Фурията на Академа

Сирай се плъзна между гостите, усмихвайки се и разменяйки любезности с тях, докато преминаваше. Исана я наблюдаваше и изведнъж се почувства страшно уязвима, лишена от присъствието и от напътствията на Курсора. Огледа се в търсене на място, където да изчака, без да подскача като подплашена котка всеки път когато някой мине зад гърба ѝ. Забеляза до най-близкия фонтан дълга каменна пейка и след като се убеди, че оттам вижда Сирай, седна на нея.

След миг в другия край на пейката се настани някаква жена с червена рокля и кимна любезно на Исана. Тя беше висока, с тъмна, на места прошарена коса. Имаше ясни сиви очи и приятни, макар и надменни черти на лицето.

Исана ѝ кимна усмихнато в отговор, но после замислено се намръщи. Жената ѝ се стори позната и още в следващия миг се сети коя е – непознатата, на която беше налетяла след покушението на площадката за кацане.

– Милейди – рече Исана, – боя се, че нямах възможността да ви се извиня за онова, което се случи на площадката за кацане сут­ринта.

Жената вдигна вежди с учудено изражение, но веднага след това се усмихна.

– А, на платформата. Нямаше счупени кости – значи, няма нужда и от извинения.

– Въпреки това. Тръгнах си, без да го направя.

Жената отново се усмихна.

– За пръв път ли сте на столичната площадка за кацане?

– Да – отвърна Исана.

– Може да бъде потискащо – каза жената, кимайки. – Толкова много призователи на вятър, носачи и лектики. Цялата тази прах наоколо – и разбира се, никой не може да види нищо. А по време на фестивала става направо безумие. Няма нужда от извинения, холтър.

Исана зяпна жената, примигвайки.

– Познавате ли ме?

– Както и много други – каза жената. – Вие сте една от най-знаменитите жени в държавата тази година. Сигурна съм, че Дианическата лига ще надмине себе си, за да ви окаже подобаващ прием.

Исана се застави да се усмихне учтиво, същевременно стараейки се да сдържа емоциите си.

– Това е много ласкателно. Вече говорих с лейди Плацида.

Жената в червено се разсмя:

– Ария е всичко друго, но не и ласкателна. Надявам се, че е била учтива.

– Много – отвърна Исана. – Не очаквах такава...

Тя се поколеба, опитвайки се да намери дума, която да не обиди аристократката.

– Любезност? – предположи жената. – Обикновената учтивост е необичайна за аристокрацията?

– Не бих описала ситуацията по такъв начин, милейди – отговори Исана, но не успя да скрие насмешката в гласа си.

Жената се засмя:

– Предполагам, че това е, защото имате съвест, докато поведението на мнозина от присъстващите тук се определя от политическите им амбиции. Както знаете, амбициите и съвестта са несъвместими. Те се унищожават взаимно и оставят пълна бъркотия подир себе си.

Исана също се засмя.

– А вие, милейди? Съвестна ли сте, или амбициозна?

– Това е въпрос, който рядко се задава тук, в кралския двор – усмихна се жената.

– И защо?

– Защото една съвестна жена ще ви каже, че е такава, но и амбициозната ще отговори, че се ръководи от съвестта си, при това ще бъде много по-убедителна.

– Разбирам – каза Исана с усмивка, повдигайки вежди. – Значи, ще трябва да задавам по-внимателно въпросите си.

– Недейте – отговори дамата. – Толкова е освежаващо да срещнеш нов човек с нови въпроси. Добре дошли в Алера Империя, холтър.

Исана кимна.

– Благодаря – каза тя с искрена признателност.

– Разбира се, това е най-малкото, което мога да направя.

Исана вдигна поглед и видя, че Сирай разговаря с мъж с хлътнали бузи, облечен в златисточерно – цветовете на дома Родос. Куртизанката се засмя на нещо, което каза Върховният лорд, и погледна към Исана.

И усмивката на лицето ѝ застина.

Тя се завъртя отново към Родос, каза му още нещо, обърна се, мълниеносно прекоси градината и се озова до Исана и жената с червена рокля.

– Холтър – каза Сирай, усмихвайки се. После направи нисък реверанс пред жената в червено. – Лейди Акватайн.

Погледът на Исана се плъзна от Сирай към жената в червено и гневът, който беше изпитала по-рано, отново я изпълни.

– Вие... – Тя се задави и ѝ се наложи да си поеме дъх, за да започне отново. – Вие сте лейди Акватайн?

Жената изгледа Сирай студено и каза сухо:

– Нима не споменах името си? Колко съм разсеяна. – Тя кимна на Исана и каза: – Аз съм Инвидия, съпругата на Акватайн Атис, Върховен лорд на Акватайн. Много ми се иска да поговорим за бъдещето, холтър.

Исана се изправи, вирна брадичка и погледна надолу към лейди Акватайн.

– Не виждам полза от подобен разговор, Ваша светлост – каза тя.

– И защо?

Исана почувства, че Сирай застава до нея и стиска с пръсти китката ѝ, призовавайки я да запази спокойствие.

– Защото във всички варианти на бъдещето, които мога да си представя, вие и аз нямаме нищо общо.

Лейди Акватайн се усмихна спокойно и сдържано.

– Бъдещето е криволичещ път. Не е възможно да се предвидят всичките му завои.

– Сигурно е така – отвърна Исана. – Но е възможно човек да избира спътниците си. И аз никога няма да тръгна с пре...

Ноктите на Сирай се впиха в ръката на Исана и тя с усилия се сдържа да не изрече думата „предател“. Пое си дълбоко дъх и се застави да се успокои.