Генетичният генерал

— Ще продължим да го обсъждаме — вежливо отвърна Донал, — особено ако вие настоявате да се обосновавам за всяка заповед, която съм подписал. Както казах, Зомбри е като троянски кон. За съжаление не можем да пратим хората си там тайно. Затова пък можем да използваме сила и да кацнем, преди на Екзотика да са се разтревожили. Нашият набег трябва да бъде колкото може по-бърз и по-внушителен. Най-удачният начин за постигането на тази цел е да демонстрираме смазващо превъзходство в сила и техника. Техният главнокомандващ би трябвало да е умен човек и да реши, че е глупаво да ни пречи. А най-добрият начин да им покажем силата си е като им представим два пъти повече кораби от първи клас, отколкото имаме в действителност. Затова подписах заповедта за резервните решетки.

Донал млъкна, отиде при бюрото и натисна бутона за изчистване на изображението на стената.

— Добре — каза Брайт. Тонът му си остана същият, високомерието му изчезна. — Разрешавам да се изпълни заповедта.

— Може би ще разрешите да се изпълни и друга моя заповед — да се премахне Охраната над съвестта от корабите и подразделенията под мое командване?

— Ерес… — започна Брайт.

— Това не се отнася до мен — каза Донал. — Работата ми се състои в това хората да са готови за действие. Командвам около шестдесет национални войски. Моралното им състояние е влошено, защото за една седмица се състоят средно по три процеса за ерес.

— Това са църковни дела. Имате ли други въпроси?

— Да. Бях поръчал минно оборудване, което все още не е доставено.

— Това е вече много. На Зомбри няма да се копае нищо, освен един команден пункт.

Донал няколко секунди гледаше облеченият в черно човек. Неговото бяло лице и бели китки бяха единствените голи места и му се струваха неестествени, сякаш бяха маска и ръкавици, под които се крие черно и чуждо същество.

— Нужно е разбирателство между нас — каза Донал. — Аз не водя войниците на заколение, независимо дали са наемници или ваши национални войски. Какво целите с тази офанзива в системата Процион?

— Те ни заплашват — отговори Брайт. — Имам предвид Екзотика — Мар и Кълтис. Те са по-лоши от еретици. Те са легиони на Сатаната, Божи отстъпници. — Очите му заблестяха като лед на слънце. — Трябва да издигнем кула, за да не могат да ни нападнат без предупреждение. Чак тогава ще живеем в безопасност.

— Добре, ще издигна тази ваша кула. А вие ще ми давате хора и въоръжение в нужните количества, и то без въпроси и отлагане. Между другото вашето забавено одобрение на заповедите ми означава, че ще потеглим по-слаби с около десет-петнадесет процента, отколкото очаквах.

— Какво? — Брайт мръдна черните си вежди. — Имате още два месеца до условният ден на нападението.

— Нека оставим условния ден на вражеското разузнаване. Ще нападнем след две седмици.

— Само след две седмици? — Брайт го изгледа удивен. — Няма да успеете да се подготвите за толкова кратко време.

— Искрено се надявам, че Колмейн и Генералния щаб на Мар и Кълтис споделят вашето мнение. Те имат най-добрите пехотинци и космически сили.

— Какво-о?! — лицето на Брайт почервеня от гняв. — Имате смелостта да твърдите, че сме по-слаби?

— По-добре е да се гледат в лицето фактите, а не поражението — отвърна Донал. В гласа му личеше лека умора. — Да, Елдър, войските ни са доста по-слаби. Точно затова разчитам повече на изненадата, отколкото на подготовката на войниците.

— Войните на Църквата са най-храбрите бойци във Вселената! — уверено заяви Брайт. — Те са въоръжени с оръжието на Правдивия и никога няма да отстъпят.

— Това обяснява големите им загуби, постоянната нужда от новобранци и ниското ниво на подготовка — напомни Донал. — Готовността да се умре в боя е необходимо качество на войника. Но в същото време един полк наемници, лишени от местен патриотизъм, са много по-полезни за военни действия. Така че — ще срещам ли отсега нататък спънки?

Брайт се колебаеше. Полека фанатичното му изражение отстъпи на размисъла. Когато отново проговори, гласът му беше хладен и делови:

— Няма да ви преча за нищо, но Охраната над съвестта ще остане. Пък и тя обхваща само членовете на нашите църкви. Освен това — той се обърна и тръгна към бюрото си, — може би знаете, че има различия в догмите на разните църкви. Присъствието на Охраната прави нашите хора по-малко склонни към спорове, а това, както разбирам, способства за укрепване на дисциплината.

— Какво пък, така да е — каза Донал. Канеше се да излиза, но се обърна и напомни: — Елдър, по въпроса за истинското нападение след две седмици трябва да сме наясно — това е тайна и трябва да съм сигурен, че ще остане тайна, която знаят само двама. И то чак докато дойде условният ден.

Брайт вдигна глава.

— Кой е вторият? — рязко попита той.

— Вие, сър. Току-що взех решение за деня на нападението.

Близо минута се гледаха в очите.

— Господ да ви пази — хладно отрони Брайт.

Донал излезе.

ГЛАВНОКОМАНДВАЩ — II