Фурията на Академа

– Съжалявам – каза той, – но заповедите ми са да ги предам лично на получателя. – Той махна с ръка към Макс. – Сигурно е нещо деликатно, иначе капитан Майлс нямаше да ми зачисли и охрана.

Портиерът се намръщи, погледна ги и каза:

– Разбира се, млади господине. Моля, последвайте ме, ще ви отведа в градината, а спътникът ви ще почака тук.

– Идвам с него. Заповеди – каза Макс с равен, уверен глас.

Портиерът облиза устните си и кимна.

– Аха. Да. Насам, господа.

Той ги поведе през също толкова разкошно украсен коридор към градината. Тави вървеше редом с него, опитвайки се да изглежда отегчен. Ботушите на Макс потропваха по земята в равномерния, уверен ритъм на маршируващ легионер.

Портиерът – или по-точно майордомът, реши Тави – се спря пред входа на градината и се обърна към младежа. Зад гърба му проблясваха лампи, чиито светлини постоянно сменяха цветовете си, а от градината се чуваха разговори и звучеше музика. Тави долови миризмите на храна, вино и парфюми.

– Ако ми кажете името на човека, до когото е адресирано писмото, аз ще им съобщя да дойдат да го получат.

– Разбира се – отвърна Тави. – Ще ви бъда безкрайно признателен, ако съобщите за присъствието ми на холтър Исана.

Майордомът се поколеба и Тави забеляза неувереността в очите му.

– Холтър Исана вече не е тук, млади господине – рече мъжът. – Тя напусна празненството преди около четвърт час.

Тави се намръщи и двамата с Макс се спогледаха.

– Така ли? По каква причина?

– Не зная, млади господине – отвърна майордомът.

Макс кимна леко на Тави и измърмори:

– Второто писмо е за Върховната лейди Плацида. Доведи я.

Майордомът стрелна Макс с подозрителен поглед и се обърна към Тави. Младежът го погледна съучастнически и сви рамене.

– Моля ви, съобщете ѝ, сър.

Мъжът присви замислено устни и кимна.

– Както желаете, млади господине. Един момент.

И се изгуби в градината.

– Лейди Плацида? – промърмори Тави.

– Познавам я – отвърна Макс. – Тя ще знае какво става.

– Трябва да поговорим с нея насаме – каза Тави.

Макс кимна, съсредоточи се и едва забележимо махна с ръка. Тави почувства внезапен натиск върху ушите си, който беше силен и неприятен в началото, но постепенно отслабна.

– Готово – каза Макс.

– Благодаря ти – отвърна Тави.

След миг към тях се приближи майордомът, придружаван от една висока жена със сурово, студено лице, която носеше семпли, но елегантни бижута и скъпа рокля с наситен зелен цвят. Тя се спря, разгледа ги внимателно и Тави почувства тежестта на погледа ѝ толкова осезаемо, сякаш го бе докоснала с ръка. Тя му се намръщи, а щом видя Макс, се намръщи още повече. Отпрати майордома с една дума и рязко движение на ръката и се приближи до тях.

Когато се озова в кръга, защитен от подслушване с помощта на Максовата вятърна фурия, тя повдигна изненадано вежди. След това пристъпи напред, спря се пред Тави и каза:

– Няма никакво писмо от Първия лорд, нали?

Тави отвори чантата си и ѝ подаде сгънат лист хартия. На него не бе написано нищо, но младежът не искаше да предизвиква подозрението на онези, които ги наблюдаваха.

– Не, Ваша светлост, боя се, че няма.

Тя взе листа хартия, разтвори го и се престори, че чете.

– О, колко обичам Фестивала по изпращането на зимата! Добър вечер, Максим.

– Добър вечер, милейди. Роклята ви е прекрасна.

Крайчето на устата ѝ се изкриви в лека усмивка.

– Радвам се, че си послушал съвета ми да правиш комплименти на дамите.

– Установих, че е изключително ефективна тактика, милейди – отвърна Макс.

Лейди Плацида повдигна едната си вежда и каза:

– Създала съм чудовище.

– Дамите понякога викат – отвърна наперено Макс. – Но като се изключи това, трудно бих се определил като чудовище.

Погледът ѝ се втвърди.

– Което си е истинско чудо. Знам, че баща ти е на Стената, но очаквах да видя мащехата ти тук.

– Забранено ѝ е – каза Макс. – Или поне така ми прошепна една птичка.

– Птичките не могат да пишат – рече лейди Плацида. – Пък и никой не го очаква от тях. – Тя сгъна „писмото“ и се усмихна на Макс. – Радвам се да те видя, Максим. Но все пак ще можеш ли да ми обясниш какво те накара публично да обявиш, че съм свързана с Първия лорд, и то в присъствието на половината Съвет на лордовете и членове на Сената?

– Ваша светлост – каза Тави. – Дойдох тук, за да говоря с леля ми Исана. Мисля, че се намира в беда, и искам да ѝ помогна.

– Значи, ти си това – промърмори лейди Плацида и замислено присви очи.

– Тави от долината Калдерон, Ваша светлост – каза Макс.

– Моля ви, милейди – каза Тави. – Бихте ли ни казали какво ви е известно за нея?

– Ще ми направите голяма услуга – каза Макс и положи длан върху рамото на Тави.

Лейди Плацида удивено повдигна вежди. След това отново огледа внимателно Тави.

– Тя беше тук заедно с една амарантска куртизанка, Сирай. Разговаряха с няколко души.

– С кого? – попита Тави.

– С мен, с лейди Акватайн и още с няколко аристократи и сановници. Както и с лорд Калар.

– Калар? – попита Тави и се намръщи.

От градината се дочу рязък мъжки глас, последван от учтиви поздравления и аплодисменти.