Фурията на Академа

– Не беше от местните главорези – отвърна Фиделиас. – Осведомителите ми в града би трябвало да знаят нещо – не точно кой го е направил, но все нещо. А те са в пълно неведение. Значи, трябва да е някой извън града. Като се има предвид това, а също и информацията, която изтръгнах от убиеца в Исанахолт, аз съм сигурен, че не греша.

– Доколкото разбирам, не си намерил нищо, което да може да се използва в съда – каза Инвидия.

– Не знаех, че смятате да повдигнете обвинения. – Тя го дари с усмивка, тънка и остра като кинжал. – Калар продължава да се опит­ва да премахне Исана – каза Фиделиас. – Подозирам, че агентите му използват подземията, за да се доберат по-бързо до целта си.

Инвидия се намръщи.

– Пещерите под града?

– Да. Всичките ми източници, с които разговарях, докладваха, че в подземията изчезват хора. Предположих, че кръволоците премахват свидетели, преди те да получат възможността да се разприказват.

Инвидия кимна.

– Което означава, че групата от Калар е доста голяма.

– Точно така.

– Но в това като че ли няма никакъв смисъл – каза Инвидия. – Опитът за покушение срещу Исана днес бе прибързан – дори бих казала, немарливо подготвен. Защо са използвали ранен агент, щом разполагат и с други?

Впечатлен, Фиделиас повдигна вежди.

– Дори не се налага да ви обучавам да задавате правилните въпроси.

– Аз не съм съпругът ми, скъпи ми шпионино – отвърна тя и устата ѝ се изкриви в усмивка. – И така?

Той въздъхна бавно.

– Отговорът ми няма да ви хареса, милейди. Въпросът е там, че не знам. Тук имаме влиянието на много други фактори. Например тези изчезвания... не мога да ги обясня. И...

Тя се наведе леко напред и повдигна въпросително вежди.

– И?

– Не съм съвсем сигурен – каза Фиделиас. Той отново отпи от изгарящото устните му леденостудено питие. – Но според мен има разцепление сред Курсорите.

– Какво те кара да мислиш така?

Той поклати глава.

– Ясно е, че не мога да разговарям с никого, който е директно свързан с тях. Но хората, с които разговарях, знаят разни неща за придвижването и действията им в последно време, ала те не можаха да ми кажат нищо. Да не говорим, че с откритото си участие в онова, което се случва, Сирай рискува да разкрие своята принадлежност към Курсорите.

– Не разбирам – каза Инвидия.

– Аз също – призна Фиделиас. – Но във въздуха витае нещо. – Той погледна Инвидия в очите. – Струва ми се, че някой е обявил война на Курсорите.

Инвидия повдигна едната си вежда.

– Това... ще нанесе съкрушителен удар на Гай.

– Да.

– Но кой би могъл да знае нещо за това?

– Аз – отвърна той.

– Подобна мисъл ми мина през ума – каза Инвидия. – Твое дело ли е?

Фиделиас поклати глава, доволен, че не му се налага да крие чувствата си, за да обърка призователските умения на Инвидия.

– Не. Аз напуснах Курсорите, защото вярвам, че държавата има нужда от силен водач и че Гай вече не може да изпълнява задълженията си на Първи лорд. Не изпитвам яд или злоба към Курсорите, които му служат вярно.

– Като онова момиче? Как ѝ беше името?

– Амара – отвърна Фиделиас.

– Никакъв яд, шпионино мой? Никаква злоба?

– Тя е глупачка – отвърна той. – Млада е. Някога и аз бях такъв.

– Ммм – изхъмка Инвидия. – Колко внимателно се прикриваш от мен, когато говориш за нея.

Фиделиас разклати последните остатъци от ледено вино в чашата.

– Така ли?

– Да.

Той поклати глава и довърши питието си.

– Ще науча каквото мога, а тази нощ ще премахна Исана.

– В тази история има твърде много загадки, за да се чувствам спокойно – каза лейди Акватайн. – Не забравяй, шпионино мой, че основната ми цел е холтър Исана. Няма да допусна цялата държава да узнае, че я е довършил Калар. Аз се разпореждам със съдбата ѝ.

Фиделиас кимна.

– Поставих наблюдатели около имението на сър Нед. Ще узная веднага щом тя го напусне, и ще бъда там.

– Но защо не е в Цитаделата? – промърмори лейди Акватайн. – Гай несъмнено разбира колко важна е тя за запазването на властта му.

– Разбира се, че знае, Ваша светлост.

– А сега и Сирай. – Инвидия се усмихна леко и поклати глава. – Никога нямаше да се досетя, че е едно от оръжията на Гай. Разговаряла съм с нея много пъти. Никога не усетих нещо такова.

– Тя има смъртоносни умения в изкуството на измамата, милейди, и е ценно оръжие за Короната. Цял ден изпраща в Цитаделата пратеници от името на холтъра.

Инвидия се намръщи.

– До Гай?

– До момчето в Академията.

Инвидия изсумтя.

– Семейство. Сантименталност, предполагам.

– Говори се, че той е един от личните пажове на Гай. Може би се опитват да достигнат до Първия лорд чрез него.

Лейди Акватайн сви устни.

– Ако дворцовата стража наистина се намира в състояние на повишена бойна готовност и ако сред Курсорите наистина има разцепление, то тогава всички канали за връзка с Гай са прекъснати. – Между веждите ѝ се образува лека бръчка и тя се усмихна. – Той е уплашен. Отбранява се.

Фиделиас остави чашата си настрани, кимна и се изправи.

– Възможно е.