Фурията на Академа

– Аз... Не знам... – Дребната жена си пое дълбоко въздух и затвори очи за миг. После ги отвори и Исана почувства усилията ѝ да заговори по-спокойно: – Трябва да си тръгнем възможно най-бързо. Ще те представя на още някои хора, за да спазим приличие, и ще се върнем в дома на Нед.

Исана почувства как гърлото ѝ се свива.

– Провалихме се.

Сирай вирна брадичка и потупа успокояващо Исана по ръката.

– Засега не постигнахме успех. Има разлика. Ще намерим начин.

Куртизанката си беше върнала увереността, но на Исана ѝ се стори, че все още усеща треперене в ръката ѝ. Освен това забеляза как Сирай хвърли още един нервен поглед към лейди Акватайн.

Исана огледа градината и се натъкна на студените сиви очи на лейди Акватайн. Холтърът потрепери и отмести поглед.

Глава 22

За половин час Сирай запозна Исана с десетина аристократи и известни граждани на столицата, направи им комплименти и очарова всеки един от тях, като успяваше неясно как да приключва разговорите си по възможно най-бързия начин. Скоро Исана разбра, че дребната куртизанка е истински майстор в изкусното водене на разговори и е надарена с остър ум. Един дружелюбен възрастен сенатор поведе разговор, който заплашваше да се проточи часове, но Сирай сръчно вмъкна някаква шега, която го накара да избухне в смях, докато отпиваше глътка вино, и се наложи бързо да се оттегли, за да спаси туниката, с която бе облечен. Един млад лорд от Атика се обърна към Сирай с красиво-учтиви и невероятно дълги фрази, които изобщо не се връзваха с хищническия блясък в очите му, но Сирай се надигна на пръсти, прошепна нещо в ухото му, крайчето на устата му се изкриви в мимолетна усмивка и той се отдалечи, заявявайки, че „ще се видят по-късно“.

Възникнаха още няколко подобни ситуации и всеки път куртизанката реагираше по различен начин, демонстрирайки прецизност, уравновесеност, духовитост и невероятно бърз ум. Исана не се и съмняваше, че с помощта на Сирай бе поставила рекорд по бързина на запознаванията, като същевременно бе успяла да остави добро първо впечатление в каймака на алеранското общество. Тя се усмихваше, произнасяше учтиви фрази и се стараеше да не се блъска в аристократите, както и да не настъпва подгъва на роклята си.

Сирай поръча на един прислужник да каже на кочияша им да ги вземе от входа на сградата. Двете с Исана тъкмо се канеха да напуснат градината, когато пътят им бе препречен от мъж в туника с цвят на сив гранит, обшита със зелени полускъпоценни камъни, който се усмихваше учтиво. Той бе по-нисък от Исана и не се отличаваше с особено атлетично тяло. Слабохарактерната му брадичка се криеше под грижливо поддържана брада; той носеше пръстени на всеки пръст и стоманена диадема на челото си.

– Дами – каза мъжът и леко се поклони, – трябва да ви се извиня за това, че занемарих задълженията си на домакин. Сигурно съм пропуснал имената ви в списъка с гости, иначе непременно щях да намеря време да поговоря с вас.

– Ваша светлост – промърмори Сирай и приклекна в дълбок реверанс, – радвам се да ви видя отново.

– И аз вас, Сирай. Прекрасна сте, както винаги. – Присвитите очи на мъжа излъчваха подозрителност, но Исана реши, че това е по-скоро по навик, отколкото от безпокойство. – Изненадан съм, че съпругата ми е решила да ви покани на приема.

Сирай му се усмихна очарователно.

– Предполагам, че в живота има място за щастливи случайности, милорд. Върховен лорд Калар, позволете да ви представя холтър Исана от долината Калдерон.

Присвитите очи на Калар се преместиха към Исана и я огледаха от глава до пети. Тя не успя да долови никакви чувства в него. Мъжът я разглеждаше така, както другите мъже разглеждат колона от цифри.

– О, каква приятна изненада. – Той се усмихна, но усмивката му не отразяваше никакви емоции. – Чувал съм толкова неща за вас – каза той.

– И аз за вас, Ваша светлост – промърмори Исана.

– Така ли? Хубави, надявам се?

– Всякакви – отвърна Исана.

Фалшивата усмивка на Калар се стопи.

– Милорд – намеси се Сирай, нарушавайки мълчанието, преди да стане твърде неловко, – боя се, че последното пътешествие не се отрази добре на здравето ми. Тъкмо се канехме да си вървим, преди да се строполя на земята и да заспя, показвайки се като пълна глупачка пред всички.

– Глупачка? – промърмори Калар. Той я погледна за миг, след което каза: – Обмислям да ви купя от настоящия ви господар, Сирай.

Тя му се усмихна, успявайки по някакъв начин да изглежда естествена и замаяна от умора.

– Ласкаете ме, милорд.

– Не го казвам като комплимент, робиньо – рече с равен глас Калар.

Сирай сведе поглед и отново направи реверанс.

– Разбира се, Ваша светлост. Моля да ме извините за дързостта. Но не мисля, че господарят ми е определил цена за мен.

– Цена има за всичко, робиньо. Винаги. – Ъгълчето на устните му потрепна. – Не обичам да ме правят на глупак. И не забравям враговете си.

– Милорд? – възкликна Сирай.

Гласът ѝ прозвуча озадачено.

Калар се изсмя горчиво.