Градът на златната сянка

Беше я изпушил едва наполовина и лениво наблюдаваше как обхождащите прожектори на острова се отразяват във водата като кехлибарени звезди, когато една много по-малка светлинка замига в ъгъла на полезрението му. Дред тихо изпсува. Възвисяващият се мадригал на Монтеверди — любимата му музика, когато играеше съзерцателна сцена — стихна до сладко мърморене. В един отворен прозорец, наложен върху гледката пред Дред, се появи Антонио Ередия Селестино — обръснатата му глава увисна над тъмните карибски води, сякаш той ходеше по водата. Дред би предпочел Селестино наистина да ходи по водата.

— Да?

— Извинявай, че те безпокоя, шефе. Надявам се да си прекарваш приятно вечерта.

— Какво искаш, Селестино?

Този човек обръщаше внимание на всякакви формалности без значение и това беше едно от нещата, които не допадаха на Дред. Като техничар беше повече от компетентен — Беина не наемаха второкласни специалисти, — но досадната липса на всякакво чувство за хумор сама по себе си дразнеше, както и очевидната липса на въображение.

— Имам известни съмнения за блокирането на данните. Защитните системи са сложни и съществува риск самата предварителна работа да има… последствия.

— За какво говориш?

Селестино нервно вирна глава и се опита да докара усмивка на победител. Дред, дете на най-грозните бордеи в задния двор на Австралия, се разкъсваше между отвращението и забавлението. Ако човекът имаше перчем, реши Дред, щеше да го дръпне.

— Боя се, че тези предварителни прегледи, работата по подготовката…, ами боя се, че могат…, че могат да разтревожат… определените.

— „Определените“? За мишената ли ми говориш? Какво се опитваш, по дяволите, да кажеш, Селестино? — Гневът му нарастваше и Дред изключи мадригала. — Да не би да си компрометирал акцията с нещо? Да не би да се обаждаш, за да ми кажеш, че — оппа! — случайно си прецакал мисията?

— Не, не! Моля те, нищо не съм направил! — Човекът май се разтревожи повече от внезапния гняв на Дред, отколкото от намека, че е некадърник. — Не затова исках да говоря с вас, сър. Не бих предприел нищо, с което да рискувам нашата безопасност, без да се консултирам с вас.

Той припряно нахвърля цяла серия притеснения, повечето, от които бяха смешно преувеличени. За свое голямо разочарование Дред реши, че става нещо много просто: Селестино никога не беше разбивал толкова здрава и толкова сложна система и искаше да си постеле така, че ако нещо се обърка, да има извинението, че е действал по заповед.

„Този идиот май си мисли, че само защото е в някакъв апартамент на няколко километра от мястото на действието, ще оживее след провала на тази акция. Той явно не познава Стареца.“

— Та какво казваш, Селестино? От доста време те слушам и нищо ново не съм чул.

— Исках само да предложа… — Очевидно това му се стори твърде прибързано. — Чудех се дали сте си мислили за бомба с данни с тясна дефиниция. Можем да въведем в системата преследвач убиец и да блокираме цялата им домашна мрежа. Ако кодираме както трябва собствените си сред…

— Млъкни! — Дред затвори очи в усилието да остане спокоен. Физиономията на Селестино продължи да виси в мрака и това го влудяваше. — Я ми напомни: бил ли си известно време при военните?

— БИМ — каза Селестино с лека гордост в гласа. — Бригада де институтос милитарес. Четири години.

— Естествено. Знаеш ли кога започва тази операция? Знаеш ли изобщо нещо? Не ни остават и осемнайсет часа и ти ми цъфваш и започваш да ми дрънкаш такива глупости! Бомба с данни ли? Разбира се, че си бил при военните — ако не си сигурен в нещо, гръмни го! — Той се намръщи свирепо, за миг забравил, че от съображения за сигурност Селестино вижда само долнокачествения сим на Дред, който не изразява почти нищо. — Ти за какво, мислиш, сме се захванали с това бе, бомбаджийо нещастен? Само за да убием някого ли? Ако си бил пехотинец или охрана на портала, или дори портиер, майка му стара, щеше да имаш някакво извинение, задето си го мислиш, ама ти си нашият техничар — Господ да ни пази! Ще замразим и оголим цялата система и най-отдалечените й връзки. Бомба с данни! Ами ако това нещо е програмирано да унищожи всичко при заплаха?

— Аз… но, разбира се… — По челото на хакера изби пот.

— Чуй ме сега внимателно. Ако изгубим и една частичка от данните — каквото ще да е, — аз лично ще изтръгна сърцето ти и ще ти го дам да си го гледаш. Ясен ли съм?

Селестино кимна и мъчително преглътна. Дред прекъсна връзката, а после започна да рови из файловете си за музика, която би могла да върне доброто му настроение.

— … тоя е пропукан, а пукнатината е широка километър и половина.

Безформеният сим, който беше Беина отляво, леко се сведе.

— В работата си е много добър.

— Той е нервак и никаквец. Ще изпратя някой да го наглежда. И никакви спорове. Оказах ви любезността да ви го съобщя.

Последва дълго мълчание.

— Изборът си е твой — обади се накрая едната.

— Така е. Мамка му! — Червената светлинка отново замига, но този път с познат ритъм. — Извинете. Търсят ме.