Фурията на Академа

Тави преглътна и я отвори. Кожата неприятно заскърца. Младежът извади внимателно пергамента, опитвайки се да не докосва тръбата.

Пергаментът, изписан с едри букви, също бе направен от щавена човешка кожа. Тави преглътна смутено и прочете съобщението.

– От посланик Варг – прочете той. – Написано от собствената ръка на посланика, се казва тук.

Килиан сбърчи прошарените си вежди.

– Да?

– Той съобщава на Първия лорд, че канимският куриерски кораб със смяната на почетната стража е пристигнал и след два дни ще отплава по река Галия.

Килиан потупа с показалец по брадичката си.

– Интересно.

– Така ли? – попита Тави.

– Да.

– Защо?

Килиан се почеса по брадичката.

– Защото тук няма нищо интересно. Най-обикновено уведомление.

Тави започна да разбира какво има предвид учителят му.

– Но ако е най-обикновено уведомление, защо го е написал лично?

– Точно това имам предвид – каза Килиан. – Канимските кораби идват до тук горе-долу на всеки два месеца. На посланика са му разрешени шестима пазачи и при всеки курс идва смяна от четирима каними, така че никой от стражите да не прекарва тук повече от четири последователни месеца. Това е нещо съвсем обичайно. – Той махна с ръка пред слепите си очи. – Или поне така са ми казвали.

Тави се намръщи. След това рече:

– Маестро, когато отнесох съобщението на посланика, той ми каза, че има проблеми с плъховете. Той... по заобиколен път ме насочи към една скрита врата и аз намерих проход от Черния коридор до подземията.

Килиан се намръщи още повече.

– Значи, са го намерили?

– Винаги ли е съществувал? – попита Тави.

– Разбира се – каза Килиан. – Гай Терций, ако не се лъжа, се е погрижил да имаме достъп до там, в случай че внезапно се наложи да нахлуем. Но досега смятах, че никой не знае за него.

– И защо Варг е решил, че сега е моментът да ни уведоми, че го е открил? – попита Тави.

Килиан се замисли за миг и каза:

– Честно казано, нямам представа. Сещам се само за едно обяснение: направил го е, за да ни покаже, че не можем да го измамим. Но като ни разкрива, че знае за прохода, той се лишава от предимството, което е получил, научавайки за вратата – а Варг не е от онези, които се отказват току-така от преимуществата си.

– Аз влязох навътре в прохода – каза Тави. – Чух как Сарл, секретарят на Варг, разговаря с някакъв алеранец.

Килиан наведе глава настрани.

– Нима? И какво си казаха?

Тави се замисли за миг, след което повтори разговора.

– Нищо определено – промърмори Килиан.

– Знам – отвърна Тави. – Съжалявам, че не ви разказах веднага за това, сър. Когато излязох, бях много уплашен и не бях спал, и...

– Успокой се, Тави. Никой не може без почивка. А на младите хора като теб тя е абсолютно необходима. – Старият Курсор въздъх­на. – Всъщност това се отнася за всички ни. Заслужава си да помис­ля върху това по-късно, когато нямам други спешни дела – каза той. – Има ли други писма?

– Не, сър. Това е всичко.

– Много добре. В такъв случай можеш да изпълниш задачата си.

Тави се изправи.

– Да, сър. – Той тръгна към вратата, но се спря. – Маестро?

– Ммм? – отвърна Килиан.

– Сър... знаете ли кого имаше предвид капитанът, когато каза, че Нед е тренирал и Рари?

С крайчеца на окото си Тави забеляза как Фейд рязко надигна глава, но не погледна към роба.

– Арарис Валериан – отвърна Килиан. – По-големият му брат.

– Те мразят ли се? – попита Тави.

По лицето на Килиан премина раздразнение, но той отговори търпеливо.

– Скараха се. И не се бяха сдобрили, преди Арарис да загине заедно с Принцепса в Първата калдеронска битка.

– За какво са се скарали? – попита Тави.

– Заради прочутия дуел между Арарис Валериан и Алдрик екс Гладиус – отвърна Килиан. – Разбираш ли, всъщност Майлс трябваше да се дуелира с Алдрик заради... – Той махна с ръка. – Вече съм забравил защо. Като че ли беше заради някаква жена. Но докато отивал към мястото, където е трябвало да се проведе дуелът, Майлс се подхлъзнал на улицата и паднал пред една каруца, караща варел с вода. Тя минала през крака му и така му натрошила коляното, че дори призователите на вода не успяха да го оправят съвсем. Арарис, като секундант на Майлс, се бил вместо него на дуела.

– И това ги е скарало? – попита Тави. – Но защо?

– Майлс обвини Арарис, че го е блъснал пред каруцата – каза Килиан. – Каза, че го е направил, защото е искал да го предпази.

Тави стрелна Фейд с крайчеца на окото си, но робът стоеше неподвижно.

– Така ли е било наистина?

– Ако се бяха изправили един срещу друг, Алдрик щеше да убие Майлс – заяви Килиан. Гласът му прозвуча абсолютно категорично. – Тогава Майлс беше още съвсем млад, още не беше пораснал съвсем, а Алдрик беше страховит с меча.

– Арарис наистина ли е блъснал капитан Майлс? – попита Тави.