Герои

— Дай просто да очистим копелето! — изръмжа той.

Сухара се извърна бавно към него и лицето му се изкриви в презрителна гримаса.

— Ако стане чудо и ми потрябва мнението ти, ще ти кажа. Дотогава си затваряй устата, малоумнико. Човек с опита на Кърнден Гушата не би се дотътрил тук посред нощ просто ей така, за да бъде очистен от такива като теб. — Очите му прескочиха по няколко от каменните блокове, после се върнаха към Гушата. — А ти защо си сам? Омръзна ти да се биеш за онова копеле Дау и дойде да се присъединиш към Кучето ли?

— Не бих казал. Да се бия на страната на Съюза, не ми е в стила, нищо лично към онези, на които е. Всеки си има причини.

— Аз също гледам да не виня човек за избора му на приятели.

— Има свестни хора от двете страни — каза Гушата. — Работата обаче е там, че Дау ме прати на Героите. Да поостана малко, да огледам добре, да видя дали Съюзът не идва насам. Но може пък ти да ми спестиш усилията. Идва ли Съюзът насам?

— Знам ли.

— Ама ти си тук.

— Не бих му придавал много значение на това. — Сухара огледа хората си около огъня и в погледа му нямаше много радост. — Както виждаш, сам съм с дузината си. Кучето ме прати тук горе. Да поостана малко, да си отварям очите за Дау Черния и хората му. — Той повдигна въпросително вежди. — Мислиш ли, че ще се появят насам?

— Знам ли — ухили се Гушата.

— Ама ти си тук.

— Не бих му придавал много значение на това. И аз съм сам с дузината си, всички с изключение на Брайдиън Потопа, счупи си крака преди няколко месеца и го оставихме да се оправя.

Сухара се усмихна унило, разръчка отново жарта и вдигна облак искри в мрака.

— Винаги си държал сговорна дузина — рече накрая. — Предполагам, сега са се наредили зад Героите, с лъкове в ръце.

— Нещо такова — разнесе се глас някъде отстрани и момчетата на Сухара подскочиха, после се извърнаха като един натам с провесени ченета. Стресна ги не само това, колко отблизо дойде гласът, но също така, че беше на жена. Прекрасна стоеше до един от Героите. С меч на кръста и преметнат на гърба лък, със скръстени на гърдите ръце, облегната небрежно на камъка, сякаш стоеше пред някоя таверна. — Хей, Сухар. Как е?

Възрастният войн присви очи и лицето му се изкриви в кисела гримаса.

— Ех, пък да бе извадила стрела, да беше свалила лъка поне, да видим, че ни приемаш на сериозно.

— О, тук има няколко момчета — кимна с глава тя към тъмнината зад гърба си. — С лъкове, готови да ти пуснат една стрела в главата само ако ме погледнеш накриво. Сега олекна ли ти?

Физиономията на Сухара се сгърчи още повече.

— И да, и не. — Хората му впериха очи в пролуките между камъните, към изведнъж придобилата още по-зловещ вид тъмнина. — Значи, още си втори на тоя тип?

— Нищо по-добро не ми е изпадало. — Прекрасна почеса дългия белег на късо остриганата си глава. — Сигурно вече сме заприличали на стара семейна двойка, които не са се чукали от години и само се карат.

— С жена ми бяхме така, преди да умре. — Сухара почука с пръст по острието на меча си. — Ама сега ми липсва. Знаех си, че водиш компания, Кърнден, още от момента, в който излезе иззад камъните. Но тъй като ти още плямпаш, а аз още дишам, мисля, решил си явно да ни дадеш възможност да оправим нещата с приказки.

— Ако така мислиш, добре си ме преценил — отвърна Гушата. — Точно такъв ми е планът.

— Часовите ми живи ли са?

Прекрасна извърна глава и изсвири. Скори Леката стъпка се появи иззад един от Героите. Беше прегърнал с една ръка през врата мъж с голямо розово рождено петно на бузата. Ако човек не забележеше ножа в ръката на Скори с притиснато в гърлото на мъжа острие, като нищо щеше да ги вземе за двама стари приятели.

— Съжалявам, главатар — каза онзи с петното на бузата. — Спипаха ме неподготвен.

— Случва се.

В този момент от тъмното излетя кльощав младеж и се запрепъва към огъня, сякаш някой го бе сритал здраво в задника. Оплете крака и се просна с писклив крясък по корем в тревата. Зад него се появи Веселяка Йон, с отпусната надолу секира в едната ръка. Светлината на огъня проблесна в масивното острие покрай ботуша и освети мрачното му брадясало лице.

— Слава на мъртвите за това. — Сухара посочи с пръчката си към младежа на земята, който тъкмо скачаше на крака. — Син на сестра ми е. Обещах ѝ да го наглеждам. Ако го беше убил, онази щеше да ми продъни ушите.

— Беше заспал — изръмжа Йон. — Не внимавате много тук, а?

— Не очаквахме компания — вдигна рамене Сухара. — Ако има две неща, дето да са в изобилие в Севера, то това са хълмове и камъни. Кой да знае, че един хълм с камъни на върха ще е от такъв интерес.

— Не и за мен — обади се Гушата, — но Дау Черния ми каза: „Върви там и…“.

— А когато Дау Черния каже нещо… — обади се Брак-и-Дейн с онази така типична за планинците напевна интонация, после пристъпи в обраслия с трева кръг между камъните.

Татуираната половина на масивното му лице бе обърната към огъня, а другата половина бе потънала в сянка.

Червения гарван понечи да скочи на крака, но Сухара сложи ръка на рамото му и го натисна обратно надолу.