Фурията на Академа

– Не ми казвай какво да правя! – изкрещя Бренсис с пребледняло от гняв лице. – Ще правиш каквото ти кажа. Ще умреш, когато ти кажа. – Той облиза устните си и стисна здраво дръжката на меча си. – Нямаш представа откога чакам този момент.

Зад гърба на Бренсис се разнесе звънът на меч, излизащ от ножницата си.

– Странно – каза Макс, появявайки се от мъглата, стиснал легионерски меч в ръката си. – И аз си мислех същото нещо.

Бренсис се вцепени и макар да не отмести острието на меча си от бузата на Тави, той погледна през рамо.

– Махни се от него, Бренсис – каза Макс.

Устните на Бренсис се разтегнаха в гадна усмивка.

– Копелето. Не, Антилар. Ти се махни. Махни се оттук или ще убия малкото ти селско другарче.

– Току-що каза, че така или иначе, смяташ да го убиеш – каза Макс. – За колко глупав ме смяташ?

– Назад! – изкрещя Бренсис. – Ще го убия! Още сега!

– Сигурно – рече Макс с безизразно лице. – После аз ще убия теб. Знаеш го. И аз го знам. Не ставай глупав, Бренсис. Върви си.

Тави видя как тялото на Бренсис затрепери и погледът му зашари между него и Макс. Очите му, разширени и кървясали, горяха с отчаян, непознат пламък и изведнъж се присвиха.

– Макс! – изкрещя Тави в опит да предупреди приятеля си.

В същия момент Бренсис се извърна от Тави, протегна ръка и тясната уличка внезапно се изпълни с бушуващ огън, който се появи отникъде и се стовари върху Макс.

За секунда Тави не можеше да вижда нищо, но изведнъж сред пламъците се появи фигура, тъмна, сгърчена, с вдигната ръка, засланяща очите си. Огънят изгасна мигновено и Тави забеляза, че Макс е паднал на едно коляно и прикрива с лявата ръка очите си, а в дясната стиска меча си. Острието му беше нажежено до червено; дрехите на Макс бяха почернели и прогорени, но той очевидно не беше пострадал. Скочи бързо на крака и тръгна към Бренсис.

– Ще трябва да се постараеш повече – каза тихо той.

Бренсис обърна гръб на Тави и с ръмжене се изправи срещу Макс. Махна с ръка, камъните под краката му се откъснаха от земята и полетяха към Макс в тежък, смъртоносен облак.

Макс вдигна лявата си ръка и я сви в юмрук с мрачно изражение на лицето. Една от каменните стени изведнъж се стече като вода и застана между него и приближаващите камъни. Те се удариха в преградата и се посипаха като чакъл по земята. Миг след това стената се върна на мястото си. Макс свали ръката си и продължи да върви напред. Бренсис отново изръмжа и от земята започнаха да се откъсват нови камъни. Този път те бяха повече, но Макс направи рязък жест и насечените дърва за огрев, всяко едно с дебелината на бедрото на Тави, които бяха струпани край една от стените, внезапно оживяха и полетяха към Бренсис.

Бренсис заряза камъните и превърна меча си в мрежа от стомана. Тя пресрещна пъновете във въздуха и ги разряза на половини, които се разлетяха на всички страни. Макс се хвърли напред, стиснал меча си в ръка, а Бренсис с отчаян вик на ярост и страх се изправи срещу него. В уличката се разнесе звън на метал и на местата, където се срещаха остриетата, захвърчаха искри. Двамата се сблъскаха и отскочиха един от друг, завъртяха се и отново вдигнаха оръжията си, а движенията им бяха грациозни и плавни, наподобяващи изящен танц.

Тави забеляза, че след третия сблъсък върху лицето на Макс за миг се изписа изумление. Той беше изкусен фехтовач, но очевидно беше подценил уменията на Бренсис Калар. Аристократът очевидно му беше достоен противник и поредната размяна на удари отново не доведе до кръв.

Внезапно Бренсис се обърна, ухили се гадно на Макс, вдигна ръка и я насочи към Тави. От пръстите му изригна огън, който се понесе към безпомощния младеж.

– Не! – извика Макс, извъртя се и замахна с ръка.

Пред Тави се появи стена от вятър, която спря огъня, прикривайки Тави като щит, макар въздухът да се нажежи дотолкова, че опари дробовете му.

– Макс! – изкрещя Тави.

Бренсис заби проблясващия си меч в гърба на Макс и острието му изскочи от корема му.

Макс пребледня и очите му се разшириха от изненада.

Бренсис завъртя меча си в раната веднъж, после още веднъж и го извади от тялото на Макс, който въздъхна и се строполи на четири крака. В уличката настъпи внезапна тишина.

– Да – каза Бренсис, дишайки тежко, а очите му блестяха. – Най-накрая. – Той махна рязко с ръка и по гърба на Макс мина остър вятър, който разкъса ризата му и остави дълга кървава бразда върху кожата му. – Копеле. Толкова самодоволен. Толкова уверен в себе си.

Бренсис не спираше да мърда китката си, разтваряйки един по един ужасяващите белези по гърба на Макс, добавяйки допълнително кръв и болка към страданията му.

Макс застена. Всеки нов удар го караше да се отпуска все повече и повече. Но когато вдигна глава и погледна към Тави, по лицето му, заедно с болката и страха, бяха изписани предизвикателство и решителност. Тави усети как оковите върху ръцете и краката му постепенно го отпускат и щом разбра намеренията на приятеля си, собствените му страх и ярост се издигнаха до нови висоти.