Фурията на Академа

– Тя не може да не го знае. Защо ѝ е да ходи там? – Тави си пое дълбоко дъх. – Не мога да го разбера, но това ужасно ме притеснява. Аз... напомня ми на Втората калдеронска. Инстинктът ми подсказва, че тук става дума за нещо сериозно.

Макс изгледа Тави и кимна.

– Може и да си прав. И на мен ми се е случвало на два пъти, докато служех на Стената. Лоши нощи бяха. Но леля ти няма да успее да се срещне с Гай, Тави. Нито дори с мен. Килиан не би го допуснал в никакъв случай.

– Няма да ѝ се наложи – каза Тави. – Да вървим.

– Къде? – попита развеселено Макс.

– Към имението на Калар – отвърна младежът. – Ще говоря с нея. Мога да предам на Първия лорд съобщение от нея. Ще запазим тайната, Килиан ще бъде доволен, а ако става въпрос за нещо сериозно...

– Тогава какво? – попита остро Макс. – Смяташ да издадеш някаква кралска заповед, която да ѝ реши проблема? – Погледите им се срещнаха. – Честно да ти кажа, ужасно ме е страх, Тави. Каквото и да правя, докато се преструвам на Гай, накрая той ще трябва да се разправя с последствията. А аз не съм Първи лорд. Нямам властта да наредя на легионите да нападнат или да изпращам помощ от името на Короната.

Тави се намръщи.

– Килиан би казал, че легионите и ковчежникът легат не го знаят.

Макс изсумтя.

– Аз го знам. Това ми е достатъчно.

Тави поклати глава.

– Нима смяташ, че Гай би предпочел да си стоим настрани и да не правим нищо, докато земята и поданиците му са застрашени?

Макс го погледна кисело.

– Ти се справяш много по-добре от мен по риторика. Отказвам да се замесвам в това заедно с теб. Каквото и да казваш, аз нямам намерение да се занимавам с политически игри и да давам заповеди от името на Гай. Да нарушавам правилата на Академията, чиято цел е да защитят семействата на учениците от изпадане в неловко положение, е едно, изпращането на хора на смърт е съвсем друго.

– Хубаво. Ще разговаряме с леля ми – каза Тави. – Ще разберем какво не е наред. Ако е нещо сериозно, ще кажем на Килиан и ще го оставим да реши заедно с Майлс какво да правят. Става ли?

Макс кимна.

– Става. Макар че фуриите да са ти на помощ, ако Бренсис те забележи на приема на баща му.

– Съвсем забравих за него – изръмжа раздразнено Тави.

– А не бива – каза Макс. – Тави, смятах да говоря с теб за него. Според мен Бренсис не е добре. Нали ме разбираш?

Тави се намръщи.

– С главата?

– Да – кимна Макс. – Той е опасен. Затова се старая винаги когато ми се удаде възможност, да го поступвам. С надеждата, че ще се страхува от мен и ще стои по-надалече. Той си е страхливец по природа, но от теб не се бои. Което може би означава, че му доставя удоволствие да си мисли как ти причинява болка – а ти смяташ да влезеш в дома на баща му.

– Не се страхувам от него, Макс.

– Знам – отвърна Макс. – Ти си идиот.

Тави въздъхна.

– Ако от това ще се почувстваш по-добре, смятам да влезем и по най-бързия начин да излезем. Колкото повече се забавим, толкова по-бесен ще е Килиан, когато се върнем в Цитаделата.

Макс кимна.

– Добра идея. Така ще ни убие по-спокоен.

Глава 24

Тави се спря пред имението на лорд Калар на улица „Градинска“ и известно време го оглежда намръщено. Ако не беше прекарал толкова много време в двореца на Първия лорд в Цитаделата, имението на Калар щеше да го впечатли. Тави си помисли, че е абсурдно голямо. Целият Бърнардхолт – всъщност вече Исанахолт, напомни си той – можеше да се побере вътре и пак щеше да остане достатъчно място за пасище за овцете. Имението бе разкошно украсено и осветено, с великолепно оформена градина и Тави неволно го сравни с проститутките с начервени лица, крещящи безвкусни дрехи, фалшиви усмивки и студени погледи, които беше виждал край реката.

Той въздъхна дълбоко и тръгна към къщата по алея, оградена с две редици статуи. Край него минаха четирима мъже с обикновени дрехи. Те имаха сурови лица и бдителни очи, и Тави видя как изпод наметалото на третия мъж се подава дръжката на меч. Той продължи към имението, като от време на време им хвърляше по някой поглед и забеляза как към тях изтича уплашен слуга, който водеше четири оседлани коня.

– Видя ли това? – промърмори Макс.

Тави кимна.

– Не приличат особено на гости на аристократ, нали?

– Приличат на наемници – каза Макс.

– Но лакеят им доведе коне – промърмори Тави. – Дали са главорези?

– Сигурно.

Мъжете се метнаха на конете, единият от тях каза тихо нещо и четиримата пришпориха конете си.

– Бързат – каза Макс.

– Сигурно са се забързали да пожелаят на някого весело прекарване на фестивала – каза Тави.

Макс тихо изсумтя.

Портиерът излезе напред да ги посрещне с надменно вирната брадичка.

– Извинете, млади господа. Това е частно празненство.

Тави кимна и каза:

– Естествено, сър. – Той показа куриерската си чанта от фина кожа със златно изображение на кралски орел, в която обикновено носеше документи. – Нося съобщения от Негово Величество.

Портиерът изгуби част от арогантността си и каза:

– Разбира се, сър. С удоволствие ще предам писмата вместо вас.

Тави му се усмихна и сви рамене.