Фурията на Академа

– Отлично – каза тя и се надигна заедно с него. – Добре. Трябва да се подготвя за поредната скучна малка сбирка, Фиделиас – този път не къде да е, а в имението на Калар. Може да успея да събера малко информация. Ще те оставя да се оправиш с холтъра.

Фиделиас се поклони на лейди Акватайн и се обърна да си върви.

– Фиделиас – каза тя, преди мъжът да отвори вратата.

Той се спря и я погледна през рамо.

– Холтър Исана представлява значителна политическа заплаха за нашите планове. Ще се разправиш с нея още тази вечер – каза тя. – Провалът е неприемлив.

Последните думи бяха произнесени с леден тон.

– Ясно, милейди – рече той и закрачи обратно към скрития в сенките вход към подземията.

Глава 18

Тави спеше като пън и се събуди едва когато някой енергично разтърси рамото му. Той бавно се размърда – мускулите му се бяха схванали от часовете непробуден сън в една поза – и избърса слюнката от устата си.

– Какво? – промърмори той.

В стаята в общежитието, която споделяше с Макс, беше сумрачно, значи, навън се стъмваше. Беше проспал няколко часа.

– Казах – отвърна суров, дълбок глас, – че трябва веднага да ставаш.

Тави примигна и погледна към човека, който го беше събудил.

Гай му отвърна със строг поглед.

– Не разполагам с достатъчно време, за да го губя заради разни чираци пастири, които спят твърде дълбоко и не изпълняват задълженията си към Първия лорд на държавата.

– Ваше Величество – избъбри Тави и бързо седна в леглото. Отмахна кичурите коса от лицето си и се опита да прогони сънливостта си. – Простете ми.

– Очаквах повече от теб – каза Гай със строго изражение на лицето. – Поведение по-скоро като на... на копелето на Антил примерно. Прекрасен младеж. Отлична репутация на верноподаник. Чест. Дълг. И на всичкото отгоре ослепително красив.

Тави завъртя очи и леко удари „Гай“ с юмрук в корема.

– Уф – изпъшка фалшивият Гай и гласът му отново прозвуча като Максовия. Чертите на Първия лорд започнаха да се променят и пред Тави се появи грубоватият красавец със счупения нос. Лицето на по-голямото момче се изкриви в усмивка. – Не е зле, а? За малко се хвана.

Тави разтърка врата си, опитвайки се да отпусне един схванат мускул.

– Само за малко.

– Аха – рече Макс. – Но ти знаеш много добре къде се намира и в какво състояние е той. Никой друг не знае – или поне така се надяваме. – Той протегна крака и се загледа в пръстите им. – Освен това вече присъствах на церемонията по откриването на Ветрените гонки и изпълних десетина дребни церемонии. Достатъчно е само да си докарам важен вид и да произнеса няколко думи, и всички се скриват като мишки от страх да не ме ядосат. – Макс размърда веждите си. – Никак не е зле да си Първи лорд.

– Тихо – предупреди Тави приятеля си и се огледа. – Тази стая не е подходяща за подобни обсъждания.

– Както и не е първото място, което ще тръгнат да подслушват шпионите – отвърна Макс и лекомислено размаха единия си крак във въздуха. – Успя ли да си починеш?

– Така изглежда – отвърна, мръщейки се, Тави.

– Да се залавяме за работа тогава – каза Макс. – Обличай се и да вървим.

Тави веднага скочи от леглото.

– Какво ще правим?

– Аз ще продължа с брилянтното си представление – отвърна Макс. – Във всеки случай от момента, в който ние, двамата пажове на Първия лорд, влезем в покоите му. Ти ще ме съветваш.

– Ще те съветвам?

– Да. Нали ти написа още първата година онази грамадна дисертация върху теорията по призоваване на фурии, а аз ще разговарям със... Съвета на някой си или нещо си.

– Съвета на говорителите на общността на призователите? – попита Тави.

Макс кимна.

– Същите. Ще се срещат с Първия лорд, за да получат разрешение за ново проучване върху, ъъъ... – Макс присви очи. – Артритната бира ми се върти в главата, но май не беше точно това.

Тави примигна.

– Антропоморфната теорема?

Макс кимна отново по същия безгрижен начин.

– Точно така. Трябва да науча всичко за нея, докато стигнем до двореца, а ти трябва да ми я обясниш.

Тави погледна съквартиранта си и започна да се преоблича в чисти дрехи. След като сутринта избяга от Черния коридор, той дори не си беше направил труда да се съблече, преди да се строполи в леглото. Докато се преоблече изцяло и си среши косата, вече се беше разбудил напълно.

– Бързам.

– Аха – рече Макс. Той се наведе и вдигна един плик от пода. – Някой пъхна това под вратата.

Тави взе плика и веднага разпозна почерка.

– Леля ми Исана.

Навън забиха вечерните камбани, които отбелязваха падането на здрача.

– Проклети врани – изруга Макс. Той стана и тръгна към вратата. – Да вървим. След четвърт час трябва да съм там.

Тави сгъна плика и го пъхна в торбичката на кръста си.

– Добре де, добре. – Двамата излязоха от стаята и тръгнаха през двора на Академията към един от скритите входове към подземията. – Какво трябва да знаеш?

– Ами... – каза Макс след няколко крачки. – Хм. Всичко.

Тави зяпна слисано едрото момче.

– Макс, този курс е задължителен. Изключително важен е за призоваването. Ти го мина.

– Ами да.

– Всъщност дори го посещавахме заедно. – Макс кимна и се намръщи. – И ти беше там през повечето време – каза Тави.