Фурията на Академа

– Това не е нещо необичайно – каза Сирай. – При нормални обстоятелства не би получила правото да разговаряш с Първия лорд, но в нашия случай веднага щом се озовем при Гай, ще променим реда.

– Много опасно – повтори Нед.

– Защо? – попита Исана.

– Там ще присъстват враговете на Гай, холтър.

Исана бавно въздъхна.

– Разбирам. Мислите, че някой ще се възползва от възможността да ме убие.

– Не е изключено – потвърди Сирай. – Лорд и лейди Калар ще присъстват. Калар е противник и на Гай, и на Дианическата лига и вероятно именно той стои зад опита за покушение срещу теб. И мисля, вече знаеш за политическите възгледи на лорд и лейди Акватайн.

Исана почувства как ръцете ѝ се свиват в юмруци.

– Определено. И те ли ще бъдат там?

– Почти със сигурност – отвърна Сирай. – Най-верните на Гай Върховни лордове управляват градовете край Защитната стена на север. Рядко се случва повече от един от тях да присъства на фестивала, а тази зима беше особена трудна за северните Върховни лордове.

– Искаш да кажеш, че там може да няма поддръжници на Гай, които да ме защитят?

– По всяка вероятност – отговори Сирай.

– А има ли шансове да се доберем до Гай, ако отидем на този прием?

– Малки – каза честно Сирай. – Но все пак ги има. Не бива да се забравя и отношението на Дианическата лига към теб. Те отдавна чакат жена да получи граждански права извън системите на брака или легионите. В техен интерес е да те защитават и да те поддържат.

– Да не би от Лигата да тръгнат след нея по улиците, за да следят убиецът да не я нападне по пътя? – изръмжа Нед.

Исана почувства как ръцете ѝ се разтреперват. Тя ги притисна до челото си и каза:

– Сигурна ли си, че не можем да се доберем до Гай по друг начин?

– Не и бързо – отвърна Сирай. – До края на фестивала възможностите ни са доста ограничени.

Исана се застави да не обръща внимание на страха си и тревогите си. Тя не искаше да умира, но не можеше да допусне нещо да ѝ попречи да достави съобщението на Гай, въпреки опасността. Фестивалът щеше да трае дни наред. Тави можеше в момента да е в опасност, а брат ѝ сигурно щеше да води битка още преди да е изтекъл денят. Тя нямаше време да чака. Не разполагаше с цели дни.

– Много добре – каза Исана. – Явно трябва да отидем на този прием.

Глава 17

Когато Фиделиас се върна от бедняшките квартали на Алера Империя, където събираше информация от своите агенти, вече беше късно следобед. Той напусна лабиринта от проходи на подземията във винената изба на имението на Акватайн, изпълнен с облекчение, че най-после се намира в район, където не го грози опасността да попадне пред погледа на някой, който може да го разпознае. Веднага се изкачи по стълбището за прислугата до втория етаж на имението и се озова в разкошните покои на Върховния лорд и на лейди Акватайн.

Фиделиас влезе в гостната, отиде до шкафа, където държаха алкохолните напитки, и взе старинна бутилка от синьо стъкло. Наля си от прозрачната течност в широка ниска чаша и отиде при мекото кресло, намиращо се до големия прозорец.

Той седна, затвори очи и отпи бавно от напитката, която се оказа леденостудена при допира до устните му.

Вратата зад гърба му се отвори. В стаята се разнесоха леки стъпки.

– Ледено вино – промърмори лейди Акватайн. – Нямах представа, че ти харесва.

– Условните сигнали с контактите ми бяха уговорени преди много години – в този случай трябваше да си поръчам вино. По онова време имах глупостта да изпивам по пет-шест чаши огнено вино на вечер.

– Ясно – отвърна лейди Акватайн и седна в креслото срещу него.

В присъствието ѝ се усещаше някаква магнетична сила. Тя притежаваше онзи тип красота, на който повечето жени не завиждаха – не на преходната младост, макар че призоваването на водата ѝ позволяваше да изглежда на толкова години, на колкото пожелаеше. Но красотата на лейди Инвидия Акватайн ставаше все по-поразяваща с годините. В основата ѝ лежеше твърдата, непоколебима сила, която се долавяше в чертите на скулите и челюстите и продължаваше в тъмния гранит на очите ѝ. Цялата външност и поведението на лейди Инвидия говореха за морална сила, а когато тя седна в креслото, облечена с алената си копринена рокля, и се обърна с лице към Фиделиас, той усети тази сила и долови в гласа ѝ студения гняв, който му напомни за първите слани на есента.

– И какво научи?

Фиделиас отпи една глътка от студеното си питие, показвайки, че няма намерение да бърза.

– Исана е тук. Пристигна заедно със Сирай.

Лейди Акватайн се намръщи.

– С куртизанката?

– С Курсора – каза Фиделиас. – Или поне подозирам, че е такава.

– Една от тайните агенти на Гай?

Фиделиас кимна.

– Напълно е възможно, макар че също като агентите на Курсора легат, и техните имена никога не се споменават открито. Двете са отседнали в дома на сър Нед, на Градинската улица.

Лейди Акватайн повдигна вежди.

– А не в Цитаделата?

– Не, милейди. И на този етап все още не съм разбрал защо.

– Интересно – промърмори тя. – Какво друго?

– Сигурен съм, че убиецът на ветродрума е от хората на Калар.

– Откъде си толкова сигурен?