Глутница ангели

Върнах се в бакалията. Собственикът се бе поокопитил. Беше излязъл пред щанда и стоеше, вдигнал над главата си бухалка за крикет — готвеше се да я стовари върху скинара. Погледна ме и видях въпроса в очите му.

— Давай, шефе, не му мисли толкова! — насърчих го аз. — И да се прицелиш добре! Няма да кажа на никого.

Дребничкият мъж вдигна още по-нависоко бухалката, но така и не успя да удари онзи кретен. От задната част на бакалията дотича жена, която бе прегърнала момиченцето и плачеше, и нареждаше на неразбираем за мен език. Собственикът също се разплака, запокити бухалката и притисна до себе си жена си и детето.

Погледнах скинара: всичко бе плувнало в плодов сок и кръв. Видях стоманените върхове на обущата му. Взрях се в черната му тениска, на нея със сребърни букви пишеше УЛТИМА ТУЛИЙ.

Отстъпих назад и го изритах с все сила по ташаците.

Мен ако питате, чуха крясъка му чак на булевард Сънсет в Лос Анджелис.

Зад мен блесна светкавица. В рамката на отворената врата стоеше Кинг, който държеше фотоапарат.

— Блестящо! — рече ми с километрова усмивка върху лицето си, без да спира да снима. — Блестящо!

4.

„КЪЛБОТО СЕ РАЗПЛИТА! НАШИЯТ ГЕРОЙ ОТБЛИЗО!!!“, гласеше огромното заглавие върху първа страница на вестника с разголените сладурани. Нямах нищо против седемдесет и двата пункта шрифт, но третият удивителен знак ми се стори прекален. Върху почти цялата останала страница се кипреше една от снимките на Кинг, на която стоях над проснатия на земята скинар — да ви призная, изглеждах страхотно. (Въпреки че, както се досещате, това не бе снимката, на която изритвам онзи калтак между краката). Другият „гвоздей“ във вестника беше снимката на някакъв второстепенен член на кралското семейство, който според клюката смятал да си смени пола.

Всъщност на следващия ден първите страници на почти всички вестници бяха посветени на мен, макар че се мъдрех в долната половина на всички по-сериозни издания без „Таймс“. Само „Гардиан“ не бе поместил снимката на Кинг, така че той сега сигурно потриваше доволно ръце. Колкото до Мер и неговите момчета от „Връзки с обществеността“, не се бе наложило те да си помръднат и пръста, за да организират рекламната кампания. Онези мухльовци от медиите се надпреварваха да си пълнят изданията и програмите с мен. След патилата ми в магазина тъпотията с Джак Изкормвача, която бяхме скалъпили предната сутрин, беше запратена в коша — загубата не беше голяма! Мер го каза най-добре: „За какво са ни притрябвали разни рекламни дивотии, след като разполагаме с

истински

герой?“.

Беше ми на устата да му напомня, че си вади хляба с „рекламните дивотии“, но после реших, че е излишно да разлайвам кучетата и така нататък.

Да ви призная, и „герой“ ми се виждаше малко преувеличено, но вестниците представяха нещата именно в такава светлина, а онези типове в сателитната телевизия само това и чакаха — умираха си от щастие, получиха едва ли не оргазъм, че им се е открила такава златна възможност. Шефовете, които само се бяха ръкували с мен и бяха побързали да се изпокрият в миша дупка, отново се появиха в цялата си прелест. Мер ме преведе покрай редичката ухилени лица, но така и не запомних нито едно от тях. Всички началници си приличат като две капки вода: всички до един са любезни и незабележими и въпреки раздутите си заплати могат да се мерят по ум с касиерките в супермаркетите.

Над мен застрашително бе надвиснал цял ден на интервюта и снимки на клипове, а Мер и пасмината му вече се бяха запретнали да преработват рекламната кампания на „Кълбо от огън“, за да се възползват максимално от новопридобитата ми слава. Цяла сутрин щях да обикалям от студио на студио, за да се появя в сутрешните блокове едва ли не на всички телевизионни канали. Открай време мразя бози от рода на „Добро утро, Америка“ и „Днес“ с тяхната престорена сутрешна бодрост — така де, кой кретен иска да е в добро настроение в седем сутринта? — и не бях изненадан, когато научих, че британските вариации на темата са същият боклук. Първо участвах в програма, водена от мъж и жена, които не бяха женени, но се държаха така, сякаш са, докато звездите във втората програма бяха женени, но се държаха така, сякаш не са. Трети сутрешен блок се водеше от цял взвод телевизионни знаменитости, така че нямаше как да са женени, освен ако не бяха от мормонска Юта. Докато бяха в ефир, и те като другите бяха толкова весели и жизнени, че чак да ти се повдигне, но по време на почивките си съскаха като израелци и палестинци.