Глутница ангели

— Не — потвърди Ума и направи физиономия. — Той не е моят тип. Предпочитам мъже, които са…

— По-високи? По-чисти? И изпълняват главната роля в телевизионен сериал? — вдигнах вежди колкото да я подразня.

Е, не само заради това. Ума ме изгледа точно както гледат лелите — стари моми, ако изтърсиш някоя безобидна мръсотийка. Но явно продължи да обмисля отговора на въпроса ми.

— По-мургави — отвърна накрая.

Браво на нея, не седна да ми хвърля прах в очите. Схванах тънкия намек.

— А какво ще кажеш за ей онзи Джон Мерик

59

? — казах аз и кимнах към гоблена върху стената.

— Моля?

— Човекът слон. Наслагала си го из цялата къща.

— Ганеш. Богът на мъдростта и на писмото, повелител на ганите.

— На гадовете ли?

— На ганите. Второстепенни божества, които наказват прегрешилите и хората, не удържали думата си.

— Значи не са покровители на агентите в шоубизнеса.

— Гобленът ми е подарък от…

— От някой по-мургав мъж ли?

Ума се изчерви.

— Да. На него не е изобразено преданието такова, каквото то е достигнало до нас, той е шит специално за мен.

— Я да видим дали ще позная! Онази сладурана с ръцете и хладното оръжие сигурно е Шобан.

— Това е Кали унищожителката, богинята на смъртта. Тя премахва всичко, изпречило й се пред погледа й, понеже нищо не е вечно.

— Значи наистина е Шобан — отбелязах аз.

— „Ганеш“ означава познание, учение, разум. В светлината на митологията той не може да се противопостави на дивата ярост на Кали, но от гледна точка на разума е нейна противоположност. Ала Кали е само едно от проявленията на Джаганмата, майката на света. Кали е нейното тъмно лице. Другото й лице е съпругата на Шива. Деви Ума.

— Без майтап? — попитах аз.

— Без майтап, Марти.

— Излиза, че си кръстена на богиня? — ахнах аз. Ума само понаведе глава. — Аз пък съм кръстен на един герой на Ърнест Боргнайн

60

. И какво излиза, Ума и Кали са едно и също, така ли?

— Не са. Те са различни проявления на богинята Деви. Светлото и тъмното. Разкъсвани са между търсенето на познание и на мъдростта, олицетворявана от Ганеш, и тяхното унищожение. Поне аз разчитам така гоблена.

— Сложен човек си. Според мен Лос Анджелис няма да ти хареса.

— Никога не съм ходила там.

— Ако случайно идеш, гледай да се вживееш в ролята на Кали. Сандра Бълок се справя чудесно.

— Голям особняк си, Мартин Бърнс. Направо се чудя от какво си направен.

— Ще уредя да ти пратят видеозапис на аутопсията.

— Кога най-после ще стигнем и до нея? — попита до болка познат ирландски тенор.

На вратата стоеше Шобан, облечена в намачкан до безобразие розов хавлиен халат, който сто на сто беше на Ума — беше изключено на Шобан да й се прииска да си купи такова нещо. Приличаше на дъвка: дъвкана, дъвкана и накрая изплюта.

— Няма да се наложи да чакаш дълго, скъпа, така че бързай, лижи си раните, за да се насладиш докрай на кончината ми.

— Предпочитам да лижа други неща — тросна се тя, после седна с пъшкане.

— Че кой не предпочита! — възкликнах аз. Не беше нужен часовник, за да видя, че още е посред нощ. — Защо всъщност си станала?

— Защото сте се разкрещели като дърти цигани — оплака се Шобан.

— Извинявай — рекох й най-чистосърдечно.

Ирландката махна с ръка.

— Всъщност сигурно щях да се събудя и без вас. Не мога да си намеря място.

— Как е кракът?

— Как е главата?

Бях си го изпросил. Шобан нямаше да се оплаква, ако си мълчах и аз. Ума й наля чаша чай.

— Дребният миризливко още ли върти някъде любов? — поинтересува се Шобан. Ума кимна. — Да не повярва човек!

— Ето на, значи съм прав! Паху не е симпатичен на никого.

— Тук не става въпрос дали е симпатичен или несимпатичен — възрази Ума, решила да се прави на дипломатка.

— На мен не ми е симпатичен, и толкоз — отсече Шобан.

Аз й закимах насърчително.

— В правото си да не го харесваш, всъщност и аз смятам, че е труден характер, но без него няма да постигнем целта си.

— Защо? — знаех си своето аз. Ума ме погледна отчаяно, аз обаче вдигнах ръка. — Не се заяждам. Добре де, не само се заяждам. Но от къде на къде е чак толкова незаменим? В Тинтаджъл никой друг ли не можеше да се вживее в ролята на Елмър Фъд?

— Какво в нас ти е направило впечатление, Марти?

— В какъв смисъл?

— В смисъл, какво според теб е най-характерно за малката ни… дружинка?

— Освен това, че аз изобщо не се вписвам в нея… — Погледнах Шобан. После и Ума. И ми светна. — Събрали сте се тук страхотна коалиция за борба с вятърните мелници — отбелязах аз. Бях си мислил за това и преди, докато се бяхме мотали по онези затънтени кръчми. И бяхме разговаряли с Баба Дюти. — Предполагам, че не е случайно.

— Според някои няма случайни неща.

— Знам, но понякога пурата си е просто пура, и толкоз. Не се сърди — обърнах се аз към Шобан.

Тя вдигна рамене.