Фурията на Академа

Ако мъжете наистина бяха убийци, те сигурно щяха да са отлични фехтовачи, най-вероятно призователи на метал, способни да победят дори и най-силните и талантливи фехтовачи, лишени от собствени метални фурии. Съдейки по вида им, те очевидно имаха немалък опит, което означаваше, че действаха добре в екип. Ако вместо тях имаше само един човек, Тави би могъл да се приближи незабележимо до него или да измисли някаква заблуждаваща маневра, която да му позволи да нападне изневиделица. Но при наличието на четирима мъже това не беше възможно – а директното нападение срещу тях, дори да беше въоръжен с нещо повече от кинжала си, беше равносилно на самоубийство.

От опита си на тренировъчната площадка Тави знаеше, че Макс е от онези бойци, които може да бъдат възпети в легенди или балади – или да загинат от глупавата си самонадеяност, преди да се стигне до това. В ръцете на Макс мечът бе смъртоносно оръжие, но тренировъчната площадка беше много по-различна от улицата, а партньорите в учебните сражения едва ли се държаха като професионалните убийци. Дори опитът на Макс в легионите нямаше да го е подготвил за мръсните трикове, които се използваха в боевете по столичните улици. Макс притежаваше самоувереност, каквато Тави не беше срещал в никой друг от познатите си, с изключение може би на Първия лорд. Въпреки това той се страхуваше за приятеля си.

Но още повече се страхуваше за леля си. Тави знаеше, че Исана е прекарала целия си живот в холтовете и няма представа колко коварна може да е столицата. Той не можеше да си представи, че тя би взела за спътничка куртизанка, ако знаеше с какво се занимава тази жена. Освен това не можеше да си представи, че леля му е пристигнала в столицата без някаква охрана или ескорт, особено ако беше дошла по покана на Гай. Можеше поне да вземе брат си Бърнард. И защо Първият лорд не бе наредил на Амара или на някой друг от Курсорите да я съпровождат, докато гостува в двореца? Не беше възможно Гай да я повика в столицата, а после да допусне да ѝ се случи нещо. Тя бе твърде важен символ на неговата власт.

Всичко това означаваше, че комуникацията е била прекъсната някъде по веригата. Исана беше уязвима, може би бе останала без охрана, може би човекът с нея я водеше към капан. Намереше ли я Тави, той веднага щеше да я отведе в двореца, където нямаше да я застрашава нищо. Дори и да не можеше да ѝ разкаже за случилото се с Първия лорд, в интерес на Гай беше да я защити, и Тави не се съмняваше, че ще успее да убеди Килиан да я настани в стаите за гости, където Кралската гвардия щеше да я опази от всякакви смъртоносни опасности.

Ако, разбира се, всичко при нея беше наред.

Заля го вълна от студен страх, която го накара да се затича още по-бързо, забравил за умората и съсредоточен единствено върху благополучието на жената, която го беше отгледала като роден син.

Тави забеляза, че Ренцо излиза от оставената без кочияш карета, едва миг преди тромавият младеж да замахне и да го удари с огромната си длан. Тави вдигна едновременно и двете си ръце, за да се предпази, но ударът на Ренцо, подсилен от фуриите му, се оказа твърде мощен и Тави отлетя към каменната стена, заобикаляща поредното грамадно имение.

Той успя да опази главата си от удар и рамото си от счупване при сблъсъка, но въпреки това се свлече на земята. Почувства в устата си вкуса на кръвта и видя как Ренцо се навежда над него, облечен в кафявата си туника, с присвитите си свински очички и ръце, свити в юмруци с размерите на свински бутове.

Някой наблизо се изсмя сподавено. Тави се обърна и видя Вариен, който се появи от същото скривалище и тръгна към него.

– Добър удар – каза той. – Погледни го. Мисля, че всеки момент ще заплаче.

Тави провери дали ръцете и краката му са здрави и се изправи, опирайки се на земята. Страхът, безпокойството и унижението му се сляха и се превърнаха в нещо, съставено единствено от остри ръбове и назъбени остриета. Леля му се намираше в опасност. Държавата може би се намираше в опасност. А тези двама арогантни идиоти бяха избрали точно този момент, за да му попречат да изпълни дълга си.

– Вариен – каза тихо Тави. – Нямам време за това.

– Няма да се наложи да чакаш дълго – отвърна Вариен с подиг­равателен тон. – Аз пренесох нас двамата дотук първи, но и Бренсис скоро ще се появи. Той иска да си поговорите за възмутителното ти поведение и наглостта да се появиш неканен на приема му.

Тави изпъна рамене и погледна към Вариен и Ренцо. Когато заговори, от устата му се разнесе непознат глас, твърд, студен и властен.

– Махайте се от пътя ми. И двамата.

Подигравателната усмивка на Вариен се стопи. Той се втренчи в Тави и воднистите му очи примигнаха няколко пъти. След кратко колебание той отново се накани да каже нещо.

– Ако си отвориш устата – предупреди го Тави със същия леден тон, – ще ти счупя ченето. Отдръпни се.

Лицето на Вариен пребледня от страх, който обаче веднага бе сменен от гняв.

– Нямаш право да ми говориш така, мал...