Фурията на Академа

– Ммм – промърмори Амара с въздишка. После примигна, очите ѝ постепенно се разшириха и тя каза: – Леле!

– Леле? – повтори Бърнард въпросително.

Тя вдигна ръка и докосна шията си, където на верижката все още висеше пръстенът на Бърнард.

– Леле! Ние оцеляхме. Живи сме. И сме... женени.

Бърнард примигна няколко пъти и се замисли.

– Да, като че ли е така. Живи сме. И сме женени. Предполагам, че сега ще трябва да останем заедно. И дори да бъдем влюбени.

– Точно така – отвърна Амара, затвори очите си с въздишка и се облегна на широките му гърди. – Това ще развали всичко.

Той направи няколко крачки, носейки я на ръце без видимо усилие, а след това попита:

– Искаш ли ме все още?

Тя надигна глава, за да го целуне по шията, и промърмори:

– Завинаги, милорд, стига ти да ме искаш.

Той ѝ отговори с глас, натежал от чувства:

– Да, милейди. И това е голяма чест за мен.

Глава 51

Тави се затича пръв по криволичещото стълбище. Звънтенето на стомана ги предупреди, че се приближават, а след като се изкачиха още малко, стъпалата станаха по-тъмни и хлъзгави от пролятата кръв. Тави погледна нагоре и видя капитан Майлс, който се сражаваше с канимите. Един от тях лежеше безжизнено на каменните стъпала и кръвта му се стичаше надолу. Другарите на мъртвия каним просто бяха прегазили трупа му, забивайки ноктите си в него, за да запазят равновесие върху коварните хлъзгави стълби.

Майлс беше принуден да отстъпва бавно под натиска на превъзхождащата го сила и беше получил нова рана; от коляното надолу левият му крак бе подгизнал от кръв. В резултат на това той с усилие запазваше равновесие на завоите на стълбището и му се налагаше да издърпва крака си, когато слизаше на следващото стъпало, докато противникът му го засипваше с удари. Зад Майлс, облегнат на стената, стоеше маестро Килиан. Мечът му лежеше няколко стъпала надолу, но той продължаваше да стиска здраво пръчката си. Гърдите и рамото на Килиан бяха покрити с кръв; той също бе ранен.

– Тави? – изпъшка маестрото. – Побързай. Побързай, момче!

– Фейд! – отсече Тави и се притисна към стената, за да направи място на уплашения роб.

Фейд го погледна, след което отмести поглед към Майлс. Очите му се разшириха, когато видя нараняванията на капитана и бавните и отслабени движения. Робът присви очи и изведнъж се стрелна покрай Тави, устремявайки се към сър Майлс.

– Майлс! – излая Фейд. – Отстъпи надолу!

Капитан Майлс реагира мигновено – резултат от дългогодишния опит и практика. Той финтира с меча и точно когато Фейд стигна до него, приклекна и се претърколи наляво, падайки през няколко стъпала.

Фейд не извади меча си, докато Майлс не се отдръпна, а пос­ле острието му излетя от ножницата и разсече въздуха с яростно свистене. Мечът удари оръжието на канима в най-слабото му място, точно над дръжката. Стоманата не издържа и се пръсна на окър­вавени парчета, всяко от които хвърляше искри при удара си в каменния под. Вторият замах на роба отсече крака на канима при коляното и докато съществото падаше, трети удар го лиши от главата му. Фейд го изрита в корема и трупът падна назад, опръсквайки с фонтан от кръв носа и очите на следващия каним.

Фейд излезе напред, стъпвайки върху убития, за да избяга от хлъзгавите стъпала. Мечът му проби защитата на заслепения каним и разпра корема му зигзагообразно. Кръвта на вълка воин бликна и заля стъпалата. Канимът падна и докато умираше, не спираше да щрака с челюсти и да размахва меча си, но Фейд отби атаките му с презрение и го довърши с едно бързо прерязване на гърлото, след което мълниеносно скочи напред и нагоре, замахвайки към следващия каним.

Тави изтича към маестрото и провери нараняванията му. Килиан беше получил тежък удар в мускула между врата и рамото и беше извадил късмет, че острието не бе проникнало по-надълбоко. Тави извади ножа си и отряза парче плат от наметалото си, сгъна го на четири и го притисна към раната.

– Така – рече той. – Притиснете го там.

Килиан така и направи, макар лицето му да бе пребледняло от болка.

– Тави. Не мога да ги видя – каза той с напрегнат глас. – Не мога... Кажи ми какво става.

– Фейд се бие – рече Тави. – Майлс е ранен, но е жив. Трима каними са убити.

Килиан тихо изпъшка.

– Зад тях има още десет – каза той. – Почувствах ги по-рано. Единият от тях разпори крака на Майлс, след като той го повали. Заби си зъбите в него, преди да умре, и Майлс падна. Трябваше да се намеся, докато успее да се изправи. Какъв съм глупак. Твърде съм стар за такива глупости.

– Десет – изпъшка Тави.

Изненадата от появата на Фейд беше преминала и сега той се биеше, без да успява да напредва повече. Острието му се сблъска с меча на ръмжащия каним, като всеки един от двамата удряше и парираше със смъртоносна скорост.

Внезапно полъхна вятър и силен бумтеж разтърси камъка под краката им.

– Проклети врани! – изруга Тави и се подпря на стената. – Какво беше това?

Килиан наклони глава и слепите му очи се взряха в нищото.

– Огнено призоваване – каза той. – Голямо. Може би в залата над стълбището.

– Гвардията – каза Тави и изведнъж се изпълни с надежда. – Идват!