Генетичният генерал

— …И аз я изпълних — сухо го прекъсна Донал. — Издигнах ви кула срещу безбожниците. Искахте на Зомбри съоръжение за постоянно наблюдение на Екзотика — имате го. Надявам се помните, че преди няколко дни изрично ви попитах какво искате. Вие точно и ясно ми изложихте своите желания. И аз ги изпълних.

— Вие сте отроче на Сатаната — изкрещя Брайт, внезапно изгубил самоконтрол. — Това ли е според вас всичко, което искаме? Мислите ли, че слугите Господни биха се поколебали пред прага на безбожниците? Бяха в ръцете ви, а вие се договорихте само за една невъоръжена наблюдателна кула върху ялова планета. Държахте ги за гърлото и никого не убихте. Беше ваш дълг да ги изтриете от лицето на Галактиката до последния кораб, до последния човек!

Замълча. Донал чу как зъбите му скръцнаха в настъпилата тишина. След известно време Брайт презрително попита:

— Колко ви платиха?

Донал спокойно се изправи и отвърна с леден тон:

— Ще считаме, че не съм чул последните три думи. Що се отнася до наблюдателната кула — това беше всичко, което искахте от мен преди да излетя. Защо не съм ги изтребил? Безсмисленото убийство излиза извън рамките на професията ми. Не бих рискувал хората си заради фанатичните ви изблици. Трябваше да се отнесете по-честно с мен, Елдър, и да ми кажете точно какво искате — да бъде унищожена мощта на Екзотика, нали?

— Да.

— Никога ли не ви е минавало през ума, че съм твърде добър командир, за да се заема с тази задача? — Погледна и към другите членове на Съвета и продължи: — Мисля, че попаднахте на собствената си мина. — Замълча, после леко се усмихна и се обърна към Брайт. — От тактическа гледна точка за Сдружението е крайно неизгодно да се намали мощта на Мар и Кълтис. Ако разрешите, ще ви дам малък урок за това как…

— Постарайте се да измислите по-правдоподобно извинение — прекъсна го Брайт. — В противен случай ще ви бъде предоставено обвинение в предателство към интересите на вашия наемател.

— Не може да бъде — гръмко се разсмя Донал.

Брайт се обърна и пресече стаята. Почука по вратата, която веднага се отвори и влязоха тримата въоръжени войници. Елдър посочи Донал и каза:

— Арестувайте този изменник!

Войниците тръгнаха, но още преди да са извадили оръжието си, пътят им бе пресечен от три сини лъча. И тримата паднаха.

Брайт гледаше телата на своите гвардейци като човек, ударен с тежък предмет по главата. Вдигна поглед и видя как Донал прибира оръжието си в кобура.

— Мислехте ме за толкова глупав, че да дойда тук невъоръжен, а? Мислехте, че ще ви позволя да ме арестувате? — Дорсаецът поклати глава. — Просто ви спасявам от самите вас. — Загледа се в обърканите им физиономии. Посочи отвореният прозорец в другия край на стаята. Вечерният бриз донасяше звуците от празничните тържества. — Четиридесет процента от най-добрите ви войници са наемници. Те уважават командира, който печели битките, без да рискува живота им. Според вас какво ще бъде реакцията им, ако ме обвините в измяна и ме арестувате? — Той замълча, докато схванат какво се опитва да им кажи. — Помислете по този въпрос, господа.

Оправи униформата си и погледна мъртвите гвардейци. След това се обърна към членовете на Съвета.

— Това е достатъчен повод за разтрогване на договора. Потърсете си нов главнокомандващ.

Завъртя се и тръгна към вратата. Брайт извика след него:

— Отивайте при тях! При безбожниците от Мар и Кълтис!

Донал помисли за миг, после се обърна и се поклони.

— Благодаря ви, господа. Запомнете, че вие ме насочихте.

ЧАСТ ТРЕТА

ПОЛОВИН ДОРСАЕЦ

Тук трябваше да се състои срещата със Сейън. Докато се изкачваше по широките стъпала на зданието, където живееше най-известният човек на Екзотика, Донал все повече се учудваше на архитектурата на сградата.

По-нататък по коридора срещна висока, сивоока жена и й обясни защо е дошъл.

— Завийте надясно — жената показа с жест. — Ще го намерите там.

Доста странно беше това място.

Мина по осветен от слънцето коридор и попадна в градина с множество фонтани, където плуваха разноцветни рибки. Най-после стигна до огрян от яркото слънце малък двор, покрит наполовина. В отдалечения ъгъл, под сянката, беше седнал висок човек с неопределена възраст, облечен в свободно падащ син костюм. Седеше върху неголямо парче земя, заградено от две страни с ниска каменна ограда.

Донал слезе по трите каменни стъпала, пресече дворчето, изкачи нови три стъпала, спря до високия мъж и се представи:

— Сър, аз съм Донал Грим.

Човекът с жест му предложи да седне.

— Ако ви е по-удобно, седнете на стената — усмихна се той. — Да седиш с превити крака не означава, че си съгласен с възгледите на събеседника.

— Така е, сър — отвърна Донал и подви крака под себе си.

— Добре — каза мъжът и се потопи в размисъл.

Донал се отпусна в очакване. Усещането за мирен покой навлизаше и в него. Струваше му се, че мястото е създадено за размисъл и медитация. Правилно, помисли той, точно за тази цел е направено. Удобно седнал, дорсаецът разреши на мозъка си свободно да мисли. Не се учуди, когато мислите му се насочиха към мъжът срещу него.