Градът на златната сянка

— О, разбрах. Да, наблюдавам го. — Нова самодоволна усмивка. — Но е с нормалната скорост. Има микроравнище, където вековете преминават много бързо и аз мога само да събирам данни в по-големи, общи масиви, но когато наистина искам да разбера нещо, мога да забавя симулацията до нормална скорост или дори да я спра.

— С други думи, играете си на Господ.

— Но как сте успели да създадете всичките тези хора? — попита !Ксабу. — Без съмнение създаването на всеки един от тях отнема много време. — Изглеждаше съвсем чистосърдечно заинтригуван; отначало Рени си помисли, че може би се опитва да й попречи да продължи да възразява на домакина им, но после си спомни каква беше лелеяната мечта на бушмена.

— В такава система не създаваме отделните индивиди — обясни богът крал на Темилун. — Поне не един по един. Тази симулация — както и всички останали в цялата мрежа — е отгледана. Единиците живот започват като прости автомати, организми с няколко съвсем основни правила, но колкото повече им се позволява да са интерактивни, да се адаптират и да еволюират, толкова по-сложни стават те. — Той посочи себе си и тях тримата: — Както е и в самия живот. Но когато нашите автомати достигнат до определена степен на сложност, ние можем — както и стана — да изпилим острите ръбове и да получим един вид фрактално семе за изкуствено растение, животно или дори за човешко същество, което после ще израсте така, както диктуват собствената му индивидуална генетика и околната среда.

— Това до голяма степен вече се прави и в мрежата — рече Рени. — Всички големи ВР-мрежи се основават на екологията на данните — по един или друг начин.

— Да, но те не разполагат със силата, с която разполагаме ние. — Атаско поклати изразително глава. — Те нямат потенциал за сложност, за изтънчена индивидуалност. Но вие го знаете, нали? Видяхте Темилун. Не е ли също толкова истински и автентичен в своето разнообразие, както който и да било град, посещаван от вас в реалния свят? В мрежата не можете да постигнете това, без значение колко пари и усилия сте вложили. Платформата няма да може да го поддържа.

— Да, но охранителните системи в мрежата пък не убиват хора.

Скулестото лице на Атаско се зачерви от гняв, но това продължи само миг, след което гневът се смени с помилостиво изражение.

— Не мога да я защитавам. Толкова време прекарах в наблюдаване на резултатите, та се боя, че може би съм пропуснал да забележа цената, която плащаме за тях.

— Но какво всъщност представлява това място? Произведение на изкуството, научен експеримент… какво?

— Всичко това, предполагам… — Атаско млъкна и се загледа над главите им. — Извинете ме за момент, моля.

Мина покрай тях и заобиколи масата. Големите врати в дъното на залата се бяха отворили и стражите вкараха вътре още трима души. Двама от тях използваха женски тела, подобни на това на Мартин — мургави и тъмнокоси като местните жители. Третият беше много висок, облечен от глава до пети в екстравагантно, набиващо се на очи черно. Перата, рюшчетата и високите островърхи ботуши придаваха на новодошлия вид на древен придворен денди; тясна, опъната по черепа качулка от черна кожа покриваше главата на непознатия освен лицето, бяло като кост, с неопределени черти и кървавочервени устни.

„Изглежда като някой от членовете на онази ужасна група, «Ганга дроун»“ — реши Рени.

Атаско поздрави новодошлите. Още преди да свърши, привидението в черно демонстративно се отдели от другите, взе да обикаля покрай стената и да разглежда стенописите. Атаско покани другите двама да седнат и отново се обърна към Рени и приятелите й:

— Мисля, че Темилун е едновременно наука и изкуство — продължи той, все едно не го бяха прекъсвали. — Това е делото на живота ми. Винаги съм се чудел как ли би изглеждала моята родна земя, ако испанците не я бяха завладели. Когато разбрах, че мога да намеря отговора с помощта на пари, само някакви си пари, изобщо не се поколебах. Деца нямам. Жена ми живее със същата мечта. Запознахте ли се с нея?

Рени поклати глава — опитваше се да следи мисълта му.

— С жена ви ли? Не.

— Тук е някъде. Тя е гений на цифрите. Аз мога да преследвам някакъв образец, да правя догадки за дадено обяснение, но тя е човекът, който ми съобщава солидните факти — колко бушела ориз са продадени на пазара в Темилун, как влияе сушата върху миграцията на хора в провинцията…

На Рени й се искаше да поговори с другите гости — ако точната дума беше „гости“, — но изведнъж осъзна, че може да научи доста неща и от Атаско — въпреки цялата му ексцентричност.

— Значи сте построили един цял свят? Не подозирах, че изобщо във Вселената има достатъчно процесори, за да се постигне това, без значение с каква нова и завързана архитектура на мрежата разполагате.

Той вдигна ръка и с любезно снизхождение посочи онова, което би трябвало да е очевидно.