Генетичният генерал

— Че кой друг? И какво възнамерява да прави с Блейн Планиращия? — Ар-Дел преглътна и поклати глава. — Този човек е учен. Струва колкото всички нас. Не мога да гледам как Уилям го върти на малкия си пръст… и въпреки това…

— За съжаление — прекъсна го Донал, — всички сме обвързани със своите договори. В тази област Уилям несъмнено е най-вещият.

— Да, ама понякога върши безсмислени нещо — Ар-Дел заклати напитката в чашата. — Вземете за пример мен. Защо не иска да умра? Не иска и това е. — Той изхихика. — Преди известно време го изплаших.

— Вие? И как?

Ар-Дел чукна с палец чашата.

— С това. Страхува се, че ще се самоубия, по-точно — че алкохолът ще ме довърши. Явно не желае да стане така.

— А какво желае за в бъдеще? — попита Донал. — Какво изобщо желае?

— Кой знае? Бизнес. По-голям бизнес. И договори. Много договори. Споразумения с всички правителства. Пръст във всяка каца с мед. Такъв си е нашият Уилям.

— Да-а — замислено каза Донал, след което бутна стола назад и стана.

— Останете, нека поговорим още — помоли го Ар-Дел. — Никога не се задържате повече от няколко минути на едно място. Кълна се в Космоса — вие сте единственият човек сред звездите, с когото мога да разговарям.

— Много съжалявам, но сега имам друга работа. Може би някой ден ще ни остане време да седнем и спокойно да побъбрим.

— Съмнявам се. Силно се съмнявам в тази възможност — отвърна Ар-Дел.

Докато Донал излизаше, Ар-Дел бе втренчил в бутилката замислен поглед.

Донал тръгна да търси маршала, но неочаквано попадна на Анеа. Момичето бе застанало на малък балкон над залата и гледаше надолу с много странно изражение — смес между умора и страстно очакване на нещо.

Донал се приближи. При звука на стъпките му тя се обърна. Очите й веднага промениха израза си.

— Пак вие — посрещна го тя с тон, който изобщо не можеше да го предразположи към разговор.

— Да, аз съм — рязко отговори Донал. — Надявах се да ви намеря по-късно, но сега ми се предоставя прекалено добра възможност за разговор, за да си позволя да я изпусна.

— Прекалено добра?…

— Имам предвид, че сте сама и можем да поговорим на спокойствие — добави той с нетърпение.

Тя поклати глава.

— Няма какво да обсъждаме.

— Не говорете глупости — ядоса се Донал. — Разбира се, че има какво, освен ако не сте прекратили борбата си с Уилям.

— Не! — думата сякаш сама излетя от устата й. — Кой сте вие? Кой ви дава право да се бъркате в живота ми?

— И двете ми баби са родом от Мар. Сигурно затова се чувствам отговорен за вас.

— Не вярвам! — заяви тя. — Не може да сте свързан с Мар. Вие сте… — Избраницата явно търсеше подходяща дума.

— Слушам — уморено се усмихна Донал. — Какъв съм аз?

— Вие сте наемник! — триумфално заяви тя, най-после намерила думата, която според нейната интерпретация би трябвало да го засегне.

Донал наистина бе засегнат и раздразнен, но не от тази дума. Постара се да удържи своя гняв. Момичето притежаваше способността да пробива защитата му и да стига до най-личните чувства, което никога не би могъл да направи човек от типа на Уилям.

— Не става въпрос за това — спокойно каза Донал. — Става дума за Уилям. При последната ни среща ви посъветвах да не се месите в интригите му. Послушахте ли ме?

— Не съм длъжна да отговарям на този въпрос и няма да го направя.

— Ясно, значи не сте престанали — уверено заяви Донал. — Радвам се да го чуя. Ще ви оставя… засега — и той се обърна да си ходи.

— Един момент — каза момичето. — Не го правя заради вас.

Донал отново се обърна към нея.

— Кое не правите заради мен?

Изненада се, когато тя сведе очи.

— Така се случи, че вашите и моите мисли съвпадат.

— Аз просто мисля трезво — възрази той.

— Той продължава със своите интриги… а аз съм вързана за него за следващите десет години.

— Оставете този проблем на мен.

Тя отвори уста.

— На вас? — учудването й беше толкова голямо, че тази реплика издаде нейната слабост и умора.

— Ще се погрижа за това.

— Вие ли ще се погрижите? — възкликна тя. Този път репликата бе произнесена по друг начин. — Ще се противопоставите на човек като Уилям? — Тя внезапно млъкна. Обърна се и гневно продължи: — Не знам защо ви слушам така, сякаш говорите искрено. Знам що за човек сте…

— Нищо не знаете — Донал пак се ядоса. — Направил съм нещо оттогава насам.

— О, да — саркастично отвърна Анеа. — Убихте един човек и бомбардирахте една планета.

— Довиждане — уморено каза Донал и се отдалечи.

Премина през доста помещения преди да открие маршала в неговия кабинет, но този път сам.

— Може ли да вляза, сър? — попита Донал, застанал на прага.

— Какво има, момчето ми? — попита Галт. — Нещо случило ли се е?

Той надигна масивната си глава и се вгледа в Донал.

— Доста произшествия — обяви Донал, придърпа едно кресло и седна срещу маршала. — Искам да ви попитам нещо. Вчера вечерта Уилям дойде при вас с предложение за сделка, така ли?

— Хубаво ме питате, но не знам дали ще мога да ви отговоря — отвърна Галт, докато отпускаше ръцете си на облегалките на креслото.