Фурията на Академа

В този момент Амара забеляза движение зад гърба на Дорога и гарганта. Нещо се промъкваше в сенките на дърветата. Тя различи гънките на тъмната пелерина и качулката.

– Там! – изкрещя тя на стрелците и посочи с ръка. – Ето я там!

Двама рицари веднага заредиха последните си стрели, увити с намаслен плат, и ги подпалиха с въглените, които носеха в малки делвички, закачени на коланите им. Те опънаха тетивата си и двете стрели полетяха със съскане в дъжда. Едната попадна право в целта, но се пречупи, без да причини никаква вреда. Втората се замота в гънките на наметалото на вордската царица.

Това беше сигналът. Бърнард рязко извърна глава, проследи полета на огнените стрели и изрева команда към своите легионери. Те се извъртяха и се устремиха към вордската царица с отчаяна решителност. Съществото скочи към Дорога, който успя да го зърне навреме. Той се хвърли настрани, претърколи се от гърба на гарганта и се приземи с приклякане. Царицата се хвърли върху него, но когато между нея и Дорога пристъпи гаргантът, тя бързо промени курса си.

– Вадете мечовете! – извика Амара на рицарите, които стояха до нея. – След мен!

Всички извадиха оръжията от ножниците си и се затичаха напред, заобикаляйки в дъга сражаващите се. Амара тичаше най-отпред, защото бе най-лека и най-бърза. Тя избегна непохватния удар на един от взетите и профучавайки покрай него, го повали на земята. После видя, че царицата отново скочи и ноктите ѝ проблеснаха в опит да извади едното око на гарганта. Ала Уокър тръсна мощно главата си, прониза царицата с бивните си и я зап­рати към земята на десетина ярда от Амара. Курсорът нададе нечленоразделен боен вик, вдигна меча си и призова Сирус за повече бързина в схватката с царицата. Тварта се изправи с лице към Амара, извади ноктите си и отново изпищя. Половин дузина взети се откъснаха от сражението и се хвърлиха към Амара, но рицарите ги пресрещнаха с вдигнати мечове и им попречиха да продължат напред.

Амара направи лъжливо движение с меча си, ала внезапно промени посоката на замаха си и насочи острието право към очите на царицата. Тварта успя да отбие удара, но не и преди мечът да закачи лицето ѝ и да разкъса качулката. Амара успя да разгледа чертите на вордската царица.

Те приличаха на човешки.

Почти ѝ се сториха познати.

Макар кожата да имаше зеленикавочерен цвят, да бе твърда и сияеща, лицето на тварта изглеждаше почти алеранско, но с леко скосени очи като на марат. Къдрава черна коса се виеше като венец от мъх около главата на царицата. Изпод пълните женствени устни се подаваха кучешки зъби. Ако не бяха те, цветът на кожата и сиянието на очите, царицата на вордите щеше да прилича съвсем на млада, красива алеранска девойка.

Царицата отскочи назад и от разреза на бузата ѝ потече гъста, зеленикава течност. Тя го докосна с пръсти, погледна към останалата по тях кръв и на лицето ѝ се появи почти детинско изумление.

– Ти ме нарани.

– Значи, сме квит – отвърна Амара мрачно.

Тя отново изкрещя и се хвърли напред, замахвайки бързо и силно към царицата. Тварта избегна удара и контраатакува със зашеметяваща скорост. Курсорът едва успя да избегне атаката.

Царицата отново запищя и Амара чу и усети зад гърба си присъствието на още взети, които се втурнаха на помощ. Курсорът решително потисна отчаяното си желание да призове Сирус и да се впусне в класическо нападение от въздуха, и се съсредоточи върху врага. Двете си размениха серия удари, но Амара чувстваше, че разстоянието между нея и взетите, които тичаха на помощ на царицата, намалява с всяка изминала секунда.

– Графиньо! – извика някой от рицарите и тя се обърна тъкмо навреме, за да види как един от тях пада под брадвата на взет дървар. Миг по-късно юмрукът на друг взет се заби в шията на втори рицар, който се свлече на земята.

Третият рицар се паникьоса. Половин дузина взети

се приб­лижаваха към него и той погледна отчаяно към клоните на близкия дъб. Направи рязък жест с ръка и един от клоните се наведе достатъчно ниско, за да може да го хване с ръка. Клонът отскочи рязко, издърпвайки го почти от ръцете на взетите.

Но в мига, в който махна с ръка, поне десетина лица се извърнаха рязко към отчаяния рицар. Изведнъж Амара почувства внезапен натиск върху очите си, когато взетите селяни се съсредоточиха върху мъжа. Клоните на дървото и на всички останали дървета в разстояние от двайсет ярда, започнаха да се клатят и шибат като обезумели. Само след миг останките на обречения рицар се посипаха по земята под силния дъжд.

Вордската царица се усмихна на Амара и още две дузини взети се втурнаха към нея на помощ.

А Амара ѝ се усмихна в отговор, когато Дорога описа над главата си пълен кръг с бойната си тояга и я запрати върху царицата.