Фурията на Академа

– Мисля, че добре служиш на господаря си, Сирай. Но рано или късно, ще смениш неговата каишка с друга. Трябва добре да си помислиш кой ще бъде следващият ти господар. – Той стрелна с поглед Исана и заяви: – И да внимаваш каква компания си подбираш. Светът е опасно място.

Сирай вдигна глава.

– Ще го направя, милорд.

Калар отново погледна Исана и каза:

– За мен беше удоволствие да се запознаем, холтър. Позволете ми да ви пожелая безопасно пътуване към дома.

Исана го погледна, без да се усмихва.

– Със сигурност, милорд. И моля, повярвайте в искреността ми, когато казвам, че ви желая същото.

Очите на Калар се присвиха още повече, но преди да успее да каже нещо, до него се приближи един слуга с ливрея в сивите и зелените цветове на дома Калар, който носеше тренировъчен гамбезон и дървен меч.

– Милорд – промърмори той и се поклони. – Синът ви е готов да се изправи срещу вас. Лордовете Акватайн, Родос и Форция ще бъдат свидетели.

Погледът на Калар се премести върху прислужника. Мъжът леко пребледня и отново се поклони.

Сирай облиза устните си, погледна към слугата, а после към Калар и каза:

– Милорд, нима Бренсис вече е готов да се сражава за правото да стане гражданин? Когато го видях за последно, той не бе по-висок от мен.

Без да я поглежда, Калар я зашлеви през лицето. Исана разбираше, че ако бе вложил силата на фурия в удара, той можеше да убие Сирай, но това беше просто тежка, презрителна плесница, от която куртизанката залитна назад.

– Лъжлива кучка. Не смей да разговаряш с мен, сякаш сме равни – каза Калар. – Намираш се в дома ми. Господарят ти го няма тук, за да те защити. Не забравяй къде ти е мястото или ще наредя да разкъсат разкошната ти рокля и да те нашибат с камшик. Разбра ли ме?

Сирай постепенно идваше на себе си. Бузата ѝ бе започнала да се зачервява на мястото, където я бе ударил Калар, а очите ѝ бяха изцъклени, пълни с изненада. Над градината се възцари тревожно мълчание и Исана усети как погледите на всички присъстващи се обръщат към тях.

– Отговори ми, робиньо – каза Калар с равен, тих глас, после пристъпи към Сирай и отново вдигна ръка.

Внезапно Исана почувства как я изпълва леден гняв. Тя веднага застана между тях и вдигна ръка, за да блокира замаха на Калар.

Калар оголи зъби.

– За коя се мислиш, жено?

Исана се обърна с лице към него и същият леден гняв придаде на тихия ѝ глас остротата на стоманено острие.

– Мисля, че съм гражданин на държавата, милорд. Мисля, че удрянето на друг гражданин е престъпление в очите на закона. Мис­ля, че съм тук по покана на моя покровител Гай Секстус, Първи лорд на Алера. – Тя впери поглед в очите на Калар и пристъпи напред, заставайки на една педя разстояние от него. – Освен това, милорд, не ви смятам за толкова глупав или арогантен, че да си помислите дори за миг, че можете да ударите мен пред всички тези свидетели и да ви се размине безнаказано.

Единственият звук в градината бе нежният ромон на водата във фонтаните. Калар се размърда смутено, присвитите му очи се отпуснаха и станаха по-скоро сънени, отколкото подозрителни.

– Сигурно – каза той. – Но не си мислете, че ще забравя това.

– Ставаме двама, Ваша светлост – отвърна Исана.

Мускулите на челюстта му изпъкнаха и Калар процеди през стиснати зъби:

– Махайте се от дома ми.

Исана кимна едва забележимо, отдръпна се от Калар, хвана Сирай за ръката и двете напуснаха градината.

Вместо веднага да се отправят към главния вход, Сирай се огледа и решително издърпа Исана към един страничен коридор.

– Къде отиваме? – попита Исана.

– Към кухненската врата, в задната част на къщата – каза Сирай.

– Но нали каза, че Нед и хората му ще ни чакат отпред?

– Казах го на слугата заради онези, които ни подслушваха, скъпа – отвърна Сирай. – Не искам някой да ни преследва, докато се прибираме. В края на краищата това е домът на Калар и прислугата веднага ще му докладва за действията ти. Нед ще се досети да ни посрещне отзад.

– Разбирам – отвърна Исана и куртизанката я преведе през оживената кухня и задната врата на къщата към тъмната тиха уличка, където чакаха Нед и каретата. Двете скочиха бързо вътре, а Нед затвори вратата зад тях. Кочияшът цъкна с език на конете и каретата се стрелна напред. – Лейди Акватайн изобщо не е такава, каквато очаквах – каза тихо Исана.

– Тя е от хората, които ти забиват ножа в гърба с усмивка. Не се оставяй да те измами. Тя е опасна жена.

– Според теб тя може да стои зад нападението?

Сирай впери поглед в перденцата на прозорците и сви рамене с разсеяно изражение на лицето.

– Определено е способна на това. Освен това знае неща, които не би трябвало да знае.

– Че ти си Курсор – каза Исана.

Сирай си пое дълбоко дъх и кимна.

– Да. Очевидно съм разкрита. Тя знае и съдейки по поведението на Калар, стигам до извода, че той също е наясно.

– Но как са разбрали?

– Не забравяй, че някой избива Курсори наляво и надясно, скъпа. Възможно е информацията да е била изкопчена от някой от тях.

„Или някой от тях е предател“, помисли си Исана.

– И по какъв начин те застрашава това? – тихо попита тя Сирай.