Фурията на Академа

– А ако ни изчакват, защото те самите не могат да започнат да призовават? – каза Амара. – Всички знаем какво огромно значение има увереността в себе си, когато човек започне да се занимава с призоваване? Тези взети може да имат алерански тела, но те не са алерани. А ако могат да използват призователските си способности само ако някой друг задейства достатъчно много фурии?

Бърнард се намръщи.

– Джиралди?

– Не ми звучи особено убедително – отвърна центурионът. – Не се обиждайте, графиньо. Иска ми се да ви повярвам, но няма нищо, което да потвърждава предположението ви.

– Разбира се, че има – възрази Амара. – Ако са способни да призовават, защо не го правят? Вятър в съчетание с огън би изгорил целия въздух в пещерата и досега да сме в безсъзнание. Призовател на дърво би могъл да накара дърветата под пещерата да удължат корените си и така да се задушим от вдигналия се прах, призовател на земя би могъл да влоши още повече положението ни. Призовател на вода би могъл да наводни пещерата чрез извора, който твоят легионер е открил, Джиралди. Знаем, че вордите са длъжни да ни унищожат колкото се може по-бързо, преди да дойде легионът. Така че защо още не са използвали призоваването, за да доведат нещата до бърз край?

– Защото по някаква причина не могат – кимна Бърнард. – Това обяснява защо не ни нападнаха през нощта. Искали са да ни изкарат навън, за да ги нападнем с бойните ни фурии. Особено ако вордите смятат, че имаме силни призователи на огън сред нас. Тогава щяха да ни довършат за минути – сигурно сред взетите има мнозина призователи на огън, може би даже и един-двама рицари.

– Това обяснява и защо толкова бавно изграждат строя си – изсумтя Джиралди, – и то точно там, където можем да ги виждаме. Врани, ако аз командвах и имахме призовател на огън, щях да ги ударя още сега, преди да са се строили, с надеждата да ги смажа веднага.

– Точно така – съгласи се Амара. – Те са интелигентен противник, господа. Ако продължим да се държим предсказуемо, ще ни унищожат бързо.

Отвън небето заблещука със сребриста светлина, откъм върха над пещерата се чуха гръмотевици. Всички погледнаха нагоре, а Амара излезе на няколко крачки извън пещерата, за да изпрати Сирус на разузнаване.

– Това е фуриена буря – доложи тя след миг. – Скоро ще стане ужасно.

– Гарадос и Тана – рече Бърнард. – Никога не им е било приятно някой да се мотае из долината им.

– Но пещерата може да ни защити от ветрогоните, нали? – попита Амара.

– Да – отвърна Бърнард. – Ако издържим дотогава. Дори Тана не може да прати буря толкова бързо.

– А ветрогоните ще атакуват ли вордите?

– Никога не са нападали моите хора – отбеляза Дорога. – Може да имат добър вкус.

– Джиралди – каза Бърнард, – раздели хората на отряди и нека първите два заемат местата си. И изкарайте онзи извор, и изкопайте окоп.

– Но... – започна Амара.

– Не, графиньо. На хората ни ще им трябва вода, когато започне битката. Затова по-добре да направим това сега, докато взетите още са далеч. Действай, центурион.

– Да, милорд – каза Джиралди и закуцука тежко към вътрешността на пещерата.

– Амара – каза Бърнард, – подреди рицарите върху издатината и приготви останалата вода, за да могат сражаващите се да пият.

– Да, Ваша св... – Амара млъкна, после наклони глава и се усмихна на Бърнард. – Да, милорд съпруже.

Лицето на Бърнард се озари от усмивка, очите му проблеснаха.

– Дорога! – повика той марата.

Маратският вожд се беше настанил на земята, между предните лапи на Уокър.

– Аз ще изчакам тук, докато хората ти се строят за битката.

– Наглеждай царицата – каза Бърнард. – Внимавай да не даде наметалото си на някой от взетите, за да ни заблуди. И ме повикай, ако се доближи в обсега на лъка ми.

– Може и да го направя – съгласи се Дорога лаконично. – Бърнард, като единствен от нас, който е бил с жена тази нощ, изглеждаш доста напрегнат.

Амара се разсмя нервно, а бузите ѝ пламнаха. Тя направи две крачки към Бърнард и го целуна отново. Той отвърна на целувката ѝ, придърпвайки я с ръка към себе си.

Амара бавно се отдръпна и го погледна в очите.

– Мислиш ли, че ще издържим на атаката им?

Бърнард понечи да каже нещо, но се спря. После заговори шепнешком:

– Известно време. Ала те са повече от нас и не ги е страх от смъртта. Нашите хора ще получават наранявания. Ще се уморяват. Копията и мечовете ни ще се чупят. Скоро ще ни свършат стрелите. И не съм толкова сигурен, че Джиралди ще успее да осигури вода. С призоваване на фурии можем да издържим няколко часа. Без него...

Той сви рамене.

Амара прехапа устни.

– Мислиш, че все пак трябва да го използваме?

– Не – отвърна Бърнард. – Ти даде мъдър съвет, Амара. Мис­ля, че си видяла онова, което ние не можахме. Ти си страшно умна жена – и това е една от причините да те обичам. – Той ѝ се усмихна и каза: – Искам да ти дам нещо.

– Какво? – попита тя.

– Това е древен обичай на легионерите – отговори тихо той, сваляйки от дясната си ръка дебел сребърен пръстен, украсен със зелен камък. – Нали знаеш, че на легионерите им е забранено да се женят.