Герои

„Принц“ Калдер — малкият син на Бетод, всеизвестен страхливец и интригант. Понастоящем в изгнание заради неблагоразумието си да предложи мир със Съюза.

Сеф — бременната му жена, дъщеря на Коул Ричи.

Плиткото и Дълбокото — главорези, бдящи над Калдер с надеждата да изкарат пари от това.

Хората на Коул Ричи

Коул Ричи — един от петимата старши главатари на Дау. Възрастен войн, всеизвестен с доблестта си. Баща на Сеф и тъст на Калдер.

Брайдиън Потопа — именит войн, навремето един от дузината на Гушата.

Бек — млад фермер, копнеещ за слава на бойното поле. Син на Шама Безсърдечни.

Рефт, Колвинг, Стодър и Брейт — младежи, събрани от полето заедно с Бек, принудени да се бият за Дау Черния.

Хората на Глама Златния

Глама Златния — един от петимата старши главатари на Дау. Недопустимо суетен, обсебен от враждата си с Керм Желязната глава.

Сът Крехкия — известен с алчността си именит войн.

Безсънния — един от войниците на Глама.

Хората на Керм Желязната глава

Керм Желязната глава — един от петимата старши главатари на Дау. Упорит като магаре, обсебен от враждата си с Глама Златния.

Къдравия — храбър съгледвач.

Ириг — избухлив войн. Бие се със секира.

Сръднята — праснат в устата стрелец.

Други

Брод Десетократния — най-верният измежду петимата старши главатари на Дау, грозен като буболечка.

Странник-на-портата — огромен дивак, обсебен от цивилизацията, главатар на диваците отвъд Крина.

Обратно при пръстта (мъртви, предполагаемо мъртви и отдавна мъртви).

Бетод — първият крал на Севера, баща на Скейл и Калдер.

Скарлинг Качулатия — легендарен герой, някога обединил целия Север срещу Съюза.

Кървавия девет — първенец на Бетод в дуелите, най-страховитият мъж в целия Север, за кратко крал на северняците, преди да бъде убит (предполагаемо) от Дау Черния.

Руд Три дървета — известен с доблестта си главатар и старейшина на Уфрит. В миналото победен в дуел от Кървавия девет, после бил се редом с него срещу Бетод.

Форли Слабака — печално известен със слабостта си войн, някогашен другар на Кучето и Дау, убит по прищявка на Калдер.

Шама Безсърдечни — известен първенец в дуелите, убит със собствения му меч от Кървавия девет. Баща на Бек.

Преди битката

Горко на страната, която се нуждае от герои.

Бертолт Брехт

Времена

— Стар съм вече за тия работи — мърмореше Кърнден Гушата, стиснал очи от болката в съсипаното си коляно.

С всяка следваща крачка болеше повече. Крайно време бе да се оттегли. Повече от крайно време. На тия години трябваше отдавна да е седнал на верандата зад къщата, да гледа усмихнат залеза над водата и да отмаря след дълъг ден, прекаран в честен труд. Не че за момента имаше къща, но един ден като се сдобиеше с такава, щеше да си я бива.

Когато намери пролуката в порутената стена, сърцето му заблъска в гърдите като ковашки чук. От дългото изкачване по стръмния склон, от високата трева, която се оплиташе в ботушите му, от проклетия вятър, който едва не го събори на земята. Но най-вече, ако трябваше да си признае, от страх, че ще умре на върха на проклетия хълм. Никога не беше се имал за кой знае какъв смелчага, но с годините ставаше все по-голям страхливец. Странна работа — колкото по-малко живот му остава на човек, толкова повече го е страх да го загуби. А може би човек просто се ражда с колкото смелост му е предопределена и с всяка следваща битка част от нея си отива, докато накрая не остане нищо.

Кърнден Гушата бе преживял не една битка, а по всичко личеше, че тази вечер бе на път да се натресе на поредната.

Успя да си поеме дъх чак като стигна на равното. Спря, подпря се, превит одве, на колене и изтри избилите от вятъра сълзи. Опита да заглуши надигналата се кашлица, но от това само се разкашля още повече. Героите се издигаха в тъмното отпред като огромни черни дупки в обсипаното със звезди небе, всеки един четири пъти, че и повече по-висок от човешки бой. Забравени великани, захвърлени на върха на хълма и изоставени на милостта на брулещия вятър. Упорита стража, бдяща над нищото.

Гушата се замисли колко ли тежеше един от тези скални блокове. Как ли са довлечени тук горе? А от кого? И защо? Само мъртвите знаеха отговора, но те мълчаха, а той не гореше от желание да ги срещне, за да ги пита лично.