Фурията на Академа

Писъците ги преследваха надолу по стълбите. Дръзки бойни викове се смесваха с вопли, звънтеше стомана. Преди да стигне до второто караулно, Тави едва не се сблъска с един гвардеец, който с разтревожено лице се изкачваше по стълбището.

– Тави, какво става там? – попита той.

– Каними – задъхано отвърна Тави. – Искат да убият Първия лорд.

– Проклети врани – изруга гвардеецът. – Бартос задържа ли ги?

– Той е мъртъв – каза Тави с равен, изпълнен с горчивина глас. – Нещата горе не са добре, но поне вдигнаха тревога. Може да успеят да ги задържат до пристигането на подкрепления, но ако канимите стигнат до стълбището...

Гвардеецът кимна и погледна към Кайтай.

– Тя е с мен – рече бързо Тави.

Стражът се поколеба, кимна му отсечено и влезе бързо във второто караулно. Започна да дава заповеди и поведе малкия си отряд нагоре по стълбището. Тави продължи надолу. Когато стигнаха до дъното, всички звуци от сражението, което се водеше горе, утихнаха. Тави влетя в преддверието на залата за медитиране на Гай.

Първият лорд продължаваше да лежи все така неподвижно, а край него клечеше Фейд. Макс лежеше на съседното легло – на Тави му се стори, че приятелят му не беше променил позата си, откакто го беше оставил там. Изглеждаше по-скоро изпаднал в безсъзнание, отколкото заспал.

– Марат! – изръмжа сър Майлс и се хвърли напред с изваден меч.

– Не! – извика Тави.

Кайтай избегна удара, свали наметалото от раменете си и го хвърли като мрежа върху сър Майлс. Той го отметна настрани, но забавянето му бе достатъчно за младата маратка, за да може да изскочи обратно през вратата. Тя приклекна до стълбището в котешка поза, а в ясните ѝ очи не се забелязваше никакъв страх.

Тави застана между сър Майлс и вратата.

– Тя не е въоръжена! – извика той. – Сър Майлс, тя не ни е враг!

– Майлс. – Гласът на Килиан изплющя като бич. – Свали оръжието.

Сър Майлс застина на място, но не отмести изпълнените си с омраза очи от Кайтай.

– Тави – каза Килиан, – предполагам, че това е партньорът ти в освобождаването на Макс от затвора.

– Да, маестро – отвърна Тави. – Това е Кайтай, дъщерята на маратския вожд Дорога. И моя приятелка. Без нейната помощ Макс все още щеше да е в затвора, аз щях да съм мъртъв и не разполагаме с никакво време да обсъждаме това.

Лицето на Килиан потъмня от гняв, но Тави видя как маестрото се опита да остане спокоен, когато попита:

– И защо така?

– Защото двайсет каними идват по стълбището, за да убият Първия лорд – каза Тави, опитвайки се да не допусне в гласа му да прозвучи отмъстително задоволство. – Вече е вдигната тревога, но те се сражават с легионерите от първия пост. Центурион Бартос е мъртъв и не знам колко дълго ще успеят да удържат стълбището.

Майлс изруга злобно и тръгна към вратата.

– Не, Майлс – каза Килиан.

– Хората са в опасност – изръмжа капитанът.

– Както и Първият лорд – рече Килиан. – Ще излезем заедно. Ти ще водиш, Майлс. Тави, събуди Макс. Той ще бъде следващият. Двамата с Фейд ще сложите Гай на походното легло на Макс и ще го носите.

Тави тръгна към приятеля си, преди Килиан да довърши изречението си. Той просто вдигна леглото от едната страна и изсипа Макс на пода. Едрият младеж се стовари на земята с пръхтене и веднага се разсъни.

– А, това си бил ти.

– Макс, ставай – каза тихо Тави. – Вземи си меча. По стълбите идват канимски воини.

Той грабна походното легло и го завлече до кревата на Гай. Фейд повдигна Първия лорд без особени усилия, положи го върху походното легло и уви възрастния човек с одеялото му. Тави погледна нагоре и видя, че Фейд носи меч на колана си, макар да бе спуснал отгоре му дългата си окъсана туника.

Макс скочи на крака, навлече бързо ризата си и промърмори:

– Къде има меч?

– В преддверието – упъти го Килиан. – В долното чекмедже на шкафа с питиетата. На Гай е.

Макс се поколеба и каза:

– Ако ми дадете още минутка, ще облека костюма. Може... Искам да кажа, ако те идват за Гай, може да решат, че са го пипнали..

Гласът му заглъхна.

Лицето на Килиан остана безизразно. Той кимна и каза:

– Действай.

– Добре – отвърна Макс.

Той се спогледа с Тави, който не можеше да скрие страха си, после отиде до преддверието.

Тави грабна чаршафа от кревата и го уви около Първия лорд, после го завърза колкото се може по-здраво за походното легло.

– Готови сме – каза тихо той.

– Много добре – отвърна Килиан. – Максим?

Тави и Фейд вдигнаха леглото и го изнесоха от залата за медитиране. Разнесе се тихо пъшкане и на вратата се появи Макс, който бе приел външността на Гай. В ръката си държеше дълъг, тежък меч.

– Готов съм – каза той, макар гласът му все още да бе Максовият. Младежът се намръщи, прокашля се няколко пъти, докосна гърлото си с ръка и каза, този път с гласа на Гай: – Готов съм. Но не съм сигурен доколко ще се справя с призоваването, маестро.

– Колкото можеш – отвърна тихо Килиан.

Стоящата до стълбището Кайтай изсъска, поглеждайки нагоре към стълбите. Без да се замисля, Тави измъкна ножа от колана си и ѝ го подхвърли. Тя го улови за дръжката във въздуха и приклекна в бойна поза, оглеждайки стълбището.