Фурията на Академа

– Може да не ти повярват – каза Кайтай с неодобрение в гласа. – Тези неистини между твоите хора правят всичко много по-сложно, отколкото трябва да бъде.

– Така е – каза Тави.

Дъхът на конете се издигаше на облачета във въздуха, а стоманените им подкови потропваха по калдъръма, докато двамата най-накрая не се озоваха пред портата на Цитаделата.

Центурионът, който стоеше на стража, ги спря и извика:

– Кой идва?

– Тави Патронус Гай от Калдерон и спътникът му – отвърна Тави. – Трябва да влезем веднага.

– Съжалявам, момче, но ще трябва да изчакаш до сутринта, както всички останали – каза центурионът. – Портата е затворена.

– Зимата свърши – извика Тави на мъжа. – Отговори.

Последва озадачено мълчание.

– Зимата свърши – извика отново Тави с по-рязък тон. – Отговори.

– Дори лятото умира – отвърна центурионът. – Проклети врани, момче. – Той се провикна към дежурния, който стоеше долу в ниското. – Отвори портата! Размърдай се! Ос, надигни си мързеливия задник от стола и изпрати фурията си да съобщи на следващите постове, че минава пратеник!

Тежката желязна порта се отвори с тихо скърцане. Тави отново смушка коня си и навлезе в Цитаделата, този град в града. Тук се намираха казармите на Градския и Кралския легион, живееха многобройните слуги, обслужващи двореца, тук се намираха Залата на Сената и Залата на лордовете. Пътят продължаваше в права линия нагоре, докато не стигнеше основата на следващата тераса, после минаваше по зигзагообразна рампа до следващото ниво и отново продължаваше право напред до най-горното ниво, където се намираха Сенатът, лордовете и Академията.

Тави и Кайтай минаха през двете нива, докато не се озоваха пред последната укрепена рампа. Пазачите им махнаха с ръце, без да ги спират, и Тави насочи коня си направо към портата на двореца, която се отвори още преди той да скочи от коня си. Кайтай не изоставаше от него.

Навън излязоха няколко стражи. Двама от тях отведоха конете им, а дежурният центурион кимна рязко на Тави, но в очите му проблесна подозрение.

– Добър вечер. Току-що получих съобщение от портата на Цитаделата, че пристига Курсор, който носи известие за заплаха над държавата.

– Зимата свърши – каза Тави. – Отговори.

Центурионът се намръщи.

– Да, знам. Използваш личната парола на Първия лорд. Но аз не спирам да се чудя какво си мислиш, че правиш, Тави. И кого водиш?

Той погледна към Кайтай и направи леко движение с китката на ръката си. Лек полъх на вятър отметна качулката и разкри лицето, бадемовите очи и бледата коса на девойката.

– Врани – изсъска един от стражите и половин дузина мечове излязоха от ножниците си.

За миг Тави се оказа заобиколен от блестящи остриета и войници, които бяха готови да ги вкарат в действие. Той почувства как Кайтай се напрегна и ръката ѝ се спусна към ножа на колана ѝ.

– Приберете мечовете! – излая центурионът.

Стражите бяха готови да се хвърлят напред и Тави осъзна, че разполага само с няколко секунди, за да ги разубеди.

– Веднага прекратете това! – изрева той. – Освен ако не предпочитате да обясните на Първия лорд защо стражите му са убили посланика на маратите.

Настъпи тишина. Центурионът вдигна лявата си ръка бавно, с разперени пръсти и стражите леко се отпуснаха, но не прибраха мечовете си в ножниците.

– Какво е това? – попита той.

Тави си пое дълбоко дъх, за да успокои гласа си.

– Господа, това е посланик Кайтай Патронус Калдерон, дъщеря на Дорога, главатар на сабот-ха, вожд на маратите. Тя току-що пристигна в столицата и ми беше наредено веднага да я доведа в двореца.

– Нищо не знам за това – каза центурионът. – Жена посланик?

– Центурионе, съобщих ви паролата и ви казах повече, отколкото трябва. Пуснете ни.

– Защо си се разбързал толкова? – попита той.

– Чуйте ме – каза Тави и снижи глас. – Съветникът на посланик Варг е прекарал последните шест месеца в тайно прехвърляне на канимски воини в подземията. В този момент поне десетима от тях са се отправили към залата за медитиране на Първия лорд, за да го убият.

Центурионът зяпна изненадано.

– Какво?!

– В двореца може би има шпионин, затова искам да намерите всеки боеспособен мъж в двореца и да слезете колкото се може по-бързо в залата за медитиране.

Центурионът поклати глава.

– Тави, ти си само един паж. Не мисля...

– Не мисли! – сопна му се Тави. – Не задавай въпроси. Няма време за това. Ако искаш Първият лорд да живее, просто го нап­рави.

Мъжът го погледна изненадано, очевидно учуден от властния му глас. Тави не можеше да си позволи да губи повече време с центуриона. Стражите, намиращи се в караулните помещения на стълбището, трябваше веднага да бъдат предупредени, а те се намираха твърде дълбоко в планината, за да бъдат известени с въздушна фурия. Той се обърна и хукна към двореца, като извика през рамо:

– Действай! Бързо!