Градът на златната сянка

Рени усети как Мартин замръзва на стола си, но лицето на спътницата й имаше все същия объркан израз.

— Всъщност — продължи Селърс — моят интерес към моделите, които днес ни доведоха тук, отначало беше чисто съзерцателен. Също както поетът може да съзерцава как водата тече, плиска се и се събира във вирчета, без практическия интерес на водопроводчика и физика, така и аз отдавна съм очарован от начина, по който информацията сама по себе си се движи, събира се и пак тръгва. Но дори и поетът ще забележи, че каналът се е запушил и мивката започва да прелива. Стигнах до извода, че има определени много големи модели на потоци от данни, които не кореспондират с онова, което познавах на общоприетата карта на информационната сфера.

— Какво общо има всичко това с нас? — попита жената, дошла заедно с Куан Ли. Говореше английски без никакъв акцент. Рени се зачуди дали това не се дължи на програмата за превод.

Селърс се замисли.

— Важно е да разберете защо аз дойдох, иначе няма да разберете и защо вие сте тук. Моля ви, изслушайте ме. После, ако желаете, можете да си отидете и никога вече дори да не мислите за всичко това.

— Искате да кажете, че не сме пленници? — попита жената.

Празното пространство Селърс се обърна към Боливар Атаско.

— Пленници ли? Ти какво си им казал?

— Очевидно някои от местните полицаи са изтълкували погрешно желанието ми да доведат новопристигналите тук, в двореца — побърза да обясни богът крал. — Може би съм се изразил малко неясно, като съм им давал нареждания.

— Каква изненада! — обади се жена му.

— Не, никой от вас не е пленник — твърдо каза Селърс. — Знам, че на всички ви е било трудно да дойдете тук…

— Освен на мене — изчурулика Сладкия Уилям, докато си вееше с ръка, облечена в черна ръкавица.

Рени не издържа.

— Няма ли да млъкнете най-сетне? Защо не ни позволявате просто да го изслушаме? Едни вече умряха, други умират и аз искам да чуя какво има да ни каже този Селърс! — Тя удари с длан по масата и впери яростен поглед в Сладкия Уилям, който се сви на стола си като мокър паяк, а всичките му перца и рюшчета се разтрепериха.

— Печелиш, царице на амазонките. — Той беше опулил очи в подигравателен ужас. — Затварям си плювалника.

— На всички ви е било трудно да дойдете тук — повтори Селърс. — Без съмнение и на мен не ми беше лесно да ви събера. Затова се надявам, че ще ме изслушате, преди да вземете решение.

Той млъкна и дълбоко, с въздишка си пое дъх. Рени се почувства изненадващо трогната. Зад този странен празен сим имаше жив човек, който се страхуваше и се тревожеше като всеки друг.

— Забелязах, че във виртуалната вселена, която някои наричат сфера на данните, особено в областта на търговията на едро с технически библиотеки, внезапно от местоработата ми изчезват много от най-известните имена в технологиите, свързани с мрежата и ВР. Започнах да изследвам по-отблизо тези събития. Парите също се отклоняваха — акции бяха неочаквано продавани, изведнъж ликвидираха този или онзи бизнес и създаваха друг. След дълго търсене открих, че повечето от тези дейности се контролират от една-единствена група хора, макар и да бяха прикрили своите транзакции толкова добре, че само късметът и известен талант за разпознаване на модели ми позволиха да ги открия и да науча имената им.

Тези хора — мъже и жени, притежаващи богатство и власт — образуват консорциум, който се е нарекъл, Братството на Граала.

— Някаква си християнска хава — предположи роботът Очилатко. — Като ония, осенените от Господа, дето скачат като откачени насам-натам.

— Не забелязах нищо особено християнско в действията им — продължи Селърс. — Харчеха неизчислими количества пари за технологии и очевидно строяха… нещо. Какво беше това нещо, не успях да открия. Но разполагах с много време, а любопитството ми беше възбудено.