Графиня Дьо Калиостро

— Много просто. Съзвездието Голямата мечка е оформено точно от седем главни звезди! Седем! Винаги числото седем! Започна ли да виждаш връзката? Трябва ли да ти припомням, че ако арабите са избрали и че ако техните астрономи са приели това означаване на Alcor, тоест с думата „изпитание“, значи, че всичките едва забележими малки звезди от това съзвездие, разположени по местата си като ловци по време на лов, са приети като константни величини, чуваш ли, звезди, които твърдо стоят по местата си и са неподвижни. Възприятието се е наложило поради простата причина, че тези звезди не могат да се наблюдават с просто око, а и астрономическата техника по онова време не е била на много високо ниво. Alcor е звездата, която, за да се види, трябва да се търси, тя е нещо прикрито, да речем като съкровище, като невидим за обикновените хора гранитен камък, под който са скрити скъпоценните камъни от касата на монасите.

Жозин, цялата в треска, промърмори, тъй като предчувстваше приближаването на голямата развръзка:

— Не разбирам…

Раул постави стола си между отворения прозорец и Леонар по такъв начин, че при удобен момент да може да избяга, и говорейки, внимателно го наглеждаше. Леонар упорито държеше ръката си в джоба.

— Ще разбереш — каза Раул. — Всичко е толкова ясно. Вода и скала. Гледай!

Той показа визитната си картичка, която беше хванал между пръстите си.

— Гледай. Идеята не ме напуска от седмици. В началото на нашите изследвания бях пречертал от един атлас точните местонахождения на седемте абатства и написах седемте имена на тази карта. Ето ги, всичките седем с местата, които заемат едно спрямо друго. Достатъчно беше, след като узнах думата, да съединя седемте точки с линии, и достигнах до нечувано заключение, Жозин, приказно, колосално, но все пак много естествено. То е, че така оформената фигура представлява точното разположение на звездите от съзвездието Голямата мечка. Схващаш ли доста смайващата действителност? Седемте абатства от областта Ко, седемте главни абатства, в които са се съсредоточавали богатствата на християнска Франция, бяха разположени като седемте главни звезди на Голямата мечка! Никаква грешка при този случай. Когато се вземе атласът се вижда: това е кабалистичният план на Голямата мечка. Истината веднага се налага. На същото място, на което се намира Alcor в небесната джунгла, гранитният камък трябва да бъде на земята.

И понеже Alcor се намира в небето малко надясно и по-долу от звездата, разположена в средата на опашката на Голямата мечка, граничният камък задължително трябва да се намира малко надясно и по-долу от абатството, което отговаря на тази. Да погледнем на скицата. Кое е това абатство? Жумиеж! Значи граничният камък се намира малко надясно и по-долу от абатството Жумиеж, най-могъщото и най-богатото в миналото нормандско абатство. Това е неизбежно, математически точно. Гранитният граничен камък е там и никъде другаде.

Веднага ни се налагат неща, които не си и сънувала: първо — точно на югоизток от Жумиеж, на една левга разстояние от селцето Меснил су Жумиеж, съвсем близо до Сена, се намират развалините на летния павилион на Агнес Сорел, метреса на крал Шарл VII

22

, и второ — абатството е било съединено с павилиона с подземие, на което входът се забелязва още. Заключение: легендарният граничен камък се намира близо до павилиона на Агнес Сорел, на брега на Сена и, без съмнение, легендата казва, че метресата на краля, самата „кралица“ на любовта, тича към този камък, без да знае за скъпоценностите, за да седне на нещо и да гледа как кралската лодка се плъзга върху старата нормандска река.

„Ad lapidem currebat olim regina“.

Настана дълбоко мълчание между Раул д’Андрези и Жозефин Балзамо, воалът беше вдигнат. Светлината беше прогонила тъмнината. Изглеждаше, че омразата между тях е свършила.

Настъпилото примирие угаси неукротимите конфликти, които ги разделяха, и оставаше само удивлението от проникването в забранените кътчета на мистериозното минало, което времето и пространството отбраняват от любознателността на хората.

Седнал до Жозин, със замечтани в скицата очи, Раул продължи глухо, с едва сдържано въодушевление:

— Да, много са били предпазливи тези монаси, които поверяват подобна тайна на охраната на толкова прозрачна дума! Но каква поезия, наивност и чар! Каква прекрасна мисъл е да съединиш земните си богатства със самото небе! Големи съзерцатели, големи астрономи като своите предшественици от Халдея23, те са получавали вдъхновението си от небето: ходът на звездите е очертавал техния живот и съзвездията са били тези, които те са молели да бдят над техните богатства. Кой знае дали не са избрали предварително тази местност, за да възпроизведат в седемте абатства на нормандска земя гигантската фигура на Голямата мечка?… Кой знае…