Фурията на Академа

Тя нададе оглушителен писък и падна по гръб. Амара я удари отново, но не можа да я нарани повече, отколкото първия път; а пос­ле царицата, както си беше със стърчаща от двете страни на шията ѝ стрела, се стрелна между редиците на взетите и изчезна от пещерата. Докато бягаше, тя продължаваше да надава пронизителни писъци, а взетите се хвърлиха напред с неочаквана свирепост.

Амара чу как Бърнард издаде заповед за настъпление и легионерите нададоха бойни викове. От крака на Фредерик течеше кръв и той не можеше да се изправи. Но младият рицар нанесе лежешком удар с пиката си и разби коляното на най-близкия взет, който рухна на пода. Друг враг се хвърли към Амара и я удари през бедрата, събаряйки я на пода, и тя видя как още трима се устремяват към нея. Други се нахвърлиха върху сър Фредерик.

Легионерите все още се намираха на десетина крачки от тях. Тя се опита да нанесе удар с меча си, но взетите бяха твърде силни. Само за миг ръката ѝ се оказа притисната към пода на пещерата и нещо я удари по главата. Връхлетя я силна болка, от която ѝ се догади. Амара беше в състояние само да крещи и да се бори безуспешно, докато взетият Арик, някогашен холтър на Арикхолт, оголваше зъби и се приготвяше да ги забие в гърлото ѝ.

И тогава нещо го отхвърли встрани и той се удари с трясък в стената. Разнесе се оглушителен рев и кракът на гарганта стъпка тялото на друг взет. Амара видя тежката бойна тояга, която счупи гръбнака на последния взет, който я беше нападнал. Дорога го изрита с крак встрани и го довърши с удар в главата.

Могъщият марат се обърна и успя да удари другия взет, който се канеше да пререже гърлото на сър Фредерик, а Уокър с невероятна бързина и ловкост обърна огромното си тяло към входа на пещерата. Гаргантът нададе бойния си вик и се нахвърли върху прииждащите взети с ярост и страст, трошейки и разкъсвайки телата им. Но те продължаваха да напредват със сляпа решителност, размахвайки мечове, тояги и камъни, или просто късаха парчета плът от гарганта с голи ръце.

Легионерите се втурнаха в помощ на гарганта, но телата и разплисканата кръв им пречеха да поддържат бойния си ред и взетите, които бяха успели да се промъкнат покрай гарганта, им се нахвърлиха с безумна ярост.

Нечия силна ръка се вкопчи в ризницата на Амара и Джиралди я дръпна от пода. С другата ръка сграбчи ризницата на Фредерик и задърпа и двамата към дъното на пещерата, въпреки ранения си крак.

– Пробиха! – изкрещя някой зад гърба ѝ.

Амара надигна глава и видя как един от легионерите пада, а половин дузина взети се втурват в пещерата, докато отвън останалите атакуваха входа с предишната решителност.

– Стреляйте както можете! – извика Бърнард и внезапно въздухът в пещерата забръмча от смъртоносните призователски стрели.

Проникналите в пещерата взети бяха унищожени веднага. След това стрелците започнаха да стрелят иззад гърбовете на легионерите, като пускаха стрели дори в процепите между легионерските щитове и главите на бойците.

Рицарите похабиха много стрели, но само това позволи на останалите легионери да се притекат на помощ на събратята си и окончателно да отблъснат врага назад.

Отвън отново се чу пронизителният писък на вордската царица. Звукът бе толкова силен, че заглуши шума от битката, и ушите на Амара я заболяха. Внезапно взетите, които се биеха, се обърнаха и побягнаха навън. Легионерите с викове се втурнаха след тях, опитвайки се да им нанесат максимални щети.

– Спрете! – изрева Бърнард. – Останете в пещерата! Назад, Дорога, назад!

Дорога бързо скочи пред развилнелия се гаргант и го блъсна в гърдите, за да го спре. Уокър изрева гневно, но се спря, след което се подчини на Дорога и се върна в пещерата.

Вътре изведнъж стана ужасно тихо. Чуваха се само стоновете на ранените и тежкото дишане на изморените войници. Амара огледа пещерата. Бяха изгубили поне още една дузина бойци, а голяма част от останалите бяха ранени.

– Вода – изръмжа Бърнард. – Първи копиеносецо, събери манерките и ги напълни. Втори копиеносецо, изнесете ранените отзад. Трети и четвърти копиеносецо, искам да разчистите пода от труповете. – Той се обърна към рицарите Флора, които стояха до него, и каза: – Помогнете им и съберете всички стрели, които може да се използват. Бързо.

Легионерите се заеха да изпълняват поставените им задачи и Амара се изненада колко малко от тях бяха в състояние да станат и да се движат. Ранените в дъното на пещерата надвишаваха по брой мъжете, които все още бяха в състояние да се бият. Тя просто седна на земята и за миг затвори очи.

– Как е тя? – чу Амара боботещия глас на Бърнард.

Главата я болеше.

– Падна на главата си ей там – отвърна провлечено Джиралди. – Виждаш ли? Доста сериозно се удари. Не отговаряше на въп­росите ми.

– Лицето ѝ – каза тихо Бърнард.

В гласа му прозвуча болка. Бузата ѝ продължаваше да пари.

– Всъщност не е нищо страшно – отвърна Джиралди. – Чиста рана. Ноктите на това същество са по-остри от нашите мечове. Извадила е късмет, че не си е изгубила окото.