Град на изгубени души

— изсъска Лилит. — Много скоро ще бъда достатъчно силна, за да се завърна наистина… и

ние ще споделим пламъка на властта, синко мой.

Себастиан наклони глава.

— Обявяваме те за Смърт, майко, и твоето възкресение изповядваме.

Лилит се разсмя и вдигна ръце. Пламъци обгърнаха тялото й и тя се извиси във въздуха,

избухвайки в десетки въртящи се късчета светлина, които бързо угаснаха като жарта на

изтляващ огън. Когато те изчезнаха напълно, Себастиан ритна линията на пентаграмата,

разваляйки целостта й, и вдигна глава. По устните му играеше ужасяваща усмивка.

— Картрайт, доведи първата.

Тълпата се раздели и мъж в роба пристъпи напред, водейки препъваща се жена. Ръката й бе

окована за неговата, дълга сплъстена коса закриваше лицето й. Клеъри се напрегна.

— Джейс, какво е това? Какво става?

— Нищо — отвърна той, загледан разсеяно напред. — Никой няма да бъде наранен.

Единствено променен. Гледай.

Картрайт, чието име Клеъри си спомняше смътно от времето, което бе прекарала в Идрис,

сложи ръка върху главата на жената и я принуди да коленичи. След това се наведе и като я

сграбчи за косата, грубо повдигна главата й. Тя погледна Себастиан, примигвайки ужасено и

предизвикателно. Луната огря лицето й и Клеъри си пое рязко дъх.

— Аматис.

21

Ад на земята

Сестрата на Люк вдигна поглед и сините й очи, които така приличаха на тези на брат й, се

спряха върху Клеъри. Изглеждаше замаяна и шокирана, изражението й бе някак

нефокусирано, сякаш я бяха упоили. Опита да се изправи, но Картрайт отново я блъсна на

земята. Себастиан пристъпи към тях с Бокала в ръка.

Клеъри се хвърли напред, но Джейс я улови за ръката и я спря. Тя го изрита, но той вече я

държеше в ръцете си, запушил устата й с длан. Себастиан говореше на Аматис с тих,

хипнотизиращ глас. Тя поклати яростно глава, ала Картрайт я сграбчи за косата и дръпна

главата й назад. Клеъри чу вика й — тънък звук, разнесъл се над вятъра.

Клеъри си спомни нощта, в която бе лежала будна и гледайки как гърдите на Джейс се

повдигат и спускат, си бе помислила колко лесно би било да сложи край на всичко това с

един-единствен удар с ножа. Но тогава всичко това нямаше лице, глас, план. А сега, когато

то носеше лицето на сестрата на Люк, сега, когато Клеъри знаеше плана, вече бе твърде

късно.

Себастиан сграбчи един кичур от тила на Аматис, тикна Бокала в устата й и изля

съдържанието му в гърлото й. Аматис се закашля, давейки се, и по брадичката й се стече

черна струйка.

Себастиан дръпна Бокала, ала той вече бе свършил работата си. Аматис издаде ужасяващ

звук и тялото й се изпъна. Очите й едва не изскочиха от орбитите си и изведнъж станаха

черни като тези на Себастиан. Тя закри лицето си с ръце, от устните й се откъсна протяжен

стон и пред изумения поглед на Клеъри руната върху опакото на дланта й започна да губи

цвета си… все по-бледа и по-бледа, докато не изчезна напълно.

Аматис отпусна ръце. Лицето й се изглади, очите й, възвърнали синия си цвят, се спряха

върху Себастиан.

— Пусни я — нареди той на Картрайт, срещайки погледа й. — Нека дойде при мен.

Картрайт махна веригата, с която Аматис бе вързана за него, и отстъпи назад. По лицето му

се четеше смесица от тревога и огромен интерес.

В продължение на един миг Аматис остана неподвижна, само ръцете й се полюшваха край

тялото. После се изправи и се приближи до Себастиан. Коленичи пред него и косата й

докосна земята.

— Господарю, как мога да ти служа?

— Стани — нареди Себастиан и тя се надигна грациозно. Изведнъж като че ли бе започнала

да се движи по нов начин. Всички ловци на сенки бяха ловки, ала сега у Аматис имаше едно

изящество, което се стори на Клеъри странно плашещо. Докато тя стоеше пред Себастиан,

Клеъри за първи път забеляза, че онова, което бе сметнала за дълга бяла рокля, всъщност бе

нощница, сякаш я бяха изкарали от леглото. Ама че кошмар, да се събудиш в някаква

безрадостна пустош, заобиколена от тези фигури с качулки.

— Ела при мен — повика я Себастиан и Аматис направи крачка напред. Беше поне с една

глава по-ниска от него и трябваше да протегне шия, когато той й зашепна нещо. Студена

усмивка плъзна по устните й.

Себастиан вдигна ръка.

— Искаш ли да се биеш с Картрайт?

Картрайт изпусна веригата, която държеше, и посегна към колана с оръжията под плаща си.

Беше млад мъж, с русолява коса и широко лице с квадратна челюст.

— Но аз…

— Без съмнение е редно да направим демонстрация на силата й — заяви Себастиан. —

Хайде, Картрайт, та тя е жена и то — по-възрастна от теб. Нима се боиш?

Картрайт изглеждаше озадачен, но въпреки това изтегли дълга кама от колана си.

— Джонатан…

В очите на Себастиан припламна огън.

— Бий се с него, Аматис.

Устните й се извиха.

— За мен ще е удоволствие — отвърна тя и скочи.

Бързината й беше поразителна. Издигна се във въздуха и изрита камата от ръката на

Картрайт, пред изумените очи на Клеъри, а после заби коляно в стомаха му. Картрайт се

олюля, а тя му нанесе удар в главата с чело, след което се втурна зад него и с все сила го

дръпна за робата, поваляйки го на земята. Нещо изпращя отвратително, когато той рухна в

краката й, стенейки от болка.