Генетичният генерал

Колмейн, когото Донал спомена пред Брайт, беше главнокомандващ на най-добрите пехотни и космически войски сред звездите. Екзотика — планетите Мар и Кълтис — не бе в състояние да се обезпечи със своя армия, но правителството й бе достатъчно мъдро и наемаше най-добрите военни специалисти. Колмейн беше един от най-великите пълководци на своето време, редом с Галт на Фрийланд, Коумал на Дорсай, Исак на Венера и командващият войските, оборудвани с чудеса на военната техника — Дом Ив на Сета.

Колмейн си имаше свои проблеми (включително и млада съпруга, която не му обръща внимание) и недостатъци (беше страстен комарджия). Но разполагаше с мощен, комбинативен ум в главата си и с не по-лоша разузнавателна служба, чийто щаб се намираше в командния център на Мар.

Знаеше, че Сдружението — планетите Асоциация и Хармония — подготвя десант на Зомбри. Успя да се добере до информацията само три седмици след вземането на това решение. Шпионите му навреме съобщиха условният ден за нападение и сега бе зает с разработването на план за достойно посрещане на неканените гости.

Опорна точка в плана беше създаването на укрепени пунктове на повърхността на Зомбри. Пришълците ще разберат твърде късно, че са скочили в гнездо на оси. В това време корабите на Екзотика ще патрулират в непосредствена близост до планетата. Щом Зомбри се превърне в бойно поле, корабите ще нападнат флота на неприятеля в гръб. Завоевателите ще се окажат под кръстосан огън — десантът няма да може да се окопае, а корабите им ще се лишат от поддръжка отдолу, докато в същото време корабите на Екзотика ще имат подкрепата на предварително замаскираните тежки наземни оръдия.

Разработката на плана беше към своя край.

В командния център Колмейн уточняваше подробностите с офицерите от щаба, когато в залата без да поиска разрешение се втурна адютантът. По лицето му личеше, че е объркан.

— Какво има? — Колмейн вдигна поглед от картата.

Смуглото му лице оставаше красиво и сега, когато гонеше шестдесетте, като по този начин компенсираше донякъде недостатъчното внимание от страна на съпругата с компанията на други жени.

— Сър, атакуваха Зомбри…

— Какво?! — Колмейн скочи на крака, щабните офицери последваха примера му.

— Близо двеста кораба, сър. Току-що получихме съобщението. — Гласът му трепереше. Съвсем скоро бе навършил двадесет години. — Хората там се отбраняват с наличните сили…

— Отбраняват се? — Колмейн застрашително тръгна към адютанта, сякаш момчето бе виновно за станалото. — Изстреляли ли са десантни групи?

— Приземили са се, сър.

— Колко кораба?

— Не зная, сър.

— Овча глава! Колко кораба са изстреляли десантни групи?

— Нито един, сър. Всички са кацнали.

— Кацнали?!

В огромната зала настъпи мъртва тишина.

— Искате да кажете, че на Зомбри са кацнали двеста кораба от първи клас?

— Да, сър — гласът на момчето се превърна едва ли не в писък. — Изтласкали са войските ни и сега се окопават…

Не успя да завърши изречението. Колмейн изгледа свирепо военните си съветници и командирите на Патрули.

— Хиляди дяволи! — изрева той. — Разузнаването!

— Сър! — отзова се офицер с гигантски ръст, родом от Фрийланд.

— Вашето мнение?

— Сър — засуети се офицерът. — Просто не знам как е станало… Последните съобщения, получени преди три дни от Хармония…

— По дяволите всички съобщения! След пет часа всички кораби и екипажи да са готови за излитане. След десет часа всички патрулни кораби, където и да се намират, трябва да се присъединят към основните сили на път към Зомбри. Действайте!

Генералният щаб на Екзотика започна да действа.

Тази заповед не можеше да се изпълни за толкова кратко време. Това, че все пак бе изпълнена и десет часа по-късно флот от четиристотин кораба от различен клас се движеха към Зомбри с пълен набор въоръжение и окомплектовани екипажи, беше само по себе си чудо във военното дело.

Колмейн и офицерите от щаба гледаха на екрана планетата, която бавно плуваше под тях. Преди три часа все още получаваха сигнали от съпротивляващи се групи. А сега тишината красноречиво говореше, че бойните действия са приключили. Наблюдателите откриха на повърхността около сто и петдесет окопани кораба.

— Кацаме — обяви Колмейн. — Слизаме долу и ги изхвърляме от планетата. — Огледа помощниците си и попита: — Има ли възражения?

— Сър — обади се командирът на Синия Патрул. — Не е ли по-добре да изчакаме в орбита?

— И през ум да не ви минава — иронично отвърна Колмейн. — Не биха се окопали в нашата система, ако нямат достатъчно запаси. С чакане нищо няма да постигнем. Господа, трябва да действаме, преди да са се закрепили окончателно. Искам всички кораби долу, дори и тези без екипаж. Ще ги използваме като наземни огневи точки.

Офицерите отдадоха чест и се заеха да изпълняват заповедта.