Фурията на Академа

– Никога няма да тръгна на път с компания, която нямам много причини да харесвам, още по-малко пък – да ѝ се доверя.

Лейди Акватайн спокойно премести поглед от Исана към Сирай и обратно.

– Да. Виждам, че вашият избор на спътници се различава от моя. Но имайте предвид, холтър, че пътят може да бъде опасен. С много явни и скрити препятствия. Би било мъдро от ваша страна да вървите с някой, способен да ви защити от тях.

– Още по-мъдро би било да избирам спътници, които няма да се обърнат срещу мен при първа възможност – отговори Исана и добави шепнешком: – Видях кинжала на съпруга ви, Ваша светлост. Погребах мъже и жени, загинали заради това. Никога няма да тръгна доброволно с такива като вас.

Лейди Акватайн присви очи колебливо. После кимна и погледна Сирай.

– Доколкото разбирам, Сирай, ти си водач на холтъра из столицата?

– Негово Величество помоли господаря ми да ме отстъпи за известно време за тази цел – отговори Сирай, усмихвайки се. – И ако задълженията ми изискват да се обличам по последната мода, просто ще трябва да го преглътна.

Лейди Акватайн се усмихна.

– Е, тук не е като нашия Летен фестивал, но също не е зле.

– Нищо не може да се сравни с Летния фестивал в Акватайн – каза Сирай. – А вашата рокля е направо великолепна.

Лейди Акватайн се усмихна с видимо удоволствие.

– Този стар парцал? – попита тя непохватно и махна с ръка.

Алената коприна на роклята ѝ се обгърна в мъгла и се обагри в кехлибарения цвят на роклята на Сирай, само че с пурпурен оттенък.

Сирай зяпна, после се усмихна.

– О! Трудно ли се прави това?

– Не особено – отвърна лейди Акватайн. – Това е нов вид коприна, над който шивачът ми работи от години. – Още едно замахване, и роклята придоби първоначалния си цвят, само че много по-наситен – почти до черно – на края на ръкавите и по подгъва. – Милорд съпругът ми предложи оттенъкът на роклята да отразява настроението ми. Но не си ли имаме всички ние достатъчно проб­леми с мъжете? Ако те наистина започнат да разпознават настроенията ни, това ще се превърне в истинска катастрофа. Така че нас­тоях роклята да е просто модна.

Сирай погледна тъжно роклята.

– Доколкото разбирам, тази нова коприна е скъпа?

Лейди Акватайн сви рамене.

– Да, но не прекалено. Може би ще успея да уредя нещо за теб, скъпа, ако дойдеш при нас на Летния фестивал.

Сирай върна неестествената усмивка върху лицето си.

– Това е много великодушно, Ваша светлост. И определено е съблазнително. Но ще трябва да се допитам до господаря си, преди да взема решение.

– Естествено. Знам колко цениш задълженията си. И този, който ти ги възлага. – Лейди Акватайн млъкна и се усмихна, сякаш за да подчертае думите си. – Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш? Тези рокли ще са невероятно популярни през следващите един-два сезона. Иска ми се да те видя в една от тях – в края на краищата ти си безценен съветник по тези въпроси. Ще е жалко, ако отстъпиш от позициите си на законодател в модата.

Исана почувства как пръстите на куртизанката стискат ръката ѝ отново.

– Много сте щедра, Ваша светлост – отговори Сирай и се поколеба – за толкова кратко, че Исана едва го усети. – Боя се, че още не съм се съвзела след дългото пътешествие. Нека да се наспя хубаво и да обмисля предложението ви.

– Разбира се, скъпа. Междувременно си върши добре работата за твоя господар и за холтър Исана. Столицата може да е опасна за онези, които са нови тук. Ще е голяма загуба за Лигата, ако нещо ѝ се случи.

– Уверявам ви, Ваша светлост, че Исана е много по-добре защитена, отколкото изглежда.

– Сигурна съм в това – каза лейди Акватайн, изправи се плавно и кимна на Сирай и Исана. Спокойните ѝ сиви очи срещнаха пог­леда на Исана. – Дами, сигурна съм, че ще си поговорим отново.

С това даде да се разбере, че разговорът е приключил. Исана присви очи, приготвяйки се да отстоява позициите си, но Сирай безмълвно я дръпна за ръката и я отведе далеч от лейди Акватайн, в другия край на градината.

– Тя знаеше – каза тихо Исана. – Знаеше как ще реагирам, когато ми каже коя е.

– Очевидно – отговори Сирай с треперещ глас.

Исана почувства, че куртизанката е скована от страх, и погледна учудено дребната жена.

– Добре ли си?

Сирай се огледа.

– Не тук. Ще говорим по-късно.

– Добре – отвърна Исана. – Говори ли с лорд Родос?

– Да.

– Къде е той?

Сирай поклати глава.

– Той и останалите Върховни лордове отидоха в далечния край на градината, за да присъстват на официалния дуел на Калар със сина му Бренсис за получаването на гражданство. Аудиенцията му при Първия лорд е определена за утре, но той и без нас си има вече твърде голяма компания. – Тя облиза устни. – Мисля, че трябва да си тръгнем възможно най-бързо, холтър.

Исана отново се почувства напрегната.

– В опасност ли сме?

Сирай погледна през градината към лейди Акватайн и Исана почувства как куртизанката се разтреперва още по-силно.

– Да.

Исана усети как страхът на Сирай обзема и нея.

– Какво да направим?