Фурията на Академа

Отново прогърмя, просветна гневна мълния и озарените от огъня облаци на фуриената буря се устремиха надолу по планинския склон към бойното поле.

– Ще ме прегърнеш ли? – попита тихо Амара.

– Да – отвърна Бърнард.

И тогава от облаците се спусна огнена стена, разнесе се оглушителен гръм и само за миг двайсетина взети се превърнаха в пепел и почернели кости. Амара ахна и се отпусна безсилно в ръцете на Бърнард.

– Стегнете редиците! – нареди той. – Стегнете редиците и се снижете!

Амара виждаше как легионерите се опитват да изпълнят заповедите на Бърнард, а Дорога уговаря нещо Уокър на маратски език. Но погледът ѝ бе привлечен от някакво проблясване в облаците, където се появи звезда с осем върха, между които пробягваха мълнии толкова бързо, че се сливаха в огнен кръг. Внезапно огънят се стрелна надолу и изпепели още повече от взетите.

Сигурно ѝ се привиждаше. От буреносното небе се спуснаха десетки фигури – рицари Аери, които летяха в бойна формация, но същевременно носеха открити лектики.

Върху взетите

се посипаха нови мълнии, а след това осем въздушни рицари се спуснаха още по-ниско, събраха енергията от мълниите в нова звезда с осем върха помежду си и я запратиха върху взетите.

От лектиките наизскачаха облечени в брони мъже, които се нахвърлиха върху оцелелите взети. „Наемници“, предположи Амара. Всички ги гледаха слисано. И изведнъж откъм оцелелите легионери се разнесе дружен рев – надеждата им се беше върнала.

Амара се опита да се изправи и Бърнард я подкрепи, без да изпуска меча си. Наемниците и легионерите заедно разпръснаха останалите взети и ги избиха. Повечето от наемниците въртяха мечовете със смъртоносната грациозност и майсторството на умели призователи на метал.

– Рицари – прошепна Амара. – Това са рицари. Всичките.

Един от тях с три удара покоси трима взети, небрежно им обърна гръб и се приближи към Бърнард, още преди последният от тях да рухне на земята. Това беше огромен воин с тежки доспехи, който пътьом си свали шлема и го пъхна под мишница. Той имаше тъмни коси и брада, не много отдавнашен грозен белег на едната буза, а очите му гледаха спокойно, безпристрастно и безчувствено.

– Ти – изръмжа Бърнард на мъжа.

– Алдрик екс Гладиус – каза Амара. – От Вятърните вълци. В служба на върховния лорд Акватайн. Мислех те за мъртъв.

Капитанът на наемниците кимна с глава.

– Това беше целта – отвърна той. После посочи с широк жест наемниците, които се бяха захванали с изтребването на последните оцелели от враговете им и търсеха ранени, които имаха нужда от помощ. – Поздрави от холтър Исана, лорд графе, графиньо Амара.

Бърнард сви устни.

– Наистина ли? Значи, е успяла да намери помощ в столицата.

Алдрик кимна отсечено.

– Бяхме изпратени тук, за да помогнем на гарнизона с всички сили. Извинявам се, че не можахме да пристигнем по-скоро, но лошото време ни забави. Макар че ни осигури една хубава, назряла буря, с която да си поиграем. – Той погледна към небето и се замисли. – Тя ни отне цялото забавление от битката, но пък не е професионално да не се възползваме от такъв подарък.

– Не мога да не съм благодарен за помощта ви, Алдрик – каза Бърнард. – Но не мога да кажа и че се радвам да ви видя. Последния път, когато се срещнахме, вие едва не ме изкормихте на крепостната стена на гарнизона.

Алдрик леко наклони глава настрани и каза:

– Вие бяхте войник. В това нямаше нищо лично, Ваше Превъзходителство. Нито изпитах особено удоволствие от това, което направих, нито ви предлагам своите извинения. Но бих искал да знам дали в този момент можете да го преглътнете. По един или друг начин този проблем трябва да бъде уреден.

Бърнард погледна намръщено мъжа и кимна отсечено.

– Мога. Бих искал да науча нещо повече за холтър Исана.

Алдрик кимна.

– Разбира се, макар да не разполагам с много информация. Но първо, Ваше Превъзходителство...

Бърнард махна с ръка във въздуха.

– Името ми е Бърнард. Вие спасихте хората ми. Не е нужно да използвате титлата.

Изражението на лицето на Алдрик едва забележимо се промени. Той леко се поклони, демонстрирайки уважение, и продължи:

– Тогава предлагам да се скрием в пещерата. Моите рицари Аери отнеха доста от енергията на могъщата вятърна фурия и тя сигурно ще изпрати ветрогони, за да си отмъсти. С ваше разрешение, графе, ние ще потърсим убежище в пещерата, докато отмине бурята. А вътре моите водни призователи ще се погрижат за ранените.

Амара продължаваше да гледа намръщено Алдрик, но когато Бърнард се обърна към нея, тя леко кимна.

– Можем да разрешим всички спорни въпроси, след като отмине бурята.

– Отлично – каза Алдрик и се отправи към хората си.

Той направи няколко бързи жеста и един от наемниците веднага предаде заповедите му на останалите. Бърнард заповяда да съберат ранените алерани и да ги отнесат в пещерата, за да се скрият от наближаващата буря.

– Мога да вървя – каза му Амара.

Тя направи една крачка, за да му го докаже, и едва не падна.

Той я подхвана и каза:

– Внимавай, любов моя. Нека те отнеса. Ти си удари главата.