Фурията на Академа

– Всеки от враговете на Короната с удоволствие би ме премахнал – отвърна куртизанката с равен, спокоен глас. – Всичко е въпрос на време. Тайната беше основната ми защита, а враговете на Гай най-вероятно няма изобщо да бъдат наказани за убийството на робиня. Ако не друго, Калар ще го направи само за да ядоса Първия лорд.

– Нима Гай няма да те защити?

– Стига да може – отвърна Сирай и поклати глава. – Той пос­тепенно губи влиянието си сред Върховните лордове, а и не става по-млад. Няма да бъде вечно Първи лорд, а щом изгуби трона...

Куртизанката сви рамене.

Исана почувства как стомахът ѝ се свива от тревога.

– Значи, това представляваше онзи разговор за роклята ти. Лейди Акватайн ти предложи място при себе си, нали?

– Дори нещо повече от това. Мисля, че предложи свободата ми, титла и най-вероятно пост в организацията, която ще бъде създадена на мястото на Курсорите, след като съпругът ѝ получи властта.

– Сериозно предложение – каза след кратка пауза Исана.

Сирай кимна мълчаливо.

Исана подпря ръце на коленете си.

– И защо не го прие?

– Цената беше твърде висока.

– Цената? – попита намръщено Исана. – Каква цена?

– Нима не е ясно, скъпа? Тя знае, че аз съм твоята пазителка. Предложи ми власт в замяна на теб. И ясно ми даде да разбера, че в случай на отказ последствията няма да бъдат приятни.

Исана преглътна.

– Смяташ ли, че ме иска мъртва?

– Може би – кимна Сирай. – А може би просто иска да те контролира. Което би могло да е по-лошо, в зависимост от това, как ще се развият нещата в следващите години. Съдейки по думите ѝ, по всичко личи, че съпругът ѝ е почти готов да се надигне срещу Короната.

Двете пътуваха известно време в мълчание, след което Исана каза:

– А може би не е било заплаха.

– Защо мислиш така? – попита изненадано Сирай.

– Ами... – провлече бавно Исана, – ако се е разчуло на кого всъщност служиш, а ти все още не знаеш, че си разкрита... може би думите ѝ са били предупреждение?

Сирай леко повдигна вежди:

– Да, може да се приеме и по този начин.

– Само че защо ѝ е да те предупреждава?

Сирай поклати глава:

– Трудно е да се каже. Ако предположим, че е било предуп­реждение и че Калар и Акватайн не работят заедно за свалянето на Гай, най-вероятно го е направила, за да се опита да попречи на Калар да ме убие. Или да ме плени и да научи тайните ми.

– Значи, и двете се печем на един огън. Онзи, който избива Курсорите, няма да има нищо против да види и двете ни мъртви.

– Така е – съгласи се Сирай. Тя погледна към ръцете си. Исана проследи погледа ѝ и видя, че те трепереха още по-силно. Сирай ги сви в юмруци и ги притисна към скута си. – Във всеки случай, предвид колко малко знаем за настоящата обстановка, беше най-добре да си тръгнем, преди да се е случило нещо неприятно. – Тя се поколеба за миг и рече: – Съжалявам, че не успяхме да се доберем до Първия лорд.

– Но ние трябва да го направим – тихо рече Исана.

– Да. Ала не забравяй, холтър, че първата ми задача е да те защитя, а не да се опитвам да оправям проблемите на долината Калдерон.

– Но времето ни изтича.

– Няма да успееш да спечелиш подкрепата и помощта на Първия лорд от гроба – сериозно и искрено каза Сирай. – Мъртва няма да си от полза на семейството си. И между нас казано, никога няма да ти простя, ако умра, преди да успея да облека онази нова акватайнска копринена рокля.

Исана се опита да се усмихне на шегата, но думите на Сирай бяха пропити с толкова силна тревога, че не ѝ се получи.

– Предполагам, че си права. И какво ще правим по-нататък?

– Ще се опитаме да се доберем до имението живи и здрави – отвърна Сирай. – А после мисля, че една чаша хубаво вино ще ми помогне да се успокоя. Както и една гореща вана, разбира се.

Исана я изгледа с безизразно лице.

– А след това?

– След виното и горещата вана? Наистина ще се изненадам, ако не успея да заспя.

Исана стисна устни в тънка линия.

– Не се опитвай да ме развличаш с остроумия. Искам да знам как ще се доберем до Гай.

– Ах, това ли – каза Сирай и замислено сви устни. – Рисковано е да напускаме дома на Нед, холтър. И за двете ни. Според теб какъв трябва да е следващият ни ход?

– Племенникът ми – каза твърдо Исана. – На сутринта ще отидем в Академията и ще го намерим, за да отнесе посланието ни на Първия лорд.

Сирай се намръщи.

– Улиците не са безопасни за...

– Враните да ги изкълват улиците – каза Исана и в гласа ѝ се промъкна гневна нотка.

– Опасно е – въздъхна Сирай.

– Но се налага да рискуваме – каза Исана. – Нямаме време за нищо друго.

Сирай се намръщи и отмести поглед.

– Освен това се тревожа за Тави – продължи Исана. – Досега трябваше да е намерил писмото ми – нали го оставиха в стаята му? Но още не е дошъл да ме види.

– Освен ако го е намерил – възрази Сирай. – Може да очаква завръщането ни в имението на Нед.

– При всички случаи искам да го открия и да се убедя, че всичко е наред.

Сирай въздъхна и каза: