Фурията на Академа

Амара видя как Бърнард стисна здраво челюсти.

– Какво се е случило?

– Празен е, сър – отвърна следотърсачът. – Просто... празен. Няма жива душа. Няма запалени огнища. Нито добитък.

– Битка? – попита Амара.

Следотърсачът поклати глава.

– Не, милейди. Няма нищо потрошено, няма кръв. Сякаш просто са си отишли.

Бърнард се намръщи и погледна към Амара. По лицето му не си личеше нищо, но тя видя тревогата в очите му. Същата тревога и безпокойство измъчваха и нея. Изчезнали? Целият холт? Повече от сто мъже, жени и деца наричаха Арикхолт свой дом.

– Твърде късно е да ги спасим – измърмори Дорога. – Ето така започва всичко.

Глава 16

– Не разбирам – каза Исана. – Той е академ. Учи в Академията. Тя не е чак толкова голяма. Как така не можеш да намериш племенника ми?

Разсилният, нает от Сирай, се намръщи. Той беше твърде малък, за да може да работи на доковете, но вече бе твърде голям, за да е освободен от задължението да работи, и пясъчнорусата му коса беше подгизнала от пот от тичането между Цитаделата и частното имение в Квартала на гражданите.

– Моля да ме извините, лейди гражданко – изрече задъхано момчето. – Направих всичко, както ме помолихте, и разпитвах за него навсякъде в Академията, където се допускат посетители.

– Сигурен ли си, че провери стаята му в общежитието?

– Да, милейди – отговори момчето с извинителен тон. – Почуках, но никой не ми отговори. Пъхнах бележката ви под вратата. Той може да е на изпит.

– Още по изгрев-слънце? – възмути се Исана. – Това е нелепо.

– Предположението на Антонин си има основания, холтър – обади се седналата наблизо Сирай. – Седмицата на годишните изпити е много натоварена.

Исана седеше на каменния парапет около централния градински фонтан, като държеше гърба си изпънат, а очите – затворени.

– Разбирам.

Някъде наблизо чуруликаха птички, наслаждаващи се на топлия ден, предвестник на настъпващата пролет. Имението, в което Сирай беше довела Исана, не беше голямо по стандартите на столицата, но бе толкова изискано, че по-големите имения наоколо изглеждаха безвкусни.

Исана отвори очи. Въпреки че нощите все още бяха студени, градината започваше пролетното си пробуждане. Ранните растения и трите старателно подстригани дървета бяха напъпили. Градината беше скромна и много красива. Тя беше заобиколена от всички страни от триетажната къща, обвита от пълзящи растения, които почти напълно скриваха мраморните стени, така че мястото приличаше на поляна в гъста гора, а не на част от градско имение. Пчелите още не се бяха пробудили от зимен сън, а и повечето птици не бяха долетели от топлите страни, но съвсем скоро градината щеше да се изпълни с движение, шумолене и нов живот.

Пролетта беше любимият сезон на Исана и радостта ѝ беше заразителна. Тя винаги беше усещала емоциите на семейството си, независимо от това, кой сезон е, но напролет всички бяха най-щастливи.

Тази мисъл я накара да си спомни за Бърнард. Брат ѝ беше отишъл на опасна мисия, вземайки със себе хора, които тя бе познавала цял живот. През този ден щеше да пристигне в Арикхолт, а може и вече да беше там. Възможно беше хората му да се сблъскат с опасността, която представляваха вордите, още на следващата сутрин.

А Исана не можеше да направи нищо, освен да седи в градината и да слуша плискането на водата в изящния фонтан.

Тя се изправи и започна да се разхожда из градината, а междувременно Сирай заплати на Антонин пет лъскави медни монети. Момчето моментално скри парите в джоба си, поклони се на Исана и Сирай и тихо напусна градината. Сирай го съпроводи с поглед, после отново седна при фонтана с бродерията си.

– Ще проправиш пътека в тревата, скъпа.

– Това продължава твърде дълго – каза тихо Исана. – Трябва да направим нещо.

– Ние правим – възрази Сирай спокойно. – Хазаинът ни, сър Нед, е пратил по съответните канали молбата ти за аудиенция.

– Оттогава минаха часове – рече Исана. – Толкова ли е сложно това? Колко време трябва да мине, за да получим отговор?

– Фестивалът е свързан с много мероприятия, холтър. В столицата идват хиляди граждани и стотици от тях по една или друга причина желаят аудиенция при Първия лорд. Да се срещнеш с Гай по време на фестивала, е много престижно.

– Но нашият случай не е такъв – възрази Исана. – Той ме повика. А ти си негов пратеник.

В очите на Сирай се появи предупреждение и тя погледна многозначително към къщата. Исана се смути, но повтори:

– Нашият случай е различен.

– Да, различен е – каза Сирай. – За беда хората на Първия съветник не са наясно с подробностите. Ще ни се наложи да използваме обичайните канали.

– Но по този начин може да не успеем да се доберем до него – каза Исана. – А ние трябва да му предадем молбата си лично.

– Исана, тази сутрин професионален убиец извърши покушение срещу теб. Ако напуснеш това имение, шансовете ти да се добереш до Цитаделата и да избегнеш други подобни опити са в най-добрия случай съмнителни.

– Готова съм да рискувам – отвърна Исана.