Фурията на Академа

– Не съм най-подходящият човек, на когото да задавате въпроси относно призоваването на фурии, сър. Но той използва много малка част от уменията си по време на упражненията и пак получава най-високите оценки. Можете да обмислите също предложението ми да се свържете с...

– Не – прекъсна го Майлс. – И без това твърде много хора ще знаят за това, което става. Достатъчно са, Тави.

– Сигурен ли сте?

– Да. Не трябва да разказваш нищо на никого. И се погрижи никой да не се доближава достатъчно близко, че да разбере какво се е случило. И при необходимост бъди готов на всякакви мерки. – Капитанът се обърна към Тави и студеният му поглед прониза момчето. – Аз смятам да направя същото. Разбра ли ме добре?

Тави потрепери и наведе глава. Майлс не положи ръка върху дръжката на меча, за да подчертае думите си. Нямаше нужда от това.

– Разбрах, сър.

– Сигурен ли си, че искаш да замесиш приятелите си в тази история?

– Не – отговори Тави тихо. – Но държавата има нужда от тях.

– Да, момче – въздъхна Майлс. – Макар че, кой знае, при повече късмет нещата може да се разрешат от само себе си.

– Да, сър.

– И така, аз ще остана тук. А ти доведи Килиан и останалите. – Майлс отново коленичи до Първия лорд. – Съдбата на държавата може да зависи от нас, момче. Дръж всички далеч от него. И не казвай на никого.

– Ще се постарая да не допускам никого до него – каза Тави. – И няма да кажа на никого.

Глава 10

– Спри да се притесняваш – каза Бърнард. – Трябва само веднага да отидеш да разговаряш с Гай и всичко ще бъде наред.

– Сигурен ли си? – попита Исана. – Че няма да се стигне до битка?

– Напълно – увери Бърнард сестра си, застанал на прага на спалнята ѝ. Лъчите на сутрешното слънце, които проникваха през тесните прозорци, рисуваха по пода златни шарки. – И аз не искам да видя мъртви още добри хора. Просто ми се ще да се опитам да задържа тези ворди в гнездото им, докато не пристигнат легионерите.

Исана приключи със сплитането на косата си в дебела плитка и се погледна в огледалото. Макар да бе облякла най-хубавата си рокля, тя знаеше, че дрехата ще предизвика смях в столицата Алера Империя с грубата си изработка и старомодността си. Отражението ѝ изглеждаше изпито, неуверено и разтревожено.

– Сигурен ли си, че няма да ви нападнат първи?

– Дорога изглеждаше сигурен, че разполагаме с известно време, преди да се решат да го направят – отвърна Бърнард. – Той изпрати човек да доведе още бойци от племето му, но те се намират в южните планини и ще пристигнат чак след две или три седмици.

– А ако Първият лорд не изпрати легионери на помощ?

– Ще изпрати – заяви Амара уверено, влизайки в стаята. – Ескортът ти пристигна, Исана.

– Благодаря. Добре ли изглеждам?

Амара оправи единия ръкав на роклята на Исана и изтупа едно мъхче.

– Прекрасна си. Гай уважава много Дорога и брат ти. Ще се отнесе сериозно към предупреждението им.

– Веднага ще отида при него – отвърна Исана, макар мисълта да разговаря с Гай въобще да не ѝ беше приятна. Очите на стареца забелязваха твърде много неща, за да се чувства уверено в негово присъствие. – Но доколкото знам, съществуват много протоколни правила за получаването на аудиенция. Той е Първият лорд. Аз съм само холтър. Сигурна ли си, че ще ме приеме?

– Ако има проблем, потърси Тави – каза Амара. – Никой не може да ти откаже правото да посетиш племенника си, а Тави често изпълнява задълженията на паж на Негово Величество. Той познава прислужниците и охраната на Първия лорд и ще ти помогне.

Исана погледна към Амара и кимна.

– Разбирам – отвърна тя. – Две години. Дали ще го позная?

Амара се усмихна.

– Може би ще се наложи да се изкачиш с две стъпала над него, за да го настигнеш по ръст. Доста се е издължил и е натрупал мускули.

– Момчетата растат – каза Исана.

Амара я изгледа изпитателно и каза:

– Понякога Академията може да промени хората в отрицателна посока. Но не и Тави. Той си е все същият. Добър човек е, Исана. Мисля, че имаш пълното право да се гордееш с него.

Исана почувства как се изпълва с благодарност към Амара. Макар досега тя да не бе говорила така и да не бе споделяла чувствата си, Исана можеше да усети искреността на жената със същата лекота, с която виждаше усмивката ѝ. Макар и Амара да бе Курсор, Исана не се и съмняваше, че думите ѝ означаваха точно това – откровена похвала и желание да я успокои.

– Благодаря ти, графиньо.

Амара леко наклони глава в жест, отразяващ съвсем точно уважението, което Исана чувстваше, че младата жена изпитва към нея.

– Бърнард? – каза Амара. – Имаш ли нещо против да поговоря с холтър Исана?

– Съвсем не – отвърна дружелюбно Бърнард.

Исана с усилие сподави смеха, който заплашваше да се излее от устата ѝ.

Миг по-късно Амара повдигна вежда и рече:

– Насаме?

Бърнард примигна и веднага изпъна рамене.

– О, да. Разбира се. – После ги погледна подозрително. – Хм. Ще бъда в плевнята. След час потегляме. Трябва да проверя дали Фредерик – простете, сър Фредерик – не се е запилял нанякъде и не е забравил за всичко.

– Благодаря ти – рече Исана.