Гай-джин

— Няма значение, моя скъпа лельо-майко — рече после на глас, изпълнена с внезапна радост. — Сега мога да ви се отплатя за цялата обич, ще помоля Малкълм да ми помогне, той сигурно ще…

„Почакай! Ще бъде ли разумно?“

Докато размишляваше над тези въпроси, отвори писмото на баща си. За нейна изненада в плика имаше само писмо, а не и очакваната полица, за която бе помолила — полица за парите, които бе донесла със себе си от Париж и бе депозирала в банка „Виктория“, парите, които чичо й щедро й зае с единственото обещание тя да не казва на жена му и с условието, че баща й веднага ще изплати заема в момента, щом пристигне в Хонконг; впрочем баща й й каза, че го е направил.

„Хонконг, 10 септември

Здравей, мое малко зайченце, надявам се всичко да е наред и че твоят Малкълм те обожава, както и аз, както целият Хонконг. Говори се, че баща му е на смъртно легло. Ще те държа в течение. Междувременно пиша набързо, защото заминавам за Макад с прилива. Има чудесна възможност за търговия там, толкова добра, че заложих временно парите, които ти остави на съхранение, и ще ги инвестирам за теб като равноправен партньор. Със следващата поща ще мога да ти изпратя десет пъти повече от това, което искаше, и ще ти разкажа за чудесната печалба, която сме изкарали — все пак трябва да помисля за твоята зестра, без нея… е?“

Очите й не можеха да продължат да четат, в главата й беше хаос. „О, Боже мой! Каква възможност за търговия? Всичко ли, което имам на света, ще го проиграе?“

Беше почти два и Макфей бе уморен, стомахът му — празен, главата му тежеше. Бе написал дузина писма, подписал петдесет бележки, платил дузина сметки, провери кредитните сметки, които показваха, че търговията върви надолу, откри, че всички стоки, поръчани от Америка, са закъснели, задържани или им ги предлагаха на по-високи цени, цялата търговия с Канада и Европа в известна степен бе засегната от Американската гражданска война. Нямаше добри новини в никое от писмата от Хонконг — много лоши бяха новините и за техния клон в Шанхай, въпреки че Албърт Макструан вършеше великолепна работа. „Боже мой — помисли си той. — Ще бъде катастрофа, ако напуснем Шанхай с всичките наши инвестиции там.“

В града отново имаше вълнения и трите чуждестранни концесии под британски, френски и американски контрол бяха засипани със слухове, че армиите на разбунтувалите се от огромното Тайпинско въстание, разположили се около Нанкин — главен град на юг в страната, който бяха завладели преди девет години и го използваха за своя столица, — са се раздвижили отново. Изрезка от „Шанхай обзървър“ гласеше: