Генетичният генерал

Флотът на Екзотика засипа Зомбри като скакалци овощна градина. Колмейн се разхождаше в командната каюта на флагманския кораб и се усмихваше. Според постъпващите съобщения опорните пунктове на противника един по един се унищожават, току-що окопалите се кораби се предават, а корабите на Екзотика започват да се окопават. Опорните пунктове падаха като къщички от карти. Първоначалната оценка на Колмейн за командира им беше много висока, когато разбра за внезапното нападение, но сега започна да спада. Едно е да играеш смело, съвсем друго е да играеш глупаво. Това, което войниците на Сдружението показаха като морално състояние и военна подготовка, навеждаше на мисълта, че едва и би могло да разчитат на успех… Този Грим е трябвало да обърне по-голямо внимание на подготовката на хората, а не да разработва драматични десанти. Но пък какво ли може да се очаква от толкова млад командир, получил за първи път такъв пост?

Вече се наслаждаваше на победата, когато внезапно го прекъснаха. От комуникатора за дълбокия космос се раздаде жужене, а двамата офицери пред пулта почти едновременно докладваха:

— Сър, обажда се някакъв непознат.

— Сър, кораби над нас.

Колмейн следеше на екрана действията на повърхността. Превключи картината — камерата вече гледаше към звездите, а на екрана се появи кораб от първи клас с герба на Сдружението. Зад него се виждаха и други.

— Кой се обажда? — Колмейн се обърна към офицера, който съобщи за връзката.

— Сър — плахо каза офицерът, — той казва, че е главнокомандващ на Въоръжените сили на Сдружението.

— Какво-о? — Колмейн рязко се обърна към другия екран на стената. Появи се изображението на млад дорсаец със странни, неопределени на цвят очи.

— Грим! — извика той. — Каква е тази имитация на флот, с която искате да ме изплашите?

— Вгледайте се по-внимателно, командоре. Имитацията е окопана на повърхността на Зомбри. Там са корабите от нисшите класове. Как иначе ще се справите с тях толкова лесно? Тук, горе, имам сто осемдесет и три кораба от първи клас.

Колмейн отново превключи екрана и се обърна към офицерите при контролния пулт.

— Докладвайте.

Но офицерите бяха заети. Започнаха да идват потвърждения. Превзетите кораби са от нисшите класове с допълнителни решетки за времеви скок, оборудвани с малокалибрени оръдия. Колмейн се обърна към стената. Донал го очакваше, без да промени позата си.

— След десет минути сме горе и тогава ще се срещнем — процеди Колмейн.

— Предполагам, че здравият разум ще надделее, командоре — каза Донал. — Вашите кораби не са се окопали. Няма кой да ги прикрие при излитането. Можем да ви унищожим докато излитате, можем да ви разнесем на части, докато сте още долу. Не можете да се укрепите както трябва, защото нямате необходимото оборудване. Много добре знам, че сте излетели спешно. — Той замълча. — Предлагам ви да дойдете и да обсъдите условията на капитулацията.

Колмейн гледаше мълчаливо екрана. Но просто нямаше избор. Не би бил командир от такъв ранг, ако не можеше да разбере това. Кимна неохотно.

— След малко ще дойда.

Изключи екрана. Раменете му бяха отпуснати. Тръгна към малкият куриерски кораб, прикрепен към флагманския за негови лични нужди.

Когато стъпи на борда на флагмана на Сдружението и се срещна с Грим, първите му думи бяха:

— Кълна се в Бога, вие ме унищожихте. Бих бил щастлив, ако след днешния ден ми дадат да командвам отряд от пет кораба.

Не беше далече от истината.

Два дни по-късно Донал се върна на Хармония. Дори и най-недоверчивите фанатици го посрещнаха триумфално, докато минаваше по улиците на път за Правителственият Център. Но когато влезе при Елдър Брайт на доклад, го очакваше съвсем друг прием.

Главата на Обединеният Съвет на Църквите на Хармония и Асоциация гледаше втренчено към Донал, който все още бе облечен с гащеризон над мундира. Колата, с която пътува из града, беше открита, за да не пречи нищо на тълпата да изразява възторга си, а на Хармония беше студено. Затова още на космодрума Донал набързо облече гащеризон.

— Добър вечер, господа.

Донал поздрави Брайт и другите двама членове на Съвета, седнали до него. Двамата не отговориха. Брайт кимна и тримата въоръжени войници от личната му охрана излязоха, затваряйки вратата зад себе си.

— Значи се върнахте.

Донал се усмихна.

— Нима очаквахте, че ще отида на друго място?

— Не е време за шеги — огромният юмрук на Брайт се стовари върху бюрото. — Как ще ми обясните възмутителното си поведение?

— Нещо ви хлопа, Елдър — гласът на Донал беше рязък. И тримата не го очакваха. — Какво имате предвид?

Брайт стана. Широкоплещест и мощен, с фигура на професионален боксьор, той повече от всякога приличаше на Торквемада.

— Връщате се тук — бавно и отчетливо каза Брайт, — и си давате такъв вид, сякаш не знаете, че ни предадохте.

— Предал съм ви? — Донал го гледаше изумен. Опитваше се да осмисли това зловещо обвинение. — И как съм го направил?

— Изпратихме ви с определена задача…