Фурията на Академа

Висок и строен, той беше служил като капитан на рицарски отряд цели трийсет години, преди да се оттегли, но все още пазеше увереността и точността на движенията, характерни за военните. Нед се поклони на двете жени и се навъси, свивайки гъстите си сребристи вежди.

– Пак ли ми изпи виното, Сирай?

– Може да е останало нещичко на дъното – каза тя и се приб­лижи до малката масичка. – Моля, седнете, милорд.

– Холтър? – попита Нед.

– Разбира се – отвърна Исана.

Нед кимна с благодарност и седна на каменната пейка около фонтана, потривайки бедро с едната си ръка.

– Надявам се, че няма да ме помислите за грубиян.

– Ни най-малко – увери го Исана. – Боли ли ви?

– Както винаги, когато ми се наложи да прекарам на крак няколко часа и да си имам вземане-даване с глупаци – отговори Нед. – Сигурно не съм млъквал от часове.

Сирай му подаде чаша вино и старият рицар я пресуши на един дъх.

– Фуриите да те благословят, Сирай. Бъди добро дете и...

Сирай се усмихна, взе бутилката зад гърба си и отново напълни чашата на Нед.

– Прекрасна жена – заяви Нед. – Ако можеше и да готвиш, бих купил договора ти.

– Не можеш да си ме позволиш, скъпи – каза Сирай с усмивка и нежно докосна бузата му.

Исана с усилие се сдържа да не изругае и попита:

– Какво се случи, сър?

– Бюрокрация – изръмжа Нед. – Кабинетът на Първия съветник беше препълнен. Ако някой беше запалил сградата, половината тъпанари в държавата щяха да изгорят и да ни ощастливят, като ни отърват от присъствието си.

– Толкова много?

– Досега не съм виждал такова нещо – потвърди Нед. – Искаха всяка молба да бъде в писмен вид, но не дадоха нито хартия, нито мастило. Академията също се отказа да ни снабди с всичко необходимо, защото там сега има изпити, в магазините в Цитаделата всичко е разпродадено, а момчетата за поръчки искат цяло състояние, за да изтичат до Търговския квартал, да са благословени алч­ните им сърца.

– И колко ви струва това? – попита Сирай.

– Не ми струваше и пукната пара – отговори Нед. – Там става нещо странно. Условията на Първия съветник бяха само извинение.

– Откъде знаете? – попита Исана.

– Платих на писаря дузина златни орли и той ми разказа – отвърна Нед.

Исана примигна към Нед. С дванайсет златни монети можеха да се купят продоволствия за един холт за година напред или даже повече. Това беше цяло състояние.

Нед допи втората чаша вино и я остави настрана.

– Постъпило е разпореждане, че няма да има повече аудиенции при Първия лорд – каза той. – Но на Първия съветник му е заповядано да не разгласява това. Глупакът се опитваше да измисли как да попречи на желаещите да видят Първия лорд, без да им съобщава, че това е невъзможно. И съдейки по състоянието на посетителите в канцеларията му, едва ли очакваше да изкара до края на деня без сътресения.

Сирай се намръщи и се спогледа с Исана.

– И какво означава това? – попита Исана тихо.

– Че няма да се доберем до него по този начин – отговори Сирай. – Засега знам само това. Нед, не успяхте ли да научите защо Първият лорд постъпва така?

Нед поклати глава.

– Сред служителите на съветника се носи слух, че здравето на Първия лорд най-накрая се е влошило, но никой не знае нещо определено. – Той взе бутилката от ръката на Сирай и я пресуши на един дъх. – Опитах да издиря сър Майлс и да поговоря с него, но той е неоткриваем.

– Сър Майлс? – попита Исана.

– Капитанът на Кралската гвардия и на Кралския легион – поясни Сирай.

– Навремето беше водоносец на рицарите на Гай – добави Нед. – Заедно с брат му Арарис. Майлс беше безперспективен земевладелец, но после доста се издигна. Той ме помни. Щеше да помогне, но не можах да го намеря. Съжалявам, че те подведох, дете.

– Разбира се, че не сте ме подвели, скъпи – промърмори Сирай. – Гай се е скрил, а капитанът му е невъзможно да бъде открит. Явно нещо става.

– Не бих казал, че се е скрил – възрази Нед. – Тази сутрин, както винаги, той откри квалификациите на Ветрените гонки.

– Възможно е – каза Сирай и смръщи вежди замислено. После погледна Исана и каза: – Ще се наложи да обмислим по-опасни начини, по които да се доберем до него.

Тя отвори малката кесия, закрепена за колана ѝ, и извади сгънат лист хартия. Подаде го на Исана.

– Какво е това?

– Покана – отвърна Сирай. – Лейди Калар дава прием в градината си довечера.

Гъстите вежди на Нед се повдигнаха.

– Враните да го изкълват, жено. Как успя да се сдобиеш с покана?

– Сама си я написах – отговори със сериозен вид куртизанката. – Почеркът на лейди Калар е лесен за имитиране.

Нед прихна, но каза:

– Опасно е. Много опасно.

– Не искам да ходя на приема – заяви Исана. – Искам да се добера до Първия лорд.

– Тъй като не успяхме нито да си уредим аудиенция, нито да намерим племенника ти, сме принудени да търсим по-заобиколни пътища. Всеки от Върховните лордове получава аудиенция при Първия лорд веднъж годишно, както и сенаторът Примус, председателят на Търговския консорциум и ръководителката на Дианичес­ката лига. Повечето от тях, ако не и всичките, ще присъстват на приема.

Исана се намръщи.

– Искаш да уговориш някой от тях да ни позволи да го съпровождаме на аудиенцията му?