Фурията на Академа

Всичко стана без предупреждение. Върху вратата се стовари гръмотевичен удар, разнесе се скърцането на огъващ се метал и една част от вратата с размера на пушен бут се огъна. Последваха още два удара, като всеки път се появяваха нови вдлъбнатини, но резетата устояваха.

– Няма да успеем да издържим дълго – изхриптя Майлс. – Металът постепенно се нажежава.

На вратата се появяваха нови вдлъбнатини. Тави остави копието си настрани, взе купа с вода и я плисна върху вратата. Над метала се вдигна пара.

– Добра работа, момче – каза Майлс. – Това може да ни спечели малко време.

Тави изтича към бурето, върна се с пълна купа вода и я плисна върху вратата. Стоманата продължаваше да се огъва под непрекъснатите удари, докато накрая рамката ѝ не изскърца и не се огъна. Докато заливаше нажежения метал с вода, Тави успя да зърне през процепа един каним с наметало.

Във въздуха се разнесе парливата миризма на изгоряло и Майлс стисна зъби.

– Не мога да удържам повече. Може би само около половин минутка и ще пробият. Пригответе се.

Сърцето на Тави блъскаше в гърдите му и той смени купата с копието. Фейд клечеше зад масата. Приос стоеше на няколко фута от вратата. Осакатената му ръка висеше в превръзка през врата и той държеше неловко своя гладиус в лявата. С равнодушно изражение на лицето Кайтай прехвърли меча в дясната си ръка, хвана друг в лявата и застана до Тави, точно пред преобърнатата маса.

– Знаеш ли как да ги използваш? – промърмори Тави.

– Че колко трудно може да бъде? – отвърна Кайтай.

Тави повдигна вежди.

– Хашат ми показа веднъж – обясни му тя.

– Аха – отвърна младежът. – Хубаво. Когато се започне, опитай се да не се отдалечаваш от мен. Аз ще те защитя.

Кайтай отметна главата си назад и избухна в звънък смях. Той се понесе из стаята в неочаквана вълна от веселие и всички освен Майлс и Макс я погледнаха изненадано.

– Ти ще ме защитиш. Това е смешно – каза Кайтай, поклащайки глава. – Много си забавен, алеранецо.

Бузите на Тави пламнаха.

– Добре – каза Майлс на Макс с напрегнат глас. – След следващия удар отстъпваме, оставяме вратата да падне и удряме първия, който влезе вътре.

– Имам по-добра идея – изпъшка Макс.

Вратата потрепери под следващия удар и Майлс изкрещя:

– Сега! – и отдръпна ръката си от нея.

Но Макс постъпи различно. Той вдигна дясната си ръка, стис­на зъби и камъкът около него завибрира от напрежение. Макс нададе силен рев и замахна с юмрук.

Вратата, която повече не бе поддържана от фуриите на Майлс и Макс, се откъсна от пантите си. Но този път тя се стовари на другата страна и смаза стоящия пред нея каним. Настъпи миг тишина, след което Майлс прескочи падналата врата и размаха меча си.

Имаше огромна разлика между фехтоваческите умения на сър Майлс и тези на обикновения гвардеец, точно както подземният язовец се различава от огромния си братовчед гарганта. Острието на сър Майлс разсичаше доспехите, плътта и костите със същата лекота, с която ножът реже маслото. Само след миг мечовете на двама каними бяха счупени, а стените и стълбището бяха опръскани с кръвта им. Преди канимите да успеят да дойдат на себе си, Майлс вече се беше върнал обратно през отвора. Единият каним се хвърли след него, но Макс вече го чакаше и мечът на Първия лорд разсече тялото на врага почти на две. Умиращият каним полетя към земята, от раната му плисна кръв. Но той успя да се извърне, за да погледне убиеца си. Изведнъж очите му се разшириха и той закрещя. В следващия миг смъртоносно раненият каним скочи върху Макс и го блъсна в каменната стена. После започна да хапе и дере тялото му със зъби.

Майлс направи крачка към Макс, но в този момент през отвора скочи следващият каним и капитанът трябваше да се изправи срещу него, за да не го допусне по-навътре в стаята. Приос се хвърли напред и заби меча си в ранения каним. Замахът му бе тромав, но силен и прободе дълбоко дясното бедро на канима, от което плисна още кръв.

Но канимът като че ли не забеляза това. Осакатеният воин би трябвало вече да е мъртъв, но ужасната воля на ворда отказваше да отстъпи пред смъртта и канимът продължаваше да разкъсва Макс, който закрещя от болка.

– Макс! – извика Тави и се хвърли напред.

Той нападна канима отляво, забивайки копието в ребрата му. Тежестта на тялото му изтласка звяра назад. Канимът се сгърчи и падна, опитвайки се да издърпа копието, но силите го напуснаха. Щракна още няколко пъти с челюсти и утихна.

Тави издърпа копието си от тялото му и се обърна към Макс, който бе запазил чертите на Гай, но тялото му бе покрито с кръв. На лявото му рамо имаше огромна рана, която кървеше обилно. Кръв се стичаше и от главата му. Единият му крак бе извит под странен ъгъл. Тави го хвана за яката и го задърпа към импровизираната бариера. Макс бе отпуснат и тежък и младежът с усилие успя да го издърпа на няколко фута. Тогава Фейд изскочи до него, хвана Макс под мишниците и го изтегли зад барикадата.