Глутница ангели

— Страхувам се от нещата, които съществуват, но които не познаваме. Или се преструваме, че не виждаме. Последния път, когато се срещнахме, ме попитахте за нещата, които съм видял. Така да бъде, ще ви отговоря: виждал съм светове, не, може би вселени отвъд онези, които познаваме. Виждал съм изумителни неща: прелестни и бляскави, виждал съм багри и чудеса, от които ти се доплаква. Но цената за тази красота е това да видиш, че има и ужасяваща тъма. — Спомних си тъмните силуети по Кейбъл стрийт. — Физическо, осезаемо, съвсем истинско зло, много по-страховито и от най-големите гнусотии, които сме в състояние да сторим. Според мен си има причина да не ни е дадено да виждаме тези неща. Смятам, че така сме по-защитени, така е по-добре за нас. И простичката истина е, че колкото и голяма да е понякога красотата, мракът ме кара да се страхувам, че някога отново ще ми се наложи да го видя. Макар че според мен вече е твърде късно да се крия.

Ума ми се усмихна.

— Очевидно сте готов да се изправите лице в лице с Тулий — каза тя. — Така си и знаех!

— Хм, какво точно имате предвид, когато казвате „да се изправя лице в лице с Тулий“? Още не сте ми обяснили кои са тези хора и какво представляват.

— Тулий е познат по много начини, има много лица…

— Името ми е легион — рекох аз.

— Горе-долу, е така. Познавате ли митовете за Тулий?

Поклатих глава.

— Не бях и чувал за него, докато не видях графитите по стените тук в Лондон. Звучи ми като ругатня в стил Елмър Фъд. Нали се сещате: „Сезонът на патиците. О, Тулий!“…

— Хм — каза Ума и най-неочаквано ме погледна точно като Джун Ханоувър. — Тулий е място. Най-малкото в митологията. Според преданието е остров някъде в Северно море. „На шест дена път от Британия.“ Пак според преданието там е родното място на германските племена. В буквален превод „Ултима Тулий“ означава „краят на света“.

— Я чакайте, не значи ли „краят на всички неща“?

— Така го тълкуват онези, които се представят за Тулий. Но първоначалният смисъл не е чак толкова страховит. „Краят на света“ означава границите на географията, както са я познавали по онова време. Точката, от която човек трябва да се върне.

— И където има змейове.

— Точно така. Тулий като географско понятие се среща в различни германски и скандинавски митове. Та дори и в някои келтски легенди. Британците и германците имат много повече допирни точки, отколкото им се иска да си признаят.

— Само не ми споменавайте за войната — казах аз.

— Няма. Благодаря ви, господин Мърморко.

И двамата се усмихнахме.

— Днешният Тулий е заимствал името и доста от вярванията от германската митология, но всъщност е пряк приемник на много по-ново и страшно наследство. Знаете ли нещо за ордена Templi Qrientis

23

?

— Gesundheit

24

.

— Как да го тълкувам, като „не“ ли?

Кимнах.

— Това е една от многото теософски издънки на рицарите тамплиери, появили се през XIX век…

— Ох, да го вземат мътните.

— Моля?

— Няма отърване от тия проклети рицари тамплиери. Или те, или онези скапаняци, франкмасоните. През последните петстотин години всеки заговор, всеки култ и досие X, всяка гнусотия, страхотия или тъпотия неизменно е свързвана с рицарите тамплиери. От къде на къде?

— Защото те наистина са си били доста гнусни — обясни Ума.

Поне не си кривеше душата.

— Всъщност — продължи тя — самите тамплиери са си били доста безобидни, макар и малко шантави. Но онова, което се е появило под тяхно влияние, вече си е твърде съмнително. Самите членове на Templi Qrientis не са нищо друго, освен скучни теософи и набедени кабалисти. Под това име и до ден-днешен съществуват най-различни съвсем безобидни разновидности на ордена. Главно последователи на онзи изпечен мошеник Кроули, които като цяло са си тъжна гледка. Подобно на повечето култове от края на миналия и началото на този век старият орден е съществувал главно като прикритие за разврата, на който неговите членове са се отдавали на воля. На безкрайните оргии, на садомазохизма и така нататък.

— Както го описвате, прилича едва ли не на някакъв старовремски ваканционен клуб.

— Горе-долу. Но с времето те дават началото на ордени и орденчета с много по-опасни занимания. И по-конкретно на Ордена на новите тамплиери и на Черния орден, появили се в Германия в края на Първата световна война. Ето къде са корените и на Тулий.

— И какво са представлявали тези ордени?

— Черният орден се заражда в Мюнхен някъде през 1920 година, а Орденът на новите тамплиери — дори по-рано. Те в еднаква степен се посвещават на експерименти със сексуалните отклонения и на окултното. Сред членовете основатели на Черния орден е и Хайнрих Химлер, открай време се смята, че по някое време към него е принадлежал и Хитлер. Поне така днес твърди Тулий.

— Мили боже — възкликнах аз, — сигурно си е било доста интересно да се озовеш някоя събота вечер на такова място в стара Бавария. Адолф и Хайнрих на купон със своите фаворити. Носете си мезетата.