Фурията на Академа

Секунда по-късно Килиан леко наведе глава настрани и прис­ви слепите си очи.

– Добър слух, момиче – промърмори той. – Майлс.

Капитанът направи няколко крачки, застана пред Кайтай и приклекна в бойна поза. Зад ъгъла се появи нещо и Майлс вдигна меча си. Проблесна стомана, разнесоха се дрънчене и панически вик. Майлс изпъшка и каза:

– Приос, човече, аз съм. Спокойно.

Майлс отстъпи назад, поддържайки един ранен страж. Приос беше среден на ръст мъж, който бе известен повече с острия си пог­лед, отколкото със силата си. Дясната му ръка висеше неподвижно и бе покрита с кръв, той бе изгубил и шлема си. Косата му бе залепнала за главата, където зееше кървава рана. Лицето му беше пребледняло, но той здраво стискаше меча в лявата си ръка.

Тави крадешком придърпа одеялото, за да скрие лицето на Гай. Настъпи кратко мълчание, при което Килиан сръчка Макс с лакътя си.

Макс отново се закашля и каза:

– Докладвай, гвардеецо. Какво става?

– Те са луди – изпъшка мъжът. – Луди, сър. Дори не си правят труда да се защитят. Не обръщат внимание на раните, които би трябвало да ги свалят на земята. Сякаш животът не ги интересува.

Макс постави ръка на рамото на гвардееца и каза:

– Приос. Искам да ми обясниш тактическата ситуация.

– Д-да, милорд – изпъшка гвардеецът. – Канимите ни изтлас­каха от първата стая и някои от тях останаха там, за да посрещнат подкрепленията. Поне десетима обаче слизат надолу. Дясната ми ръка е неизползваема, затова Червенокосия Карл, който пое командването, ми нареди да залостя вратата зад тях, да сляза тук и да доложа.

Което означаваше, помисли си Тави, че гвардейците в караулното над тях бяха попаднали в капан с канимите и жертваха живота си, за да могат да спечелят малко време за Първия лорд. Макс остро си пое дъх и погледна към Килиан.

– Значи, са изгубени. И го знаят.

– Милорд – каза Майлс. – Ако успеем да се доберем първи до второто караулно, можем да защитим вратата от по-изгодна позиция. Ако се опитат да минат през вратата, ние ще се изправим срещу тях на равен терен, вместо на стълбите.

– Съгласен съм – каза Макс. – Напред.

Майлс кимна отсечено и тръгна нагоре. Приос и Макс тръгнаха след него, последвани от Килиан. Когато маестрото стъпи на стълбището, той се спря и каза:

– Маратското момиче ще върви най-отзад.

Фейд погледна Тави и застана зад Килиан, носейки походното легло без особено усилие. Тави изпъшка и се напрегна, защото по-голямата тежест падна върху него, но успя да удържи другия край на леглото и да не изостава от Фейд.

Кайтай застана близо до него и изсъска:

– Защо вашите воини просто не ги изгорят с магията си?

Тави изсумтя и изпъшка, опитвайки се да отговори, докато се изкачваха.

– Не смеят в такова затворено пространство. Въздухът може да пламне и да изгори дробовете им. Освен това се намираме твърде дълбоко, за да се използват земни фурии – таванът може да рухне. А въздушните фурии ще са толкова слаби, че просто няма да има полза от тях. Трябва да се бием.

– Тишина – изръмжа Майлс.

Тави стисна зъби и се съсредоточи върху носенето на походното легло. След като изкачиха няколко стотин стъпала, ръцете и раменете му започнаха да треперят и да го болят. Кайтай бързо застана до Тави и каза:

– Дай да поема единия край.

Останал без дъх, Тави се отказа да спори и позволи на момичето да поеме половината от товара му. Изкачването продължи.

– Стой! – разнесе се тиха заповед отгоре. – Вече сме съвсем близко. Чакайте тук.

Тави чу потропването на ботушите на Майлс, последвано от тишина. Миг по-късно Майлс извика:

– Второто караулно е празно. Вратите засега се държат. Побързайте.

Те изкачиха още няколко стъпала и се озоваха във второто караулно.

– Не стойте край вратите – предупреди Тави. – Те направо изкъртиха вратата на първото караулно. Така убиха центурион Бартос.

Майлс го погледна и застана отстрани на желязната врата, опря дланта си на нея и затвори очи. Чу се плътно, ниско жужене. Майлс се намръщи и без да отваря очи, каза:

– Ваше Величество, препоръчвам да направим всичко възможно, за да подсилим тази врата, преди канимите да стигнат до нея.

– Разбира се – отвърна Макс.

Той отиде от другата страна на вратата и също допря дланта си до нея в огледален образ на Майлс. Жуженето се засили.

– Фейд, в онзи ъгъл – каза Тави.

Двамата с роба и Кайтай отнесоха Първия лорд в задния ъгъл на помещението и внимателно оставиха походното легло на земята. След това младежът издърпа тежката маса до него и я преобърна на една страна, създавайки импровизирана бариера. Фейд бързо приклекна зад нея. Очите му гледаха тъпо, а устата му зяпаше в малоумно изражение.

– Отлично – одобри Килиан и посочи с пръчката си стойката за оръжия, монтирана на стената. – Въоръжете се.

Кайтай отиде до стойката и си избра чифт къси, тежки ножове и копие с къса дръжка. Тя го подхвърли на Тави, който го улови във въздуха и провери баланса му.

Килиан също си избра един меч, без да изпуска пръчката от лявата си ръка.