Фурията на Академа

– Просто няма да им оставяме белези. Кой ще разбере?

Търк изръмжа.

– Заповедта идва от самия стар гарван. Ако я нарушиш, ще умреш. А после той ще убие и мен заради това, че не съм те спрял.

Кардис посочи лицето си и гласът му се извиси до гневен писък.

– Виждаш ли какво ми причини тази малка кучка? Нима очакваш да стоя тук и да търпя това?

– Очаквам да изпълниш заповедите му – сопна му се Търк.

– Или какво?

– Знаеш какво.

Кардис оголи зъби и извади ножа си.

– До гуша ми дойде от тая работа.

Търк също извади ножа си и присви очи. Той стрелна Тави с поглед и очите му се спряха върху пода зад стола.

– Проклети врани – измърмори той. – Я виж тук.

Той направи няколко крачки и застана над дупката в пода.

– Какво? – попита Кардис, макар гневът в гласа му да бе поутихнал.

– Като че ли някой се опитва да...

От дупката изскочиха главата и раменете на Ерен, който заби ножа си в тежкия ботуш на Търк, приковавайки го към пода. Търк изкрещя изненадано и се опита да отскочи, но кракът му не можеше да помръдне и той падна на земята.

Кайтай внезапно нададе смразяващ кръвта вой, изпълнен с първичен гняв. Тялото ѝ се напрегна веднъж, втори път и столът, към който бе привързана, се пръсна на парчета, все още прикрепен към крайниците ѝ. Тя замахна с едната си ръка в широка дъга и стовари тежката дървена облегалка на стола върху ръката на Кардис, в която той държеше ножа си. Оръжието падна на пода и издрънча.

Ерен изкрещя и успя да избие и четвъртата дъска. След това се измъкна от дупката и започна да рита Търк в главата. Мъжът успя да замахне тромаво с кривия си нож към крака на Ерен и го улучи. Ерен залитна назад, изгубил опора, и падна точно зад Тави. Ножът на Кардис обаче се оказа до него, той го сграбчи и започна трескаво да реже въжетата на Тави.

Тави видя как Търк извади ножа на Ерен от крака си, хвана го за острието и го метна към гърба на Ерен.

– Легни! – изръмжа той.

Ерен може и да не притежаваше физическа сила, но беше страшно бърз. Той бързо залегна на пода, летящият нож се удари в облегалката на стола и падна на земята.

Търк се хвърли към Тави, ала той бе успял да освободи ръцете си. Младежът се завъртя заедно със стола, но загуби равновесие и падна на едната си страна. Беше твърде бавен. Търк се стрелна към него, стиснал кривия си каларски нож в ръка. Кайтай изпищя и замахна към Търк. Пропусна, но принуди мъжа да се наведе, което спечели няколко секунди на Тави. Той докопа ножа на Ерен от пода и се обърна тъкмо когато Търк го сграбчи за косата. Ножът се насочи надолу. С лявата си ръка Тави отби ръката на врага си, а с дясната го промуши дълбоко в бедрото. Плисна кръв.

В този миг Кайтай нападна Търк откъм гърба. Тя го хвана с едната си ръка през челото, а с другата за брадичката. Нададе силен вой и внезапно се извъртя настрани, чупейки врата на мъжа. Той се свлече в желеобразна купчина на пода. Кайтай веднага сграбчи ножа му с едната си ръка, а с другата разкъса ризата му. С обезумял поглед тя заби острието в сърцето му и започна да го реже.

– Кайтай! – изпъшка Тави, прерязвайки въжетата около краката си. – Кайтай!

Тя рязко се обърна към него. Лицето ѝ приличаше на ужасяваща маска от ярост и кръв.

Кръв капеше и от извития нож, а другата ѝ ръка вече бъркаше в отвора, който беше направила, готова да изтръгне сърцето му.

– Кайтай – каза отново Тави, този път по-тихо. – Чуй ме. Моля те. Не можеш да направиш това. Няма време.

Тя го погледна, застина и дивата светлина в очите ѝ несигурно потрепна.

– Краката ми – каза той. – Не ги усещам. Трябва да ми помогнеш да се измъкна от тук, преди да дойдат и други.

Тя присви очи в очакване, почти с копнеж.

– Други. Нека дойдат.

– Не – каза Тави. – Трябва да се махаме оттук. Кайтай, трябва да ти срежа въжетата. Дай ми ножа.

Той протегна ръката си към нея.

Тя го погледна и възбудата ѝ като че ли изчезна, оставяйки я задъхана, натъртена, покрита с многочислени прорези, оставени от въжетата по тялото ѝ. След кратко колебание тя подаде ножа си на Тави и се отпусна на колене до него.

– Велики фурии – въздъхна тихо Ерен. – Това... марат ли е?

– Името ѝ е Кайтай – каза Тави. – Тя е моя приятелка.

Той започна да реже въжетата ѝ колкото се може по-внимателно. Кайтай просто седеше и чакаше, клепачите ѝ се спускаха все по-ниско и по-ниско, докато дивата бясна енергия, която я беше изпълнила, не изчезна напълно.

– Ерен – каза Тави. – Можеш ли да вървиш?

Момчето примигна, кимна веднъж и отряза парче плат от туниката си. Уви го няколко пъти около бедрото си и го върза здраво.

– Слава богу, че нямаха фурии.

– Може и да имаха – каза Тави. – Обикновено главорези като тях са призователи на земя, а складът се намира на кейовете. Просто не са се докосвали до земята. Но ние трябва да се махнем от тук, преди да се е появил някой друг. – Той се изправи и подаде ръка на Кайтай. – Хайде. Да вървим.

Тя се изправи замаяно, сякаш не забелязваше нищо около себе си.

– Вляво ще видиш въже с навързани възли – каза Ерен. – Спуснете се по него до водата, без да вдигате шум, а после тръгнете към брега. Идвам след малко.