Графиня Дьо Калиостро

Леонар се подвоуми. Но беше твърде послушен на Калиостро, за да упорства. Той се отдалечи от Кларис и разряза въжетата, които задържаха Раул.

На него му се бяха схванали крайниците. Той приклекна няколко пъти, после подскочи, походи малко на ръце и дълбоко пое въздух.

— Уф! Предпочитам свободата. Нямам призвание да бъда пленник. Да освобождавам добрите и да наказвам лошите, ето какво ме интересува. Трепери, Леонар!

Той се приближи до Кларис и й каза:

— Искам ви прошка за всичко, което се случи. Това няма да се повтори повече никога, бъдете сигурна. Отсега нататък сте под моя закрила. Имате ли сили, за да си отидете?

— Да… да… — каза тя. — А вие?

— О! За мен няма никаква опасност. Главното беше вашето спасение. Страхувам се, че вие не бихте могли да вървите продължително време.

— Нямам много за вървене. Вчера баща ми ме заведе при една моя приятелка, откъдето утре ще ме вземе.

— Близо ли е?

— Да.

— Не говорете повече, Кларис. Всички обяснения ще се обърнат против вас.

Той я заведе до вратата и направи знак на Леонар да отиде да отключи катинара на бариерата. Когато Леонар се подчини, той каза:

— Бъдете предпазлива и не се платете от нищо, абсолютно от нищо, нито за себе си, нито за мен. Ние отново ще се срещнем, когато удари часът, и той няма да закъснее, каквито и препятствия да ни разделят.

Той затвори зад нея вратата. Кларис беше спасена. Тогава самоуверено каза:

— Какво прекрасно създание!

След години, когато Арсен Люпен разказваше този епизод от своето голямо приключение с Жозефин Балзамо, не можа да не се разсмее:

„Е, да! Аз се смея, както се смеех тогава, и си спомням, че за пръв път имах един от тези проблясъци на въображението, които ми служеха доста често след това, за да изковавам най-големите победи…но тази беше от най-трудните.

Наистина, аз се радвах. Когато успях да освободя Кларис, стори ми се, че всичко е свършено. Запалих една цигара и понеже Жозефин Балзамо се изпречи пред мен и ми напомни за споразумението, имах неблагоразумието да й духна пушек в лицето.

— Простак! — извика ми тя.

Епитетът, който й подхвърлих в отговор, беше просто оскърбителен. В моето извинение вложих повече игривост, отколкото учтивост. И после…и после…имаше ли нужда да анализирам изключителните и противоречиви чувства, които ми вдъхваше тази жена? Не се измъчвам да правя философски анализи на думите си и дали съм се отнасял като джентълмен с нея. Аз я обичах и свирепо я ненавиждах едновременно. Но от момента, в който тя се нахвърли върху Кларис, моето отвращение и презрение нямаха граница. Даже не виждах повече възхитителната маска на нейната красота — всичко, което се криеше под нея беше като хищността на месоядните животни. Цялата истина за нея блесна изведнъж пред очите ми и аз неочаквано й подхвърлих отвратителна псувня.“

Арсен Люпен можеше да се смее след затварянето на вратата зад Кларис. Все пак моментът беше напрегнат и без съмнение само малко не достигаше на Калиостро и Леонар, за да го повалят с един изстрел. Тя процеди през зъби:

— О! Как те ненавиждам!

— Не повече от мен — изръмжа той.

— Досещаш ли се, че не всичко е свършено между Кларис и Жозефин Балзамо?

— Както и между Кларис И Раул д’Андрези — невъзмутимо каза той.

— Негодник! — прошепнати… — Заслужаваш…

— Един револверен куршум… Невъзможно е, скъпа!

— Не ме предизвиквай много, Раул!

— Невъзможно, казвам ти. Сега за теб съм светец. Аз съм господинът, който представлява един милиард. Унищожи ме и един милиард ще отмине под твоето красиво носле, о, чаровна дъще на Калиостро! Това показва до каква степен трябва да ме уважаваш и пазиш като зеницата на окото си. Всяка клетка от моя мозък отговаря на един скъпоценен камък…Един куршум тук вътре и ти ще молиш душата на умрелия си баща…хм…граф Дьо Калиостро да възкръсне и няма да има нито едно су

21

за Жозин! Повтарям ти го, моя малка Жозин, за да не се изкушиш и да направиш грешка, след която твоите чаровни очи да се пълнят със сълзи докрая на живота ти… За теб съм табу, както се казва в Полинезия. Табу от главата до нозете! Стани и ми подай ръка, това е най-доброто, което можеш да направиш.

Той отвори единия от прозорците към двора и дълбоко въздъхна:

— Тук е задушно. Леонар, не го затваряй. Държиш ли много, Жозефин, на палача ти да се схване ръката, като стиска непрекъснато това желязо в джоба си?

Тя тропна с крак:

— Стига глупости! — заяви тя. — Ти постави условията си, знаеш и моите.

— Кесията или живота.

— Говори, и то веднага, Раул.

— Колко бързаш! Най-напред поисках срок от двадесет минути, за да бъде сигурно, че Кларис ще бъде далеч от ноктите ти, и тези двадесет минути не са изтекли. Освен…

— Какво още?

— Освен това как искаш да разгадая за миг една тайна, която от векове са се старали да разкрият?

Тя се смая от думите му.

— Какво искаш да кажеш?

— Нещо много просто. Моля за спокойствие.

— Спокойствие? Но защо?

— Да дешифрирам…

— А? Следователно ти не знаеш?…

— Думата на тайната? Бога ми, не!

— Значи излъга!

— Остави гръмките думи, Жозин.

— Ти излъга и тъй като се закле…