Глутница ангели

Хладилникът беше пълен най-вече с кока-кола, обикновена и диетична, която — виж ти, виж ти! — не беше чак толкова студена, но на най-долния рафт съгледах наред с другото и няколко бутилки „Снапъл“. Приклекнах, за да си избера от различните плодови сокове на фирма „Плодутопия“ (не можаха ли да измислят нещо по-оригинално?), когато усетих, че някой ме наблюдава. Вдигнах поглед от етикет, на който пишеше „Плодов сок Страст“, и съзрях две черни очи, които ме оглеждаха от глава до пети. Бяха на чудно хубаво момиченце, беше на около четири години и вероятно бе дъщеря на собственика. Имаше дълга лъскава коса и бе облечена в съвсем неуместна тенис фланелка, на която пишеше „Добрите момичета отиват в рая, лошите — в Лондон“ и която й стигаше чак до под коленете. Усмихнах й се и й махнах с ръка, а в отговор тя прихна, но после се смути и се опита да се скрие зад завесата.

Двоумях се кое да взема: манго меланома или грейпфрут гаргарона (може и да не съм съвсем

точен

в имената), затова вдигнах двете бутилки, така че да ги види и малката приятелка и да ми помогне да избера. Тя явно погледна много сериозно на своите задължения, защото се взря внимателно в двата етикета тъкмо когато звънецът на вратата иззвъня. Не му обърнах внимание, докато не забелязах, че момиченцето вдига очи от бутилките и поглежда някъде зад рамото ми. Усмивката му в миг помръкна, а очите му се разшириха от ужас. Извърнах се към входа на магазина да видя какво е привлякло вниманието на детето и усетих как ме побиват ледени тръпки, но не от студената бутилка в ръката ми.

Двама бели хулигани се бяха нахвърлили на собственика, който изглеждаше много уплашен. Единият бе скинар като по учебник: нисък, набит, с късо подстригана коса и уши като зелеви листа. Бе облечен в черни дънки, черна тениска и франкенщайнки. Другият бе по-висок и слаб, с дълга рядка коса и едва набола проскубана брада. Беше с прекалено голямо кожено яке и държеше нещо лъскаво. Скинарът се надвеси над щанда и сграбчи собственика за яката. Шляпна го два пъти през лицето — не много силно, но все пак достатъчно, та да чуя плющенето на плът о плът. Крещеше нещо на дребничкия човечец, ала говореше с кокни акцент и не го разбрах. Онзи келеш с коженото яке се озърташе нервно ту към щанда, ту към улицата. Никой от двамата не ме бе забелязал.

Скинарът се кикотеше с цяло гърло, псуваше и блъскаше собственика: стори ми се, че го нарича „шибан дебелак“, което ми се видя съвсем безсмислено. Приятелчето му се подсмихваше, но си мълчеше. Забелязах как оглежда отново улицата, после и той отиде зад щанда.

Държеше сгъваем нож.

— Майната ти, лайнар такъв, майната ти! — прошепнах едва чуто нещо възвишено от този род.

Има моменти в живота, когато не мислиш, направо действаш. Някои от тези моменти са добри, други лоши.

Разхождаш си се с колата, подпяваш заедно с Брус Спрингстийн „Две сърца“ и докато се усетиш, си подминал знака „Стоп“: лошо.

Виждаш на опашката пред касата в супермаркета бабка, която си е взела само един хляб, и решаваш да я пуснеш да те пререди: добре (докато тя не извади от портмонето си някой от онези рекламни талони, дето хората изрязват от вестниците, за да им направят срещу тях намаление в цената, и талонът се окаже с изтекъл срок).

Запознават те на някой купон с хубава, умна, млада жена и още преди да си я погледнал в очите, се хвърляш да й мачкаш гърдите: така оплескваш всичко.

И този път не му мислих много-много.

Изправих се и с две великански крачки се озовах в предната част на бакалията — от гърлото ми се изтръгна дивашки атавистичен крясък.

Запокитих с все сила първата от двете бутилки сок.

Видях как се завъртя вихрено — розовата течност направо грееше на луминесцентната светлина. (Какво ли все пак слагат вътре?) Видях как двете хулиганчета се извръщат към мен — ликуването върху мутрите им бе изместено от изненада.

Бутилката фрасна скинара право по носа и стана на парчета. Розовата течност се плисна на вълна по витрината на бакалията, а скинарът пусна собственика и се свлече на пода.

Келешът с коженото яке вече прескачаше щанда, когато метнах и втората бутилка. Онова вътре в нея беше кафеникаво и не забелязах да грее на светлината. Хлапакът бе на две крачки от вратата, когато бутилката го халоса по гърба и той изхвърча като тапа на улицата. Чух как стъклото се чупи, но не разбрах от удара с какво — дали с гърба на момчето или с паважа.

Изтичах по пътеката между рафтовете в предната част на магазина. Видях, че собственикът е коленичил зад щанда, но май му нямаше нищо, просто беше смазан от уплаха. Скинарът се гърчеше на пода и стенеше, бе похлупил длани върху окървавеното си лице. Между пръстите му от бузите се подаваха парчетии стъкло. Излязох на улицата, но от хлапето с якето нямаше и следа. Видях на тротоара счупената бутилка, но ако бе уцелила хулиганчето, то сега щеше да се гърчи от болка. Жалко!