Фурията на Академа

– Знам и че повечето от тях имат жени – отвърна Амара.

Бърнард кимна.

– Това е легионерският ми пръстен. Спомен ми е от времето, когато служех в Четвърти легион в Рива. Когато някой легионер срещне жена си, която не би трябвало да я има, той ѝ дава пръстена си, за да му го пази.

– Не мога да го нося – усмихна се Амара. – Твърде е малък, за да го сложа на китката си.

Бърнард кимна и извади от джоба си тънка сребърна верижка. Надяна пръстена на нея, сложи верижката на шията на Амара и я закопча с изненадваща ловкост, като се имаха предвид дебелите му пръсти.

– Поради тази причина войникът слага пръстена си на такава верижка – каза той. – Това не е венчална халка. Но той знае какво е. Тя също.

Амара преглътна и избърса внезапните сълзи.

– Ще го нося с гордост.

– А аз ще се гордея, че го носиш – каза той тихо. Стисна ръцете ѝ и погледна навън – започваше да пръска слаб дъжд. – Това може да им стъжни живота.

Амара се усмихна.

– Колко жалко, че нямаме поне трийсет рицари Аери. С тях бих могла да използвам тази буря.

– А аз не бих се отказал от трийсет или четирийсет призователи на земя и метал – рече Бърнард. – Може би плюс половин легион, който да ги подкрепи. – После усмивката му изчезна и той погледна към вордите. – По-добре да тръгваме. Те ще са тук след малко.

Амара стисна дланта му, а после се върна в пещерата, за да събере рицарите. През това време суровите ветерани легионери също започнаха да се появяват, въоръжени и бронирани, изпълнени с решителност. Строяваха се в редици. Джиралди накуцваше отстрани, използвайки щита си като импровизирана патерица. Той раздаваше тихи заповеди, закопчаваше катарами, оправяше колани. Раздели центурията на отделни отряди. Първият отряд зае позиция при входа на пещерата, а останалите се наредиха отзад, готови да се придвижат напред, ако се наложи. Амара подреди рицарите, като стрелците се качиха на издатината, а останалите четирима рицари Тера застанаха на земята пред тях. Всеки от едрите мъже носеше масивна броня и тежко въоръжение, което можеха да използват само ако са подсилени от фурии. Когато тези мъже се срещнеха с небронираните взети, тогава щеше да започне истинската касапница.

Отново избумтя гръмотевица, от която пещерата се разтресе, и в този момент утринният въздух се изпълни със свиреп вой. Амара усети как по гърба ѝ плъзва студен страх. Устата ѝ пресъхна и тя се качи на по-високо, за да може да вижда.

Редиците взети

вече маршируваха бързо към пещерата. Зрелището беше зловещо. Мъже, жени и дори деца, облечени с алерански дрехи и с легионерски униформи – изцапани, раздърпани, измачкани, без никой да прави усилие да ги изпъне. Лицата гледаха неподвижно през дъжда, очите бяха вторачени в нищото, всички вървяха в крак и всеки от тях стискаше оръжие в ръка, дори и това да беше само тежка тояга.

– Фурии! – въздъхна един от легионерите. – Вижте това.

– Жени – каза друг. – Деца.

– Погледнете в очите им – каза Амара достатъчно високо, за да я чуят всички наоколо. – Те вече не са хора. Ако им дадете възможност, ще ви избият. Не се заблуждавайте, господа, биете се за живота си.

Царицата вървеше край предната редица, докато не достигнаха в обсега на изстрел с лък, и тогава отстъпи зад колоните и се скри зад телата на взетите. Отново се разнесе зловещ вик, Уокър се надигна и отговори с тътнещ боен рев.

Бърнард се върна от задната част на пещерата и застана до стрелците с огромния си лък в ръка.

– Хора, радвам се да ви съобщя, че ще имаме изобилие от вода за пиене благодарение на Руф Марк. Само дето вкусът ѝ е малко странен.

Из пещерата се разнесе смехът на легионерите, а неколцина извикаха:

– Добра работа, Руф!

Междувременно колоната от взети се приближаваше равномерно под леещия се дъжд.

– А сега внимавайте – каза Бърнард. – Първа редица, дръжте щитовете си здраво, работете с остриетата и не се увличайте с копията. Втора редица, ако някой падне, не се опитвайте да го изтеглите назад – с това ще се занимава третата редица. Веднага запълнете с щит мястото.

Тропотът на стотици крака ставаше все по-силен и Амара почувства как сърцето ѝ отново се разтуптява.

– Не им позволявайте да скъсят разстоянието! – изкрещя Бърнард, надвиквайки шума. – Те са по-силни, отколкото изглеждат. И в името на фуриите, старайте се да не уцелите съюзническите спомагателни сили.

– Това сме аз и ти – избоботи Дорога на Уокър. – Но те ни наричат съюзнически спомагателни сили.

Гаргантът изпухтя. Сред редиците на легионерите отново се разнесе смях. Тропотът от краката стана още по-силен.

И стотици, ако не и хиляди врани се появиха внезапно над хълмовете около пещерата, образувайки огромен бушуващ облак.

– Врани – зашептяха всички, включително и Амара.

Черните птици винаги разбираха кога ще има клане.

Враните нададоха писъци.

Избумтя гръмотевица.

Земята трепереше от стъпките.

Дорога и Уокър нададоха боен вик.

Алераните се присъединиха към тях.

А после първата редица от взетите вдигна оръжията си, нав­лезе в пещерата и се натъкна на стената от щитовете на легионерите и на студените им остриета.

Глава 44