Генетичният генерал

— Можете и да не отговаряте, разбира се. Но съм длъжен да ви кажа, че по мое мнение е неразумно да сключвате сделки със Сета сега, особено пък с принц Уилям.

— Защо мислите така? — иронично попита маршалът.

Донал се колебаеше, но реши все пак да продължи:

— Сър, искам да ви напомня, че бях прав на Хармония. Също така се оказах прав и за атаката на Нептун. Може би ще бъда прав и сега.

Маршалът бе принуден да преглътне тази забележка. Донал му напомни, че на два пъти е бил прав, а той два пъти е сбъркал — първо в оценката на Хюго Килиън като отговорен офицер, и второ при оценката на причините за десанта на нептунианско-касидианския флот на Ориента. Маршалът беше в достатъчна степен дорсаец, за да е горд и самоуверен, но беше и по дорсайски справедлив.

— Добре. Уилям дойде с предложение. Иска да наеме част от нашите наземни войски. Не за себе си или за определена кампания, а за препродаване на трети наемател. Те ще останат наши войски. Бях против, защото това би повишило цените на договорите, а от друга страна ако се наложи да наемаме нови войници, бихме понесли загуби. Не мога да разбера какво се крие зад този ход и каква е изгодата му. Според мен иска да получи добре обучена войска, която не може да наеме другаде. Уилям умее да получава това, което иска, а слабата гравитация на Сета не би навредила на войниците — Галт извади от чекмеджето лулата си и започна да я пълни. — Какви са вашите възражения?

— Сигурен ли сте, че тези войници няма да бъдат продадени на някой, който ще ги използва против Фрийланд?

Дебелите пръсти на маршала спряха да се движат.

— Може да поискаме гаранции.

— Можете, но доколко тези гаранции ще бъдат надеждни? Човекът, който ще ви даде тези гаранции — принц Уилям — няма да прати войските против Фрийланд. Ако изведнъж откриете, че планетата е нападната от собствените й войски, вие ще имате гаранции и няма да можете да изискате тяхното изпълнение.

Галт се намръщи.

— Все още не виждам каква е неговата изгода?

— Може да възникне ситуация, при която за него ще бъде по-важно да сблъска две фрийландски войски, отколкото да изпълни гаранциите.

— Как така?

Донал се зачуди дали да сподели съмненията си. Реши, че няма достатъчно добра аргументация за пред маршала, а освен това споделянето им само ще наруши обосновката му. Затова отговори:

— Не зная. Но въпреки това считам, че би било неразумно да не се отчете и тази възможност.

Галт въздъхна, пръстите му отново се заеха да тъпчат лулата.

— Не можете да го накарате да се откаже от замисъла си. Не можете да убедите Щаба и правителството да му откажат.

— Не съм и мислил, че ще му откажете направо. Но бихте могли да разколебаете правителството и Щаба. Кажете им, че според вас момента не е подходящ за отслабване на армията на Фрийланд. Вашата репутация на военен би била достатъчна, за да ги убеди.

Галт налапа лулата и се зае да я разпалва.

— Да, мисля, че ще последвам съвета ви. Знаете ли, Донал, бих желал да останете завинаги мой адютант, за да мога по всяко време да се допитвам до вас.

— Много съжалявам, сър, но бих искал да се преместя на друго място… ако ме освободите, разбира се.

Галт сбърчи гъстите си вежди, които образуваха права линия. Извади лулата от устата си и попита кратко:

— Честолюбие?

— Отчасти, да. От друга страна ще мога по-добре да противодействам на Уилям като свободен и независим човек.

Галт го изгледа продължително и съсредоточено.

— За Бога, каква е тази кръвна вражда с Уилям?

— Страхувам се от него — призна Донал.

— Оставете го на мира и той също ще ви остави. Уйлям е твърде едра плячка за вас.

Галт млъкна, бутна лулата в устата си и изпусна голям облак ароматен дим.

Донал произнесе печално:

— Боя се, че сред звездите са се появили хора, които никого няма да оставят на мира. — Той се изправи: — Ще анулирате ли договора ми, сър?

— Не задържам хора против волята им — заяви маршалът. — Освен, разбира се, при крайна необходимост. Къде възнамерявате да отидете?

— Имам няколко предложения и смятам да приема едно от тях — това на Обединеният Съвет на Църквите на Хармония и Асоциация. Техният вожд Елдър Брайт ми предложи поста главнокомандващ.

— Елдър Брайт? Та той разгони като пилци всички командири, които се показаха макар и малко независими.

— Да, зная. Това дори ме устройва в известен смисъл. Ще укрепи репутацията ми.

Галт бавно каза:

— Над всяка ваша стъпка ли трябва да се замисля човек?

— Прав сте — тъжно отговори Донал. — Сигурно съм се родил с особено устройство на мозъка.

ГЛАВНОКОМАНДВАЩ — I

Адютантът силно тропаше с токове по черния под на обширния кабинет на главнокомандващия Силите за отбрана на Хармония, докато се приближаваше към бюрото на Донал.

— Специално, срочно и лично, сър — той остави лентата на махагоновия плот на бюрото до комуникатора.

— Благодаря — каза Донал и го освободи с жест. Счупи печата на лентата и я постави в комуникатора. Изчака адютантът да излезе и тогава натисна бутона.

От комуникатора се чу гласът на баща му.