Фурията на Академа

– Момче – каза лейди Плацида с леден глас. – Ти ще мълчиш. Върховният лорд е прав. Това е въпрос между граждани. – Тя се вгледа в Тави за миг и на него му се стори, че през лицето ѝ мина сянка на извинение. Следващите ѝ думи бяха произнесени по-тихо, по-топло. – Трябва да замълчиш. Разбираш ли?

Натискът върху гърлото му намаля и Тави отново можеше да диша. Той погледна към лейди Плацида и кимна.

Тя му кимна в отговор и се обърна към мъжа, който стоеше до нея.

– Капитане, с ваше разрешение, бих искала да се погрижа за ранените, преди да отведете обвинения.

– Разбира се, милейди – отвърна легионерът. – Благодарим ви за помощта.

– Аз ви благодаря – каза му тя и тръгна по уличката към Тави и Макс.

В този момент Калар се обърна към нея и ѝ прегради пътя. Плацида беше с няколко инча по-висока от него. Тя го погледна със спокойно, непроницаемо изражение на лицето. Огненият сокол на китката ѝ запърха нервно с криле, ръсейки огнени искри по земята.

– Да, Ваша светлост?

Калар заговори много тихо.

– Едва ли ме искаш за свой враг, жено.

– Предвид онова, което знам за вас, Ваша светлост, не виждам как можете да бъдете нещо друго.

– Махай се – каза ѝ той със заповеден тон.

Лейди Плацида му се изсмя весело и в същото време презрително.

– Странно, че Максим Антилар е успял да нанесе всички тези рани със собствените си ръце. Нали знаете, че той притежава доста голяма призователска сила.

– Той е копеле на смрадлив варварин. От него може да се очак­ва всичко – отвърна Калар.

– Очаква се и след подобен варварски сблъсък кокалчетата на юмруците му да бъдат разбити. Но ръцете му не са наранени. А всичките рани на Антилар са на гърба му.

Калар впери в нея безмълвен поглед, изпълнен с ярост.

– Странно е и че ръцете на останалите момчета са в ужасно състояние, Ваша светлост. Разбити стави и на двете ръце. Необичайно, нали? Почти достатъчно, за да накара всеки да си помисли, че момчето от Калдерон е надвило не само сина ви, но и неговите другари. – Тя сви презрително устни. – Нали точно момчето от Калдерон нямаше абсолютно никакви умения в призоваването на фурии?

Погледът на Калар пламна.

– Ах, ти, арогантна кучко. Ще ти...

Очите на лейди Плацида останаха все така спокойни и твърди като далечна планина.

– Какво ще направите, Ваша светлост? Ще ме призовете на дуел?

– Ще се скриеш зад гърба на мъжа си – ухили се презрително Калар.

– Напротив – отвърна лейди Плацида. – Ще се изправя срещу вас още тук и сега, ако Ваша светлост пожелае. Не може да се каже, че нямам опит. Надявам се, че помните дуела ми за правото да стана гражданин.

На бузата на Калар заигра нервно мускулче.

– Да – отбеляза лейди Плацида. – Помните го. – Тя погледна към Бренсис и другарите му. – Погрижете се за сина си, Ваша светлост. Този бой е приключен. А сега ще бъдете ли така добър да отстъпите настрани и да ми позволите да помогна на ранените...

Думите ѝ прозвучаха като учтив въпрос, но тя не сваляше очи от Калар.

– Няма да забравя това – избоботи Калар и отстъпи встрани. – Обещавам ви.

– Няма да повярвате колко малко означава това за мен – отвърна лейди Плацида и мина покрай него, без да го поглежда повече, а огненият сокол остави след себе си сияеща следа.

Тя се приближи до Тави и Макс и с делови вид остави сокола на земята до себе си. Тави наблюдаваше как Калар помага на сина си да се изправи и го извежда заедно с останалите от уличката.

Младежът въздъхна бавно и каза:

– Отидоха си, Ваша светлост.

Лейди Плацида кимна. Щом зърна отворените рани на гърба на Макс, погледът ѝ за миг се изпразни от съдържание. После видя раната от меча и потрепна.

– Ще живее ли? – попита тихо Тави.

– Така мисля – отвърна тя. – Успял е сам да затвори най-лошите рани. Но все още е в опасност. Добре, че тръгнах след Калар, когато той излезе от дома си.

Тя положи едната си ръка върху раната, после подпъхна другата под Макс, на мястото, откъдето беше излязло острието. Зат­вори очите си за няколко безмълвни мига, след което внимателно издърпа ръцете си. Раната от меча изчезна и на нейно място се появиха розова кожа и белег.

Тави примигна изненадано и каза:

– Дори не използвахте съд с вода.

Лейди Плацида се усмихна едва забележимо:

– Не ми се намираше подръка. – После погледна към легионерите и попита: – Какво всъщност се случи тук?

Тави ѝ разказа за битката колкото се може по-тихо и по-сбито.

– Ваша светлост – каза той, – много е важно Макс да се върне в Цитаделата с мен. Моля ви, не може да го арестуват тази вечер.

Тя поклати глава.

– Боя се, че това е невъзможно, младежо. Максим беше обвинен в престъпление от Върховен лорд и трима граждани. Сигурна съм, че всеки здравомислещ съдия ще го освободи, но няма как да избегне процеса.

– Но той не може. Не и сега.

– Защо? – попита лейди Плацида.

Тави я гледаше, изпаднал в безпомощна безизходица.

– Ти не си застрашен, поне от законова гледна точка – каза лейди Плацида. – Калар за нищо на света няма да позволи на сина си да те обвини в това, че си го пребил почти до смърт.

– Това изобщо не ме притеснява – каза Тави.

– Какво тогава?