Глутница ангели

— Точно така. Но дейността им не се ограничава само с окултни залъгалки. В задълженията на Химлер е влизало да привлича и набира нови членове на ордена. Обществото „Тулий“ се е състояло от улични хулигани, които грабели, биели и насилвали, без да подбират. Тъкмо те имат доста голям принос за следвоенния хаос във Ваймарската република. Да не говорим пък за касите на Черния орден.

— Оттук ли води началото си Тулий?

— Да, оттук. Когато през трийсетте години Хитлер идва на власт, обществото „Тулий“ е било подчинено на есесовците, а Черният орден бързо се превръща в ядрото на управляващия елит в Третия райх. Много е писано, че Хитлер е бил вманиачен на тема „свръхестествено“, макар че според мен тази негова страст е силно преувеличена. Но Химлер наистина е бил в дъното на интереса, който нацистите проявяват към окултното. Именно той създава в замъка Вевелсбург така наречения Mittelpunkt der Welt.

— Какъв пункт и бург?

— Mittelpunkt der Welt — повтори Ума. — Означава „център на света“. Според мен името съвсем преднамерено, макар и малко грубичко, ни препраща към Тулий.

— Краят

на света.

— Да — усмихна се Ума и сви рамене. — При всички положения след краха на нацистка Германия движението уж прекратява явната си дейност, но макар че фашизмът е обявен извън закона — най-малкото в почти цяла Европа — той никога не е изчезвал. Черният орден се е завърнал в прекия смисъл на думата под формата на Тулий. Членовете му са богати, силни, умни. Не вдигат шум около себе си и надигат глава само когато могат да създадат неприятности. Днес ще предизвикат размирици в Ийст Енд. Утре като нищо ще подпалят приют за турци в Германия. Или ще взривят наблъскана с експлозиви кола пред административна сграда в Оклахома Сити.

Това вече прикова вниманието ми.

— Нима твърдите, че…

— Няма как да съм сигурна, господин Бърнс. Само ви обяснявам, че пипалата на Тулий се простират едва ли не навсякъде. Вече не се срещат тайно по улиците, свързват се чрез компютърни мрежи, имат си и страници в Интернет. Но същността им не се е променила от времето на Черния орден: и досега те са преизпълнени с омраза, домогват се до властта, без да подбират средствата, и действат неуморно. И са обвързани на много дълбоко равнище с окултното.

— Обвързани ли?

Ума издаде устни.

— Може би по-подходящо е да кажа „отдадени“.

— Затова ли искате да привлечете и мен? Заради… заради онова, което съм преживял? — попитах аз и се замислих. — Заради Шоки ли?

— Кой е Шоки? — не ме разбра жената, но не съм много сигурен, че наистина не знаеше.

— Все едно — отвърнах аз.

— Нека ви напомня и че тази вечер вие дойдохте при мен. Изборът правите вие и никой друг.

— Пък аз си мислех, че няма свободна воля.

Ума сви рамене.

— Ясно — отбелязах аз.

— Кажете им какво ви е ясно, господин Бърнс.

Въздъхнах.

— Ясно ми е, че за кой ли път се забърквам в поредната голяма каша точно като някой вироглав тъпанар, който никога не си извлича поука от грешките. Този път поне ще си отварям очите на четири.

— Нали разбирате, че си е трудно и опасно да се възправиш срещу Тулий? Ако не друго, доказва го смъртта на Дазра. Не разполагаме с много време, не бива да протакаме. Ако се включите, излагате на опасност много повече от кариерата си.

— Няма да казвам на агентката си.

— Не бива да казвате на никого.

Стори ми се, че всички в ресторанта са притаили дъх и са погълнати изцяло от мазната храна в чиниите си. Явно бяха прегладнели.

— Така да бъде — рекох аз. — Не бих казал, че изгарям от желание да видя „края на всички неща“. Вероятно ще се мразя на сутринта — това вече си е промяна — но сигурно идва момент, когато човек трябва да направи своя избор, да повярва в нещо. Може би тъкмо това променя всичко.

Ума ми кимна. Поне си мислех, че е кимнала на мен, докато червенокосата мъжкарана не стана и не прекоси шеметно заведението. Държеше пистолет.

— Това е Шобан — представи я Ума. — Тя ще ни пази.

9.

— И какво точно е това

?

— Казва се кола. Не сте ли виждали в Лос Анджелис? — попита Шобан.

Горната й устна непрекъснато беше извърната, сякаш — аха! — и жената да ти изръмжи. Така приличаше много на Елвис. Дори и навсякъде другаде да й покажеха вратата, пак щеше да си намери работа във Вегас.

— Никога не съм виждал толкова малка — изсумтях аз и заобиколих миниатюрното превозно средство. — Да не сте го взели от някой цирк? И клоуните да са измрели?

— Казва се „Мини“ — обясни Ума. — Не е от най-удобните, затова пък не бие на очи и е изключително икономична.

— Ако решите да вземете нещо по… по-големичко, съм готов да се включа с пари за бензина. Къде се возите — вътре

в тази чудесия или на покрива й?

— Можем да ви вземем на буксир — ще ви теглим за ташаците. На мен ми е все тая — тросна се Шобан.

Наистина й ставах все по-симпатичен, няма що. Очевидно си падаше по кинозвездите.

Ума ми беше представила грозотията с лице като муцуна на койот като Шобан Смайт. Беше нещо като нейна телохранителка и да ви призная, лично аз не бих й се изпречвал на пътя, освен ако не съм в танк или бронетранспортьор.