Фурията на Академа

– Очевидно Бренсис е спечелил дуела за правото да се нарича гражданин – каза лейди Плацида. – Каква изненада.

– Бренсис не би могъл да си проправи път с меча и през стадо овце – изсумтя Макс. – Мразя показните дуели.

– Моля ви, милейди – каза Тави. – Знаете ли защо си е тръгнала по-рано?

Лейди Плацида поклати глава.

– Не съм сигурна. Но точно преди да си тръгнат, проведоха един не особено приятен разговор с лорд Калар.

Тави погледна към коридора, сякаш почувства, че е привля­къл нечие внимание. На около десетина фута от него стояха двама младежи и той веднага ги разпозна. Бяха облечени в най-хубавите си дрехи, но русият Вариен с воднистите очи и тромавият Ренцо не можеха да бъдат сбъркани с никой друг.

Вариен погледна опулено Тави, после погледът му се прехвърли върху Макс. Той промърмори нещо на Ренцо и двамата бързо се отдалечиха към градината. Сърцето на Тави заби като лудо в гърдите му. Неприятностите нямаше да им се разминат.

– Колко неприятен беше разговорът? – попита Макс.

– Той удари Сирай пред всички. – Устните на лейди Плацида се свиха в тънка линия. – Не мога да търпя мъже, които удрят жените само защото знаят, че могат да го направят.

– Сещам се за едно-две неща, които мога да правя с такива мъже – изръмжа Макс.

– Бъди предпазлив, Максим – веднага го предупреди лейди Плацида. – Внимавай какво говориш.

– Врани! – въздъхна Тави.

Двамата впериха поглед в него.

– Казахте, че са напуснали приема бързо, Ваша светлост? – попита той.

– Да, много бързаха – отвърна лейди Плацида.

– Макс – каза Тави с разтуптяно сърце, – онези главорези, кои­то видяхме, докато идвахме насам. Те са тръгнали след леля ми.

– Проклети врани! – изруга Макс. – Ария, ще ни извините ли?

Лейди Плацида кимна веднъж и каза:

– Внимавай, Максим. Дължа ти живота на сина ми и ще бъда много огорчена, ако не успея да ти се реванширам.

– Нали ме познавате, Ваша светлост.

– Така е – каза лейди Плацида.

Тя кимна към Тави, усмихна се отново на Макс и се отправи към градината, отпращайки ги с махване на ръка по същия начин, както по-рано бе освободила майордома.

– Да вървим – каза Тави с напрегнат глас и се затича обратно към изхода. – Трябва да побързаме. Можеш ли да ни отведеш до там по-бързо?

Макс се поколеба за миг и каза:

– Не и на такова близко разстояние. Ако се опитам да отнеса и двама ни до там, сигурно ще се забием право в къщата. – Той се изчерви и добави: – Не съм особено силен в това.

– Проклети врани – изруга Тави. – Но сам ще успееш, нали?

– Да.

– Отивай. Предупреди ги. Аз ще пристигна колкото се може по-бързо.

– Тави, не сме сигурни, че главорезите са тръгнали след нея – посочи Макс.

– Но не сме сигурни и в обратното. Тя е моето семейство. Ако гре­ша и с нея всичко е наред, можеш да ми се подиграваш цяла година.

Макс кимна отсечено, докато излизаха през входната врата.

– Как изглежда тя?

– Дълга коса, тъмна с прошарени кичури, много слаба, в лицето прилича на двайсетгодишна.

Макс се поколеба.

– Красива ли е?

– Макс! – изръмжа Тави.

– Добре де, добре – отвърна Макс. – Ще се видим там.

Той нап­рави две широки крачки и подскочи във въздуха. Там бе подхванат от неочакван порив на вятъра, който го отнесе към тъм­ното небе. През цялото време Макс стискаше здраво в ръка дръжка­та на меча си.

Тави го проследи с яден поглед. В гърдите му се бореха страх, безпокойство и страшна завист, каквато рядко си позволяваше да изпитва. Сравнително малко от жителите на Алера притежаваха достатъчно сила, за да накарат вятърните си фурии да ги издигнат в полет. Много повече млади хора загиваха при нещастни случаи, свързани с призоваването на вятърни фурии, докато се опитваха да подражават на онези, които можеха да се издигнат в небето. Тави не бе единственият, който завиждаше. Но възможната опасност, която застрашаваше леля му Исана, го караше още по-горчиво да съжалява за това, че е лишен от сили.

Тави не позволи на внезапния прилив на емоции да му поп­речи да се втурне към къщата на Нед. Със сигурност нямаше да успее да стигне до там едновременно с Макс, но беше длъжен да направи каквото може. Особено когато в опасност беше леля му Исана. Тави беше добър бегач и за годините, които бе прекарал в столицата, бе наддал на височина и мускули, предвид напрегнатия му живот и необходимостта непрекъснато да изпълнява нарежданията на Първия лорд. В града имаше само няколко души, които можеха да се състезават с него без помощта на фурии. Момчето направо полетя по ярко осветената и фестивално украсена улица „Градинска“.