Фурията на Академа

Със зловещо съскане царицата отскочи от Майлс и се прилепи на стената над вратата. Главата ѝ се обърна към Тави, който видя две червени очи, пламтящи под качулката. Внезапно двамата каними, които се намираха наблизо, се обърнаха към него с вдигнати мечове. Царицата отново изпищя. Останалите каними нахлуха през вратата и се устремиха към импровизираната бариера в дъното на стаята.

– Към стълбите! – извика маестро Килиан. – Носете ранените надолу по стълбите!

Тави се гмурна под закривеното острие и пресрещна с копието си удара на другия каним. Миг по-късно вече стоеше рамо до рамо с Майлс. В стаята нахълтаха още каними и започнаха да настъпват към Тави и капитана. В стаята вече имаше поне половин дузина от огромните воини. Вордската царица скочи от тавана зад стената от каними и се скри от погледите на хората.

– Капитане? – попита Тави. – Добре ли сте?

– Мога да се бия.

Майлс погледна предизвикателно приближаващия се каним. Едната половина от лицето му представляваше маска от кръв и разкъсана плът, а от окото му беше останала само окървавена очна ябълка. Но по лицето му нямаше и следа от болка – призоваването на метал му позволяваше да не се разсейва от умората и болката.

Един от канимите замахна с меча си и Майлс блокира неб­режно удара, а Тави нанесе удар с копието си и то попадна в ръката на канима, с която държеше меча. Царицата отново изпищя някъде от другия край на стаята. Канимите изръмжаха и започнаха да вършеят с мечовете си. Тясното пространство – поне за такива огром­ни същества като канимите – не им даваше голяма възможност за действие, затова Тави успяваше да танцува и да криволичи около тях, като отбиваше всеки удар и се хвърляше напред, нанасяйки дълбоки рани на врага. Сърцето му биеше ужасено, но той не напускаше мястото си до сляпата страна на Майлс.

– Кайтай, Фейд – изкрещя той. – Помогнете на Килиан! Свалете ги долу!

Майлс нанесе удар на още един от противниците си, но втори каним успя да опре острието си до гърдите на капитана. Майлс се извърна и пое удара с ръба на нагръдника си, но залитна от силата му. Тави изкрещя и нападна канима с поредица от бързи удари с копието, с надеждата, че така ще даде възможност на Майлс да се окопити. Само че канимът не мислеше да отстъпва. Острието на меча му профуча толкова близко до главата на младежа, че отряза кичур от косата му. Последва нов замах и на Тави му се наложи да го отбие с дръжката на копието си. То издържа, но окървавеното острие на канимския меч се заби почти докрай в якия дъб. Канимът го издърпа, готов за нов удар, и дръжката на копието се отчупи.

Килиан се включи в схватката съвсем безшумно. Пръчката му удари въоръжената ръка на канима, което се оказа достатъчно, за да може следващият замах на звяра да пропусне Тави. Мечът на маестрото изсвистя, прерязвайки сухожилието на канимския крак и вълкът воин залитна настрани.

– Преминаха! – извика Килиан, подавайки дръжката на меча си на Тави. – Отстъпваме!

Тави сграбчи меча и се подчини, помагайки на залитащия сър Майлс да се изтегли към задната врата. Килиан избягна поредната атака, удари рязко с върха на пръчката си чувствителния нос на един от вълците воини, измъкна от джоба си една кесия и я разтръска. Въздухът се изпълни с пясък и железни стърготини. Маес­трото сви ръката си в юмрук и лек порив на вятър понесе облака напред, към очите и носовете на канимите. Ефектът от облака нито продължи дълго, нито нанесе особени щети на врага, но поне им спечели достатъчно време, за да се изтеглят към стълбището. След като всички преминаха през вратата, Фейд я затръшна силно и дръп­на резетата, преди да отскочи от нея.

– Това няма да ги задържи задълго – изпъшка Тави.

Той погледна надолу и видя как Кайтай нежно полага Макс върху стълбите. Гай все още лежеше привързан към походното легло, което също бе оставено на стълбите. Никой от двамата не помръдваше.

– Няма значение – отвърна Майлс, който също дишаше тежко. – Сега стълбището е единственият ни шанс. Те ще трябва да се спускат един по един. Така ще успеем да ги задържим по-дълго.

– Ще се наложи да се сражаваме на смени – каза Килиан. – Майлс, после аз, после ти, Тави. Но първо искам да сваля Гай в залата за медитиране.

– И Макс ли? – попита Тави.

– Не – отвърна Килиан. Гласът му прозвуча мрачно. – Той ще остане тук.

Тави впери поглед в слепия маестро.

– Какво?

– Ако тези неща решат, че са убили Гай, може да се откажат да слязат надолу – каза Килиан.

– Вие ще... сър, но Макс е в безсъзнание. Той не може да се бие с тях.

– Той знаеше какво го чака, когато прие този облик – каза тихо Килиан.

– Поне ми позволете да го сваля в подножието на стълбището – каза Тави. – Ако този номер мине, няма значение къде ще се намира той.

Килиан се поколеба, но после кимна рязко.

– Вземи маратското момиче и роба да ти помогнат и се върни колкото се може по-бързо. Робът ти може ли да се бие?

Тави преглътна.

– Не мисля, че му харесва, сър. Но ако имате нужда от него, кажете му. – Той погледна през рамо към Фейд и срещна погледа му. – Той е лоялен, сър.